Определение № 165 от 29.03.2023, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 165 гр. Пещера, 29.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20235240100128 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

Пещера, ул. ***, чрез адв. П. П. - САК, против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, с която са предявени установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5.6. от Договор за потребителски кредит № 492158/25.07.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 50,00 лв., предявена като частичен иск от 93,03 лв. – недължимо платена при начална липса на правно основание по нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за потребителски кредит № 492158/25.07.2022 г. , ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 492158/25.07.2022 г., по силата на който ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е предоставил на ищцата В. Н. паричен заем в размер на 400 лв., която сума е изцяло усвоена от ищцата. Сочи се, че срокът на кредита е 30 дни, като същият е отпуснат при лихвен процент от 40,54 % и годишен процент на разходите от 49,00 %. Поддържа се, че съгласно чл. 5.1 и следващите от договора, потребителят е задължен до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да предостави обезпечение под формата на поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за 1 ползване, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на задълженията по кредита. В случай че такива не бъдат осигурени, в чл. 5.6 от договора е предвидено задължение за заплащане на неустойка от страна на кредитополучателя, като заплащането на неустойката е разсрочено към погасителните вноски по погасителен план по кредита. Сочи се, че конкретният размер на неустойката е уговорен в Приложение № 1 към договора. Поддържа се, че при усвоена главница в размер на 400 лв. кредитополучателят следва да заплати общо 532,31 лв., от които: 400 лв. – главница, 118,80 лв. – неустойка и 13,51 лв. – лихва.

Ищцата твърди, че на 11.08.2022 г. е погасила предсрочно задълженията си по кредита, като за 18-дневен период на ползване на заемната сума е заплатила на ответника общо 493,03 лв. Счита че клаузата на чл. 5.6 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като излага подробни съображения в тази насока. Поддържа, че клаузата за неустойка в процесния договор за потребителски кредит е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправна, съгласно чл. 143 от ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил сочената неустойка в размера на ГПР. Изтъква, че клаузата за заплащане на неустойка е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД, като нарушаваща и заобикаляща изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Твърди, че уговорената неустойка е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на ГПР.

Посочването в Договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 67г, ал. 4 от ЗЗП вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Акцентира върху обстоятелството, че с клаузата за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. Изтъква, че поради нищожността на неустоечната клауза, сумата в размер на 50,00 лв., предявена като частичен иск от 93,03 лв., е недължимо платена от ищцата на ответника като неустойка по посочения договор за кредит.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. Твърди, че на 25.07.2022 г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД, като кредитодател и ищцата В. Г. Н., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 492158 чрез средствата за комуникация от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, 2

ЗЕДЕУУ и приложимите към договора за кредит Общи условия. Излага подробно по какъв начин и ред е сключен процесния договор за кредит.

Счита, че между страните не са спорни обстоятелствата по сключване на процесния Договор за потребителски кредит № 492158/25.07.2022 г. и предоставяне и усвояване на заемната сума от 400 лв. от ищцата, поради което моли същите да бъдат обявени за безспорни по делото. Възразява срещу твърденията на ищцата, че процесната клауза за неустойка е недействителна на посочените в исковата молба основания. Развива съображения за законосъобразност на процесната неустоечна клауза.

Поддържа, че вземането за неустойка не е разход по кредита и не следва да се включва при формиране на ГПР по договора. Счита, че неустойката и нейния размер са съразмерни на обезпечителната и обезщетителната функция.

Твърди, че клаузата за неустойка е ясно и точно формулирана, същата е индивидуално уговорена между страните, а ответникът е изпълнил надлежно задължението си за извършване на предварителна проверка на кредитоспособността на ищцата. Поддържа, че предвидената в процесния договор за кредит неустоечна клауза не е нищожна, тъй като не противоречи на закона и добрите нрави. Оспорва твърдението на ищцата, че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

Предявени са установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

По предявения установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП:

В тежест на ищцата е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, обстоятелствата, от които произтича, че процесната неустоечна клауза от Договор за потребителски кредит № 492158/25.07.2022 г. е нищожна на заявените правни основания.

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:

В тежест на ищцата е да докаже факта на плащане на процесната сума като неустойка по сключения между страните Договор за потребителски кредит № 492158/25.07.2022 г., както и всички онези положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че процесната сума е заплатена на валидно правно 3 основание - действителна клауза за неустойка по договор за потребителски кредит.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК следва да се обяви за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че между ищцата В. Г. Н. и ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 492158/25.07.2022 г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 400 лв., която е изцяло усвоена от ищцата.

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат допуснати по делото.

Не следва да се уважава искането на ищцата, на основание чл. 190 от ГПК, да бъде задължен ответника да представи Договор за потребителски кредит № 492158/25.07.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него и Общите условия към него, тъй като същите вече са представени по делото от ответника.

По отношение на искането на ищцата да бъде задължен ответника, на основание чл. 190 от ГПК, да представи справка, от която да е видно какви суми и на кои дати са заплатени от кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 492158 от 25.07.2022 г., както и за погасяването на кои компоненти са послужили сумите (разделено по пера главница, лихва, неустойка, други такси и разходи), съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото не се касае за конкретен съществуващ документ, за чието представяне да бъде задължен ответникът, а за документ, който да бъде изготвен от ответника за целите на процеса.

Недопустимо е по реда на чл. 190 от ГПК страната да бъде задължена да състави нарочен документ за нуждите на процеса. Този ред е приложим само за документи, за които не се спори или са налице данни, че вече съществуват и се намират в държане на съответното лице, защото непредставянето е свързано с неблагоприятни последици за него, какъвто не е настоящият случай.

Съдът следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК вр. 146 от ГПК, Районен съд – Пещера

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе н а 27.04.2023 г. от 09,15 часа , за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекта си на доклад по делото, обективиран в 4 обстоятелствената част на настоящото определение.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ

ДОКАЗВАНЕ, че между ищцата В. Г. Н. и ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № 492158/25.07.2022 г. , по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 400 лв., която е изцяло усвоена от ищцата.

ДОПУСКА представените от ищцата с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата, на основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, да бъде задължен ответника да представи по делото справка, от която да е видно какви суми и на кои дати са заплатени от кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № 492158 от 25.07.2022 г., както и за погасяването на кои компоненти са послужили сумите (разделено по пера главница, лихва, неустойка, други такси и разходи).

УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, на ищцата, че не сочи доказателства, че е заплатила в полза на ответника процесната сума като неустойка по Договор за потребителски кредит № 492158/25.07.2022 г.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на ищцата, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ГПК, ако живее или замине за повече от месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК, ако лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.