Определение № 62 от 22.04.2026, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Частно наказателно дело 115/2026
- Вид
- Определение № 62
- Подписан
- 22.04.2026
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- Иван Димитров Бедачев
Цитирани разпоредби
- чл. 308 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62 гр. Асеновград, 22.04.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20265310200115 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Постъпила е жалба от М. В. Я. чрез повереника му адв. К. Д. против Постановление за прекратяване на наказателното производство на РППловдив ТО-Първомай от 06.02.2026 г., с което същата е прекратила наказателното производство по ДП № 132/2024 г. по описа на Отдел “ИП“ ОДМВР-Пловдив, водено за престъпление по чл. 308 ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване на РП-Пловдив е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се оспорват заключенията на изготвените СПЕ-зи и се навеждат съображения за непълнота на разследването, като се аргументира становище, че в него не е взето отношение от прокурора по отношение на всички възможни деяния, свързани с процесния случай, дори и извън рамките на предмета на разследването.
Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена е от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановения срок и форма. Разгледана по същество същата e неоснователна.
В рамките на проверката по чл. 243 ал.4 от НПК, съдът след като провери изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление намери за установено следното от фактическа и правна страна:
За коректност следва да се каже, че настоящата проверка на съда в рамките на съдебния контрол по чл. 243 ал.4 от НПК е ограничена до проверка за правилност и законосъобразност на прекратителното постановление съобразно неговия предмет, който пък се ограничава до произнасяне по предмета на досъдебното разследване. Съдът не може да изземва функциите на прокурора, като му указва за какви престъпления и срещу кои лица да провежда наказателно преследване, тъй като това по същество означава 1 изземване на конституционни правомощия на един орган от друг. В случая, предмет на разследването е заявеното от пострадалия с молба, послужила като законен повод за образуване на ДП, че е получил от ОСЗ Асеновград копие от „Протокол за проведена анкета на основание пар. 27 ал.2 т.3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ от дата 06.04.2021 г., на която дата отрича да е посещавал ОСЗ Асеновград, както и отрича подписа под т. 5 - М. Я. да е полаган от него. На тази база ДП е образувано за престъпление по чл. 308 ал.1 от НК.
Съдът намира, че по отношение на престъплението, което е било предмет на ДП в прекратителното постановление, установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изложена и се извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за установени от прокурора фактически положения са достатъчни, за да обосноват правния извод, отразен в постановлението за прекратяване.
Безспорно е установено, че жалбоподателят Я. е бил уведомен по повод образувана по негово Заявление преписка да се яви в ОСЗ – гр. Асеновград на 12.04.2022 г. за провеждане на анкета във връзка с възстановяването на земеделски имот – нива във местността Перивола. От приложения по делото оригинал на Протокол от 06.04.2021 г., подписан от 4 членове на АСЗ Асеновград и лично от жалбоподателя Я. е видно, че такава анкета е била проведена, което е удостоверено с подписите но посочените лица. Самият жалбоподател не отрича факта, че се е явил и е участвал в анкетирането, като подписал някакви документи, но не помни какви, което е обяснимо с оглед неговата възраст тогава на 82 години, но това е станало през 2022 г., а не през 2021 г., както е посочено в протокола. По повод разминаването в датите, е проведено достатъчно подробно разследване, като е установено, че се касае за техническа грешка при датирането и посочването на годината, като в тази насока са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства. Това не променя факта, че такава среща е била проведена и в нея е участвал жалбоподателят, който лично е подписал протокола. На практика неговите претенции се изчерпват с факта, че в изпратения му протокол от ОСЗ – Асеновград била посочена дата 06.04.2021 г., когато той не бил ходил за провеждането на анкета в ОСЗ- Асеновград, както и че подписът в изпратеното му копие от протокол не бил положен от него. Заключението на СПЕ-за с този предмет не е дало еднозначно заключение като са коментирани и двата варианта - подписът на Я. да е копие на подпис изпълнен лично от него или да е имитиран, причината за което е че изследвания протокол представлява копие на документ с недостатъчно добро качество. В тази връзка е изискан и изследван оригинала на Протокола за проведената анкета находящ се преписката в ОСЗ – Асеновград, като от Заключението на СПЕ-за се установява, че подписът срещу името на М. Я. е изпълнен лично от него. Тъй като съдържанието и на двата протокола, както на копието представено от жалбоподателя Я., така на оригинала, съдържащ се в преписката на ОСЗ Асеновград е напълно идентично и отразява едни и същи обстоятелства и една и съща воля и информираност на подписалите го лица, включително и на жалбоподателя в контекста на престъплението по чл. 308 ал.1 от НК, това напълно изключва както обективния, така и субективния му състав, което обезсмисля по-нататъшните разсъждения, дали документът е изобщо официален, както и за евентуалното наличие на специална цел –да бъде 2 използван, тъй като е очевидно, че оригиналния документ не е неистински, респективно преправен в частта му с подписа на жалбоподателя.
Ето защо, с оглед на изложеното, съдът намира, че прокурорският извод за наличието на прекратително основание поради липса на престъпление, вследствие на който е прекратил наказателното производство е правилен и обоснован с оглед наличните доказателства, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде потвърдено.
Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.5 т.1, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Пловдив ТО-Първомай от 06.02.2026 г., с което същата е прекратила наказателното производство по ДП № 132/2024 г. по описа на Отдел „ИП“ ОДМВР-Пловдив, водено за престъпление по чл. 308 ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.
Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив ТО-Първомай и на жалбоподателя М. В. Я. на домашния му адрес посочен в жалбата, а не чрез повереника му – адв. Д., с оглед оттегляне на упълномощаването му.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 3