Определение № 468 от 25.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. София, 25.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно търговско дело № 20251001000518 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, подадена чрез юрисконсулт Мариана Атаносова срещу Определение № 2475 от 13.06.2025 г., постановено по т.д. № 2493/24 г., СГС, VI-21 състав, в частта, в която е върната молбата й вх. № 71510/11.06.2025г.за предявяване на вземане за законната лихва върху предявената главница за бъдещ период.

В частната си жалба твърди, че постановеното определение е незаконосъобразно, тъй като е недопустимо. В производството по несъстоятелност, в компетентността на синдика, а не на съда било да прецени дали да приеме вземанията и да се произнесе по този въпрос със списък, а съдът имал само контролни правомощия. Съдът следвало да провери само дали молбата е редовна от гледна точка на чл. 685 ал.2 от ТЗ и ако не е, следва да даде указания за отстраняване на нередовностите на основание чл. 101 от ГПК.Счита, че съдът не разполага с правомощието по чл. 130 от ГПК да връща молбата да предявяване на вземането. Синдикат бил органа, който може да извърши преценка относно основателността и допустимостта й.

Счита, че определението е и неправилно, тъй като вземането на банката за законна лихва върху главницата до датата на заплащане на задължението е възникнало преди откриването на производството по несъстоятелност и то следва да бъде предявено с молбата по чл. 685 от ТЗ. Счита, че това не е нововъзникнало вземане и то е индивидуализирано по основание и период.

Моли да бъде обезсилено обжалваното определение или да бъде отменено същото и да бъде върнато делото на СГС с указания за продължаване на производството.

Препис от частната жалба не се връчва.

Частната жалба е подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, 1 срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

В откритото производство по несъстоятелност на „Дарзалас Интернешънъл“ ЕООД е постъпила в срока по чл.685, ал.1 ТЗ молба вх. № 71510/11.06.2025г за предявяване на вземания от кредитора Първа инвестиционна банка АД, с която е заявено, че се претендират вземанията за законни лихви, считано от 11.06.2024 г. до окончателното изплащане на главницата ( стр. 3 от молбата ).

С обжалвания акт, СГС е приел, че се касае за предявяване на неиндивидуализирани и невъзникнали вземания за законна лихва с неясен размер “до окончателно погасяване на главницата“, поради което и молбата не отговаря на изискванията на чл.685, ал.2, т.3 ТЗ. Приел е, че не се касае за исково производство, поради което и разпоредбата на чл.214, ал.2 ГПК е неприложима, съответно на приемане подлежат само индивидуализирани по основание размер и период вземания, включително вземанията за законна лихва, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, които могат да бъдат предявени само в конкретен размер и за вече изтекъл период, което изисква последващото им предявяване след изтичане на съответен период. С оглед изискванията на чл.685, ал.1, т.3 ТЗ и предвидения специален ред за приемане и оспорване на предявени и приети/неприето вземания е недопустимо в одобрения списък да съществуват вземания, които поради неиндивидуализация не е възможно да бъдат оспорени по размер, период и начин на изчисление.

По изложените мотиви е върнал молба за предявяване на вземания с вх.

№ 71510/11.06.2024 г. на Първа инвестиционна банка АД в частта, в която се предявяват невъзникнали вземания за законни лихви за бъдещ период след подаване на молбата.

Неоснователна е частната жалба в частта, с която се поддържа недопустимост на обжалваното определение. Вярно е, че ТЗ не съдържа правила относно правомощия на съда по несъстоятелност относно проверка редовността на предявените вземания. Такива правомощия съдът, обаче, следва да се приеме, че има на общо основание. Това следва от разпоредбата н а чл. 685, ал. 1 ТЗ, според която кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността. Адресат на волеизявлението е съдът, а не синдика, тъй като се касае до извършването на процесуално действие на кредитора, насочена към принудително реализиране на вземането му от длъжника в рамките на производството по несъстоятелност, което следва да бъде извършено в определена форма и срок пред съда по несъстоятелността. Доколкото се касае до процесуално действие - сезиращо съда писмено волеизявление, то в компетентността на съда е да следи за неговата допустимост и редовност, част от което е и дали молбата е подадена в преклузивните срокове за предявяване на вземанията и правомощията на лицето, което я подава. При липса на някои от тези предпоставките за допустимост и редовност на молбата за предявяване, субсидиарно приложение намира чл. 101 от ГПК във вр. с чл. 621 ТЗ. Съдът е длъжен да 2 укаже на кредитора предявяващ вземането си каква е неговата нередовност и да даде подядащ срок за нейното отстраняване.

Част от съдебните състави, разглеждащи частни жалби в сходни производства приемат, че по законовата делегация на чл. 621 от ТЗ следва да се приложи нормата на чл. 129 от ГПК. Дори да се приеме това схващане, съдът отново дължи на страната указания за нередовностите и срок за тяхното отстраняване, като разликата е единствено в последиците от неизпълнението на дадените указания.

В конкретния случай, СГС е приел, че молбата с която е сезиран и с която се предявява вземане не отговаря на изискванията на чл.685, ал.2, т.3 ТЗ, но не е дал конкретни указания на жалбоподателя, какви нередовности да отстрани.

Вместо това, съдът се е се произнесъл с обжалваната част от определението, по основателността на молбата за вземането за законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на вземането до неговото окончателно плащане, като е посочил, „че тези вземания могат да бъдат предявени само в конкретен размер и за вече изтекъл период, което изисква последващото им предявяване след изтичане на съответен период“. С последното, съдът е взел отношение по основателността на молбата за предявяване на вземането, което е изцяло в компетентността на синдика и което следва да бъде преценено от него, с оглед последващия ред за проверка на правилността му по чл. 690 ал.1 от ТЗ, чл. 692 ал.4 от ТЗ и евентуално чл.

694 ал.2 от ТЗ.

Ръководен от изложеното, съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2475 от 13.06.2025 г., постановено по т.д. № 2493/24 г., СГС, VI-21 състав, в частта, в която е върната молбата на „Първа инвестиционна бонка“ АД, вх. № 71510/11.06.2025г.за предявяване на вземане за законната лихва върху предявената главница за бъдещ период.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3