Решение № 194 от 19.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Благоевград, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Вили Дацов при участието на секретаря М. Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора и М. Т. С. като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600247 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия И. Г. У. против Присъда № 50/19.12.2025г., постановена по НОХД № 203/2025г. по описа на Районен съд – Сандански, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.

1, пр. 1 от НК и му е наложено наказание 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, намалено с 1/3 съгласно чл. 58а от НК вр. чл. 373, ал. 2 от НПК до 1 /една/ година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 /четири/ години, и наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Твърди се, че доказателствата по делото не потвърждават описанието на деянието в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитата пледира присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по 1 повдигнатото обвинение, а съдът да му наложи наказание по чл. 354а, ал. 5 от НК с глоба в размер на 500 лева. Алтернативно се настоява съдът да съобрази маловажността на деянието, липсата на осъждане и на вреди, и да приложи чл. 78а от НК, освобождавайки дееца от наказателна отговорност с глоба в минимален размер от 1 000 лева.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от новоконституирания защитник на подсъдимия с уточнението, че не се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна, а изменение на присъдата чрез налагане на наказание по по-леко наказуемия престъпен състав – чл. 354а, ал. 5 от НК. Представят се и се приемат като доказателства: преписизвлечение от акт за смърт на бащата на подсъдимия и три броя медицински документи за майката на подсъдимия, относими към преценката за маловажност.

Окръжна прокуратура – Благоевград чрез прокурор С. оспорва жалбата, счита я за неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционния акт.

Приема, че районният съд е направил пълен и обстоен анализ на доказателствата, правилно е установил фактическата обстановка и правилно е квалифицирал деянието.

Подсъдимият И. У. не се явява в съдебното заседание – от 16.01.2026г. работи в Република *** Редовно уведомен, е заявил, че желае делото да се разгледа в негово отсъствие с представителство от защитника му.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови гласни доказателства.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл. 313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК – от надлежна страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Районният съд е провел производството по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.

Подсъдимият У. е направил признание на фактите, изложени в 2 обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Признанието е прието за подкрепено от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и съдът се е ползвал от него при постановяване на присъдата.

Самият И. Г. У. е роден на 20.11.2002г. в гр. Петрич. Към датата на деянието – 29.02.2024г. – е пребивавал в гр. Сандански. Работи като електротехник. Към датата на деянието е реабилитиран по право за предходно осъждане по НОХД № 145/2020г. по описа на РС – Петрич /влязло в сила на 26.03.2021г./, извършено като непълнолетен.

На 29.02.2024г. в РУ – Сандански е постъпила информация, че подсъдимият държи наркотични вещества в себе си и в жилището, което ползва в гр. ***.

Свидетелите *** се позиционирали в близост до жилището. Около 16:00 часа полицейските служители забелязали подсъдимия да излиза от сградата. Той бил спрян и уведомен, че ще бъде извършена проверка. При спирането полицаите забелязали, че У. държи в ръката си прозрачно пликче с бяло прахообразно вещество. Извикана била дежурна оперативна група и в условията на неотложност е извършено претърсване на жилището. В дясната част от четирикрилен гардероб, на втория ред, под дрехи е намерено найлоново синьо-сиво пликче с бучкообразно и прахообразно вещество, реагирало положително на амфетамин при полеви нарко тест, с бруто тегло 6,88 грама. У. доброволно предоставил и държаното в ръката си прозрачно пликче с бяло вещество /0,75 грама бруто/, заявявайки, че е амфетамин.

Съгласно Експертиза № 24/НАР-653/15.10.2024г. на НИК – МВР, и двата обекта – намереното в ръката и намереното в гардероба – съдържат амфетамин, пирацетам и кофеин, сходни по външен вид и химически състав, с процентно съдържание на активния компонент амфетамин 10,3%. Общото нето тегло е 5,97 грама – Обект № 1 с нето тегло 0,74 грама на стойност 29,60 лв. и Обект № 2 с нето тегло 5,23 грама на стойност 209,20 лв., на обща стойност 238,80 лева по ПМС № 23/29.01.1998г.

Въззивният съд споделя изводите на районния съд за виновността на подсъдимия У. в извършване на деяние, изразяващо се в държане без надлежно разрешително на високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 5,97 грама. Фактическите положения по делото са правилно установени и интерпретирани. С допустимите способи за събиране и проверка на 3 доказателства обективно, всестранно и пълно били изяснени всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси.

Правилно районният съд е приел, че от субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл: знаел е, че държи забранено наркотично вещество, сам го е идентифицирал пред служителите на МВР и го е предоставил доброволно. Двете отделни пасажи на наркотичното вещество – едното намиращо се в ръката му, а другото укрито в гардероба – изключват всякакво съмнение в умисъла.

Основният спор по делото е дали деянието следва да бъде квалифицирано по общата хипотеза на чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, или по специалния „маловажен случай“ по чл. 354а, ал. 5 от НК.

Съгласно чл. 354а, ал. 5 от НК „маловажен случай“ по ал. 3 се наказва с глоба.

Маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК е деяние, при което извършеното, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Преценката е комплексна – тя обхваща обективните параметри на деянието /количество, стойност, начин на извършване/, личността на дееца и всички конкретни обстоятелства.

Въззивният съд, след самостоятелна преценка на всички обстоятелства по делото, намира, че в конкретния случай са налице основания за прилагане на привилегирования маловажен състав. Съображенията са следните:

На първо място, относно количеството и стойността: Общото нето тегло на наркотичното вещество е 5,97 грама, при процентно съдържание на активния компонент – амфетамин – от едва 10,3%. Действителното тегло на чистия наркотичен компонент е около 0,615 грама. Стойността на цялото вещество е 238,80 лева – незначителна за наркотиците, намирани по дела от този вид.

Самото вещество представлява смес с пирацетам и кофеин, при изключително нисък дял на забранения компонент.

На второ място, относно липсата на данни за разпространение: По делото не са събрани каквито и да е доказателства, нито съществуват индиции, че У. е пласирал или е имал намерение да разпространява наркотичното вещество.

Напротив – и по делото, и пред инстанциите последователно поддържа, че то е предназначено единствено за лична употреба. Обвинението, предявено и 4 прието за доказано, е само за „държане“, а не за разпространение.

На трето място, относно личността на подсъдимия: У. е роден на 20.11.2002г. – към датата на деянието е бил на 21 години. Реабилитиран е по право за осъждане, извършено като непълнолетен. За целите на преценката по чл. 354а, ал. 5 от НК следва да се приеме, че е лице без предходни осъждания. Няма данни за систематично употребяване или разпространение на наркотици, нито за противообществени прояви с висока обществена опасност. Налице са особени лични обстоятелства – загуба на баща и сериозно заболяване на майка – сочещи за трудна семейна ситуация, в която е изпаднал подсъдимият в процесния период.

На четвърто място, относно начина на извършване: Деянието не е свързано с организирана дейност, не е в близост до учебни заведения или места, достъпни за непълнолетни, и не разкрива белезите на престъпна специализация. Количеството е значително под риска от масово разпространение.

Районният съд правилно е отхвърлил доводите за маловажност, акцентирайки върху наличието на две отделни пасажи и убеждението, че реабилитацията не заличава предходното осъждане при характеристичната преценка. Въззивният съд отчита тези аргументи, но при съвкупна преценка – включително с оглед представените пред въззивния съд доказателства за семейното положение на подсъдимия и конкретните параметри на деянието – достига до различен краен извод. Съвкупността от факти: нисък дял на активния наркотичен компонент, незначителна стойност, липса на данни за разпространение, млада възраст, тежки семейни обстоятелства и добро процесуално поведение, обосноват по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.Предвид изложеното, въззивният съд приема, че деянието следва а бъде квалифицирано по чл. 354а, ал. 5 от НК като маловажен случай.

Предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК са: деянието да е престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер, и от деянието да не са причинени имуществени вреди. Санкцията по чл. 354а, 5 ал. 5 от НК е глоба, т.е. не е предвидено лишаване от свобода. При наказание „глоба“ нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК е приложима, ако деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не са причинени имуществени вреди.

В конкретния случай У. е реабилитиран по право за деяние, извършено като непълнолетен, с изтичане на изпитателния срок на наложеното наказание /акт, влязъл в сила 26.03.2021г./. Съгласно чл. 86, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането, т.е. за целите на чл. 78а, ал. 1 от НК подсъдимият се счита за неосъждан. От деянието не са настъпили имуществени вреди.

Следователно формалните предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК са налице, като подсъдимият следва да се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба чиито размер следва да се съобрази с общата разпоредба на чл. 47 от НК – като отчете имотното и семейно положение на дееца. Императивния характер на нормата не позволява да не бъде прилагана.

У. работи като електротехник, млад е, без семейство и деца, с тежко семейно положение предвид заболяването на майка му и смъртта на баща му. При тези данни и с оглед тежестта на конкретното деяние въззивният съд определя глоба в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ евро – санкция, която ще изпълни целите по чл. 36 от НК и ще подейства достатъчно предупредително и превъзпитателно, без да е несъразмерна на имотното положение на подсъдимия.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 4 от НПК, Окръжен съд – Благоевград