Решение № 220 от 22.04.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Ямбол, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330102684 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Р. Т. М., поч. в хода на процеса, като на осн. чл. 227 ГПК на нейно място е конституиран нейния процесуален правоприемник М. К. Д. от гр. К., С. област, против Т. К. В. от гр. Ц., обл. Б. и Н. К. В. от гр. Б. иск, с който се иска провъзгласяване нищожността на спогодба, одобрена от съда в о.с.з. на *** г. по гр. дело № *** г. по описа на РС- Ц..

В първоначалната искова молба и допълнителните такива се твърди, че починалата ищца и нейния правоприемник по документи са съсобственици с ответника Т. К. В. на дворно място с административен адрес в гр. Ц., ул. „***, с идентификатор № *** по КК на гр. Ц., общ. Ц., обл. Б.. В това дворно място имало построена двуетажна жилищна сграда, от която по документи ищеца бил собственик на първи жилищен етаж с идентификатор № ***.1, а ответника Т. К. В. бил собственик на втори жилищен етаж с идентификатор № ***.2. Твърди се, че в същото дворно място имало построена лятна кухня с баня към нея, обща тераса над двете, подпокривно пространство над двата етажа и външна тоалетна, като всички имоти били в съсобственост и не били разделени.

На 03.07.2013 г. починалата в хода на процеса ищец изпратила на останалите двама съсобственици нотариални покани за доброволна делба на общите им имоти, които били получени на с. дата. Твърди се, че ответниците след получената покана извършили действия, които я ощетявали и за които разбрала по-късно. Без нейно знание и съгласие подали молба в кадастъра за издаване на идентификатори на 1 отделните етажи на собствената им къща и на прилежащата към първия етаж лятна кухня с баня и тераса отгоре, всички находящи се в дворното място с идентификатор № *** по КК на гр. Ц., общ. Ц., обл. Б.. Твърди се, че за издаването на идентификаторите починалата не била уведомена по надлежния ред от СГКК- Б., до подаване на първоначалната искова молба. Чрез представяне на удостоверение издадено през 1977 г. от община- Ц., което тя не била виждала и което не отговаряло на фактическото положение от 2013 г., били издадени отделни идентификатори на двата жилищни етажа на къщата и на лятната кухня. На основание това удостоверение, външната баня била записана като санитарен възел към лятната кухня и на нея бил даден статут на отделен обект. В същото време долния етаж на къщата бил записан като жилищен, без баня и тоалетна, каквито били изискванията на закона за обособяване на жилище.

Фактът, че външната баня и външната тоалетна били ползвани от обитателите на долния етаж бил потвърден от сина на ответника Т. В. в обясненията му пред съда по ч. гр. д. № *** г. по описа на РС- Ц., с предмет обезпечеване на доказателства. В начолото на 2019 г. вещите на М. били изхвърлени от ответника Т. В. на двора, била сменена бравата и лятната кухня била заключена, както първата нямала ключ, като и отказвал достъп до нея.

По искова молба на Н. В. срещу брат си Т. В. било образувано гр. дело № *** г. по описа на РС- Ц., с предмет делба на техни съсобствени имоти. В посоченото дело били включени и допуснати до делба недвижими имоти на които собственик била М., но последната не била участник в делбата, като не била призована за участие, нито била уведомена за допускането и извършването й, като това били имотите описани в т.2.1, т.2.2 и т.2.3. В посоченото дело не бил включен и още един съсобствен имот и това било подпокривното пространство, като същото било достъпно и се ползвало от живущите и на двата етажа. През 2016 г. върху стълбищната площадка за втория етаж, която била построена върху тухлена зидария, ответника Т. В. построил пристройкаантре, без знанието и съгласието на собствениците и без строителни книжа. С построяването на същата на М. окончателно и бил отнет достъпа до подпокривното пространство на къщата, което се ползвало само от сем. В.и, независимо от факта, че били съсобственици.

С решение № *** г. по гр. дело № *** г. по описа на РС- Ц., съдът отхвърлил иска за делба по отношение на описаните в него имоти, което решение било обжалвано пред по-горната истанция. По отвод на съдилищата в Б. е разпоредено делото да се разгледа в ЯОС. С решение по в. гр. дело № *** г., ЯОС приема, че допуснатия до делба недвижим имот ще се изключи от делбената маса, ако между съделителите от една страна и третото лице съсобственик от друга страна, не се извършило делба до съставяне на разделителен протокол.

След постановяване на въззивното решение на ЯОС, РС- Ц. насрочил делото в 2 о.с.з. за извършване на делба, във втората й фаза, като между двамата ответници е постигната спогодба на *** г., която е одобрена от съда.

Отделно от това се твърди, че в делбата не били допуснати всички съсобствени имоти, имало разлика в квадратурите на имотите посочени в делбата, което било недопустимо и основание за обявяването на нейната нищожност.

Твърди се, че неучастието в делбата на съсобственик са нарушени правата му по Конституция и законите на Р.България. Счита се, че посочената по-горе спогодба, одобрена от съда по гр. дело № *** г. по описа на РС- Ц. е нищожна.

Иска се уважавяне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответвиците, чрез пълномощник адвокат. Предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни, като се иска оставянето им без разглеждане, евентуално тяхното отхвърляне.

Твърди се, че след смъртта на общия наследодател, поч. през 1972 г., оставил за свои законни наследници- ***та си М. А.а, поч. на *** г. и двете си дъщери С. Т. В., поч. на 07.03.2002 г. и наследена от синовете си Т. и Н. В. и Р. Т. М., поч. на *** г. и наследена от сина си М. К. Д..

С договор за покупко- продажба № ***, т.I, н.д. № *** г. наследодателя на страните Т. Г.М. придобил правото на собственост върху дворно уреголирано място в гр. Ц. в парцел ***, кв.18 с площ от 195 кв.м., ведно с построената в него къща и самостоятелен санитарен възел с площ от 1.80 кв.м. и друга сграда за обитаване, наречена лятна кухня с площ от 16.25 кв.м., състояща се от санитарен възел и складово помещение.

Осмвет това наследодателя придобил „лозе“ в землището на гр. Ц., местност „Вургарски път“ с площ от 4 дка. Твърди се, че след смъртта на М. А.- *** на наследодателя, дъщерите им С. В. и Р. М. предприели действия за снабдяване на документи за собственост, с цел уреждане на имуществените си отношения, които не били спорни между тях. По тази причина и във връзка с обособяването на два самостоятелни имота, които да бъдели нанесени в КК, същите сключили договор за разпределение реалното ползване на лозето, както подписите им били нотариално заверени от *** в Районен съд- Ц. на 04.09.1997 г., с рег. № *** Въз основа на този договор и нанасяне в картата на ЗЗП- Ц. била издадена скица № *** г. на Общината, в който частта на наследодателката на двата ответника била обособена в имот пл. № *** с площ от 975 кв.м., като частта на Р. М. била обособена в имот № *** с площ от 975 кв.м., но същите не били оформени с надлежни документи. Независимо от това наследодателката на двамата ответника продължила да живее на втория жилищен етаж от къщата в гр. Ц., ул. ***, като в този етаж от 1975 г. живеели като семейство с нейния 3 съпруг и баща на ответниците, последните били родени и отгледани там, като там починали и родителите им. Майка им С. В. продължила да ползва до края на живота си и постройките за допълващо застрояване в двора, а именно- външния клозет и лятната кухня, последната състояща се от баня и складово помещение, като в същите имало вещи, като след смъртта на наследодателя им останали складирани в тези помещения.

Сестра й Р. М. след завършване на средното си образование в гр. Ц. през 1940 г., отишла да следва и работи в гр. С.. Посещавала гр. Ц. само по време на почивките и отпуски през годината, като отсядала единствено на първия етаж, като това продължило и след смъртта на баба им М. А. през 1996 г.

След смъртта на майка им през 2002 г. ответниците заключили техния тори етаж, в който останали вещите на техните родители. Само те двамата имали достъп и ключ до втория етаж и периодично го посещавали. Ответника Н. В. живеел в гр. Б., като при посощение на имота нощувал в него на втория етаж. В тази връзка се твърди, че нито Р. нито нейния син имали ключ от втория етаж, никога не били пребивавали там, не било имало вещи на дядо им и баба им на втория етаж, вещите им били на първия такъв, докато не били изхвърлени при ремонт на този етаж през 2016-2017 г. от Р. М..

През пролеттта на 2013 г., при издвършване на инцидентна справка в КК и КР на гр. Ц., ответниците установили, че дворното място с къща и допълващо застрояване с адм. адрес в гр. Ц., ул. „*** бил записа на непознато лице М. Т. А.а, без да бил отразен в документите за собственост, като тяхната баба се казвала М. П. А.. Твърди се, че през месец юли 2013 г. ответниците получили нотариална покана от Р. М., с която ги канила да уредят отношенията си по повод наследствени имоти, включително и такъв в местността „Арапя“. Тази покана изненадала ответниците, с оглед на това, че М. и сина й никога не били имали претенции и искания за втория етаж, както и за лозето в м.

„Вургарски път“, като същите нямали да имат претенции за имотите, владяни от ответниците повече от 10 години. През лятото на 2013 г. докато Р. М. почивала в гр.

Ц., се снабдили с удостоверения за данъчни оценки, удостоверения за наследници, за идентичност на имената и със скици за имотите. След това обаче същата си заминала за гр. К. и въприк настояванията на ответниците собствеността им не била уредена, като им било заявено, те да се оправят както могат, а тя щяла да си оправи нещата покъсно.

Твърди се, че предвид създалата се ситуация и след като ответниците имали и други наследствени имоти, получени в наследство от баща им и при вече подготвени документи, Н. В. завел срещу Т. В. иск за делба на всички имоти, включващи имотите останали в наследство от баща им и тези придобити по наследство от дядо им, чрез тяхната майка и с придобивно давностно владение, текло необезкоявано и несъмнено от 1973 г. По иска за делба било образувано гр. дело № *** г. по описа на РС- Ц., което приключило, като отношенията между съсобствениците останали и след това много 4 добри. През 2015 г. Р. М. се снабдила с КНА за собственост по наследдство и давностно владение, както за имота предмет на делбата, така и за лозето. В тази връзка била подписана от Р. М. от една страна и ответниците от друга страна декларация от 21.12.2015 г. с нотариална заверка на подписите, като всяка от страните декларирала, че била запозната с документите за собственост, а именно съдебната спогодба на гр. дело № *** г. на РС- Ц. и КНА за собственост на Р. М., като изрично в декларацията било отразено, че никой от деклараторите няма претенции към другите декларатори.

Тази декларация изцяло и безпрекословно спазвала изискваната форма за договор за действителност на доброволна делба по чл.35, ал.1 ЗС. С оглед на това, се твърди, че исковата претенция на ищците за нищожност на делбата по посоченото гр. дело от 2013 г. било недопустимо, като не били налице предпоставките за нищожност по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН, а именно, неучастие на някой от съделителите в делбата за наследство.

Отделно от това се счита, че имотите предмет на делбата са придобити и по давностно владение. В тази връзка се твърди, че не отговаряло на истината твърдението, че в делбата не бил включен и друг наследствен имот, а именно подпокривното пространство на сградата в гр. Ц., ул. „***. В тази връзка се твърди, че ако един самостоятелен обекх на собственост не бил поделен, то това не водило до нищожност на делбата по чл.75, ал.2 ЗН и на второ място се твърди, че подпокривното пространство не подлежало на делба, с оглед на това, че не представлявало сомастоятелен обект на собственост. Също така изцяло неверни били твърденията, че достъпът до подпокривното пространство бил възприпятстван от собственика на втория етаж. До него никога не било имало пряк свободен достъп, като за достигането до него се минавало през вътрешна капандура. Между втория етаж и подпокривното пространство нямало плоча, двете били разделени с гредоред и камъш. Не отговаряло на истината твърдението, че в имота била налице тераса, която не била включена в делбата, като това била плоча на допълващо застрояване, като пряк достъп до нея имал само собственика на втория етаж. Твърди се, че не отговаряло на истината твърдението, че процесните имоти предмет на делбата по гр. дело, били ползвани общо от С. В. и Р. М., като втория етаж живяло семейството на С. В., като само те са го ползвали, като след извършването на дебата бил извършен ремонт от Т. В.. Твърди се обаче, че първия етаж бил сънаследдствен между наследниците на С. В. и Р. М., като до 2015 г. се ползвал от всички. В тази връзка се твърди, че съгласно житейката логика ако Р. М. намирала съдебната делба за нищожна поради неучастието си в нея, то иск по чл.75, ал.2 ЗН, щяла да заведе още през периода 2013- 2015 г., а не през 2015 г. да се снабдяла с КНА и да подпишат нотариално заверената декларация. Твърди се, че разликата в квадрабтите на имотите по никакъв начин не представлявало основание за нищожност на делбата.