Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1074 от 16.03.2017, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 6378/2016
Вид
Решение № 1074
Подписан
16.03.2017
В сила
14.07.2018
Състав
МАГДАЛЕНА КОЛЕВА ДАВИДОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……… гр. В., 16.03.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав в открито заседание на двадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6378 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В.П.А. срещу Р.В.К. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, за определяне режим на лични отношения на бащата с децата С.В.А. и В.В.А., родени на *** год.

В исковата молба ищецът В.П.А. твърди, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство от 2012 год., от което имат родени две деца С. и В., родени на *** год. Твърди се, че страните не живеят съвместно от м. август 2014 год., като ответницата, заедно с двете деца се е преместила в гр. В.. Твърди се, че от м. септември 2014 год. майката не позволява на ищеца да вижда децата си, възпрепятствайки умишлено опитите му да осъществи контакт с тях. Излага, че след раздялата на страните, ищецът започнал често да пътува в чужбина, като при всяко свое връщане се опитвал да види децата си, носейки им дрехи, обувки и други необходими неща, майката ги използвала като разменна монета, поставяйки му условия да дава пари, за да позволи на А. да види дъщерите си. Твърди, че на 10.05.2016 год. за пореден път опитал да установи контакт с децата си, като отишъл до детската им градина. Децата му се зарадвали. Като видяла ищеца с децата К. започнала да крещи, че нямал право да вижда момичетата. Счита, че с поведението си отвеницата го лишава от възможност да опознае децата си, да участва в тяхното отглеждане и израстване, поради което и сезира съда с искане за разрешаване на възникналия между родителите спор.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна Р.В.К. депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва страните да са във фактическа раздяла от м. август 2014 год. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, че е умишлено е осуетявала срещите между децата и ищеца, като твърди последният да не е търсил информация за билзначките по телефон или по друг начин. Първата среща между бащата е осъществена през м. ноември 2014 год., когато същият заедно с майка си е дошъл в гр. В., за да види момичетата.

Останал е два дни като К. по никакъв начин не се е противопоставяла на контактите му с децата. Следващото посещение от страна на бащата е осъществено през м. 02.2016 год., като между двете срещи ищецът не се е обаждал по телефона, за да иска информация за децата, не е изпращал подаръци на децата за Коледа или личните им празници, не и заплащал издръжка за момичетата. Излага, че през м. 02.2016 год. ищецът е останал една седмица в гр. В., като още на първата срещу между него и децата им е обещал, че ще прекарва следващите дни с тях. За целта майката ги спряла от детска ясла, за да могат пълноценно да общуват с баща си и ги подготвила за това. Твърди децата да са чакали баща си през деня, но той се появявал вечерно време, прекарвайки малко време с тях.

Излага, че през м. май 2016 год. получила обаждане по телефона, при което А. *** и иска да види децата веднага. Ответницата му отказала, тъй като имали предварителни планове. Ден след този разговор, без да уведоми майката, ищецът отишъл в детското заведение на децата, където ответницата го заварила да облича близначките, канейки се да тръгне с тях. К. се уплашила, че ищецът може да отведе децата, въпреки че бащата не познава навиците им и нуждите им. Оспорва твърдението на ищеца, че е носил дрехи, обувки и други необходими неща за децата, като твърди веднъж да е предоставил обувки и шест клинчета, четири от които били малки, а другите две – големи. Сочи единствено родителите на ищеца да са правили подаръци на децата, но не и техния баща. Същият не изплащал и издръжка за дъщерите си, въпреки че поел задължение да заплаща таксата в детското заведение, което посещават. От своя страна сезира съда с искане за предоставяне упражняването на родителските права на нея, при която се определи местоживеенето на децата. С оглед факта, че бащата не познава нуждите на децата, не е в състояние да ги задоволи адекватно, моли на бащата да бъде определен подходящ режим на личен контакт. Претендира осъждане на бащата да заплаща на всяко от децата, чрез тяхната майка, ежемесечна издръжка в размер на по 250 лева, считано от датата на подаване на насрещната искова молба, ведно със законната лихва за всяка закъснявала вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, както и издръжка за минало време в размер на по 3000 лева за всяко дете, за периода от 18.07.2015 год. до 18.07.2016 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.

С депозирано в съдебно заседание на 31.10.2016 год. страните са постигнали споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата, както следва:

- упражняването на родителските права по отношение на децата В.В.А. и С.В.А. се предоставят на майката, при която се определя местоживеенето им на адрес: гр. В., ул. „***“, № **, вх. *, ап. *;

- на бащата В.П.А. се определя режим на лични отношения с децата В.В.А. и С.В.А., който ще бъде упражняван на територията на гр. В., както следва: за времето до 10.05.2017 год.: всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 17.00ч. до 20.00ч. в петък, като бащата ще взема децата от детското заведение и ще ги връща в дома на майката и от 09.30ч. до 19.00ч. в събота, като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; на рождения ден на бащата 24-ти октомври – от 09.30ч. до 19.00ч., като бащата ще взема и връща децата от дома на майката. за времето след 10.05.2017 год.: всяка първа, втора и трета седмица от месеца от 17.00ч. в петък до 19.00ч. в събота, с преспиване, като бащата ще взема децата от детското заведение и ще ги връща в дома на майката; на рождения ден на децата 6-ти февруари – от 12.30ч. до 19.30ч., двамата родители ще организират заедно празника и ще присъстват заедно на него; на деня следващ рождения ден на децата 7-ми февруари – от 12.30ч. до 19.30ч., като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; на рождения ден на бащата 24-ти октомври – от 09.30ч. до 19.00ч. на 25-ти октомври, като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; на всички национални празници - през първата половина на всяка четна година от 09.3ч. на 3-ти март, 1-ви май, 6-ти май и 24-ти май до 19.00ч. на следващия ден, като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; през втората половина на всяка нечетна година от 09.3ч. на 6-ти септември, 22-ри септември, 1-ви ноември до 19.00ч. на следващия ден, като бащата ще взема и връща децата от дома на майката; през коледната ваканция всяка четна година от 10.00ч. на 26-ти декември до 19.00ч. на 1-ви януари; през лятната ваканция от 08.30ч. до на 20-ти юни до 20.00ч. на 30-ти юни и от 08.30ч. на 1-ви август до 20.00ч. на 10-ти август, като бащата ще взема и връща децата от дома на майката, а в случай, че бащата отсъства в периода от 1-ви август до 10-ти август, режима ще се упражнява от бабата и дядото на децата по бащина линия – С.Н.А. и П.Г. А..

Спорният по делото въпрос между страните е останал относно размера на дължимата издръжка, в това число и за минало време.

В съдебно заседание на

31.10.2016 год. майката на децата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявената претенцията си за издръжка в рамките на предявения размер, включително и за минало време, като признава, че бащата лично и чрез своите родители е давал на децата издръжка под формата на парични средства и закупени дрехи в общ размер на 800 лева.

От своя страна бащата, чрез процесуалния си представител, в това заседание, е изразил готовност да заплаща в полза на децата 130 лева месечна издръжка, включително и за период една година назад от завеждане на насрещната искова молба.

Контролиращата страна Дирекция

„Социално подпомагане“ – В., изразява становище, че постигнатото споразумение е в интерес на децата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са родители на децата В.В.А. и С.В.А., родени на *** год., както и че от м. август 2014 год. са във фактическа раздяла, от когато преките и непосредствени грижи за децата се полагат от майката.

Видно от приложената на л. 26 от делото удостоверение изх. № 32/20.06.2016 год., че децата В. и С. за периода от 02.10.2014 год. и към датата на издаване на удостоверението са посещавали детска ясла № 1 „Щастливо детство“. Видно от приложените справки за платени такси за посещение в детското заведение за периода м. 10.2014 год. до м.05.2016 год., че заплатената такава за детето С. е в общ размер на 873.85 лева, а за детето В. в общ размер на 448.12 лева. От същата справка се установява, че дължимата такса за пълен месец за двете деца възлиза в размер на 72 лева.

Приложени на л. 103 и

109 от делото са и квитанции към приходни касови ордери, издадени от „Хатор“ ООД за сумата от 21 лева за децата В. и С. за АЕ за м. 12.2016 год. и 26 лева за АЕ за м. 01.2017 год., както и такива издадени от „Атапис“ за сумата от 16 лева за децата В. и С. за м.

12.2016 год. и 22 лева за м. 01.2017 год.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и епикриза от 2015 год., касаеща хоспитализиране на детето В. Алексиева, както и амбулаторни листи, рецепти и фискални бонове за закупени медикаменти, от които се установява, че децата през периода 2015 – 2016 год. са страдали преимуществено от простудни и инфекциозни заболявания.

Представени от Р.К. са и доказателства за закупувани дрехи и обувки за децата.

Видно от приложеното на л. 82 от делото удостоверение от 22.06.2016 год. от Дирекция „Социално подпомагане“, че за периода от 01.06.2015 год. до 31.05.2016 год. на Р.К. са изплащани семейни помощи по ЗСПД в размер на 150 лева месечно. В съдебно заседание на 28.11.2016 год. майката на децата е заявила, че получава детски надбавки и понастоящем в посочения по-горе размер от 150 лева месечно за двете деца.

От приложената на л. 29 от делото служебна бележка от Областно пътно управление – В., се установява, че Р.К. е в трудово правоотношение със същото за длъжността „главен специалист“ по безсрочен трудов договор. За периода м. 06.2015 год. до 05.2016 год. е получила доход в общ размер на 6893.75 лева, от които 6357.01 лева – брутно трудово възнаграждение и 536.74 лева – обезщетение за временна неработоспособност и майчинство.

Ангажирани по делото са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. В.К. /сестра на ищцата по насрещната претенция/ и В.П.К. /баща на ищцата по насрещната претенция/.

От показанията на свидетелите се установява, че от есента на 2016 год. децата посещават детска градина, като таксата възлиза в размер на 80 лева за двете момичета за пълен месец. Наред с това в детското заведение децата посещават имат й занимания по английски език и народни танци, които се заплащат допълнително – по 3,50 лева на посещение за дете. Свидетелят Коцев излага, че тези допълнителни занимания не са задължителни, но всички деца от групата посещават заниманията по народни танци, а по-голяма част и тези по английски език. Излагат, че издръжката на децата е поета от майката, която разчита на помощта на своите родители. Бащата спорадично е закупувал дрешки на децата, е неговите родители са предоставяли и финансови средства, като според свидетелката К. същите са дали сума от 600 лева, а свидетелят Коцев излага да знае за сума от 100 лева. И двамата свидетели излагат да знаят от майката на децата, че бащата живее в Англия, като извод, че това е така правят и от факта, че същият се обажда от телефон с английски номер.

Горната фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.

1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на невъзможност за постигане на споразумение, според ал. 2 на цитираната норма районният съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.