Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3192 от 01.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 5800/2026
Вид
Определение № 3192
Подписан
01.09.2026
В сила
01.09.2026
Състав
Галина Христова Нейчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3192 гр. София, 01.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Хр. Нейчева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Частно наказателно дело № 20261100205800 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е на основание чл. 111, ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба на И. И. К., подадена чрез адв. К. от САК срещу постановление от 14.07.2026г. на прокурор от СГП по досъдебно производство № 917/2026г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 11112/2026г. по описа на СГП.

С цитираното постановление прокурорът е отказал да уважи направеното от К. искане за връщане на веществени доказателства, приобщени по досъдебното производство – парична сума в размер на 3 650 евро и 3 броя мобилни телефони.

Жалбоподателят счита обжалваното постановление за неправилно и незаконосъобразно като излага съображенията си за това. Моли за неговата отмяна и произнасяне на съдебен акт за връщане на иззетата парична сума.

След като се запозна с изложените в жалбата съображения, с атакуваното постановление на СГП, както и с материалите, приложени в досъдебното производство, съдът намира СЛЕДНОТО:

Досъдебно производство № 917/2026г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.

№ 11112/2026г. по описа на СГП е образувано на 02.06.2026г. затова, че за времето от неустановена с точност дата до около 15:00 часа на 02.06.2026г. в гр. София, без надлежно разрешително са държани наркотични вещества с цел разпространение - престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. 4 от НК.

По досъдебното производство няма лице, привлечено в качеството на обвиняем.

В хода на разследването, при извършено на 02.06.2026г. претърсване и изземване в обитавано от И. И. К. жилище на адрес: гр. София, ул. **** е иззета парична сума в еврови банкноти с различен номинал (описани в съставения протокол за извършеното процесуално – следствено) в размер общо на 3 650 евро. А при извършеното на същата дата претърсване и изземване в ползван от същото лице лек автомобил м. Крайслер“ с рег. № **** са иззети мобилен телефон м. „Самсунг“, мобилен телефон м. „Айфон“ и 1 мобилен телефон м. „Блекбери“.

В хода на разследването, за изясняване произхода на иззетата парична сума е приобщен договор за паричен заем от 01.05.2026г. за сумата 4 000 евро и приемо - предавателен протокол от същата дата за предаването й.

Приложени са справки от НАП и от Агенцията по вписванията. Изискана е информация от БНБ относно наличие на банкови сметки закрити и открити, както и номерата им на името на лицето И. И. К.. Дадени са указания от прокурора да бъде разпитан в качеството на свидетел Я.Г.А. относно обстоятелствата, посочени в приложения договор за паричен заем и приемопредавателния протокол.

Назначена е техническа експертиза с обекти на изследване иззетите като веществени доказателства 3 бр. мобилни телефони, по която към настоящия момент все още няма изготвено заключение.

С обжалваното постановление от 14.07.2026г. прокурор от СГП е оставил без уважение молбата на И. И. К. и е отказал връщането на веществени доказателства - парична сума в размер на 3 650 евро и 3 броя мобилни телефони.

За да постанови отказ от връщане на претендираните веществени доказателства прокурорът е приел, че връщането им преди приключване на наказателното производство ще затрудни разкриването на обективната истина.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Атакуваното прокурорско постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства се пазят до приключване на наказателното производство. Те следват делото и са на разположение на решаващия орган във всяка фаза на наказателния процес. След като разследването не е приключило и претендираните вещи, иззети като веществени доказателства са свързани с предмета на разследване, правилна е преценката на прокурора, че на този етап не са налице условия за връщане на иззетите веществени доказателства.

Изключение е предвидено в чл. 111, ал. 2 от НПК за онези предмети, иззети като веществени доказателства, връщането на които на техните собственици няма да затрудни разкриването на обективната истина и които не са предмет на административно нарушение. Първото от така посочените условия, поставени от закона, за връщане на веществени доказателства по делото, не е налице на този етап от разследването - в случая не може да бъде направен категоричен извод, че връщането на иззетите като веществени доказателства парични средства и мобилни телефони преди да завърши наказателното производство няма да затрудни разкриването на обективната истина.

Прокурорът е преценил необходимостта от изследване произхода на иззетата 2 парична сума, чрез събиране на допълнителни доказателства (разпит на лицето Я.Г.А. в качеството на свидетел; изискана информация за банкови сметки на жалбоподателя), което е абсолютно допустимо при неприключило досъдебно производство, а в настоящото производство съдът не разполага с правомощия да преценя законосъобразността на действията на органите на досъдебното производство, извършвани с оглед изясняване на включените в предмета на доказване обстоятелства. От друга страна, приложените като веществени доказателства по делото вещи – 3 бр. мобилни телефони, са необходими във връзка с изследването по възложената с постановление от 02.06.2026г. техническа експертиза, като връщането им на този етап би създало непреодолими пречки пред разследването и изясняването на фактите по случая.

Установяването на обективната истина по делото е с безспорен приоритет пред твърдяното от жалбоподателя К. засягане на негови имуществени права. По принцип правата на собственика относно ползването на вещи, приобщени като веществени доказателства по дело, са ограничени от самия закон и не могат да противоречат на категоричните и ясни цели, преследвани в наказателното производство за разкриване на обективната истина.

Поради липсата на първото условие за връщане на веществени доказателства по неприключило наказателно производство е безпредметно да се обсъжда наличието на второто условие, касаещо въпроса дали веществените доказателства представляват предмет на административно нарушение.

Предвид всичко изложено, искането за връщането на веществени доказателства, иззети при извършено на 02.06.2026г. претърсване и изземване в обитавано от И. И. К. жилище на адрес: гр. София, ул. **** и при извършено на същата дата претърсване и изземване в ползван от същото лице лек автомобил м. Крайслер“ с рег. № ****, се явява изцяло неоснователно.

Отказът на прокурора за връщане на приобщени веществени доказателства е в съответствие с приложимия закон по смисъла на чл. 111 ал. 2 от НПК, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 111, ал. 3 от НПК, СГС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 14.07.2026г. на СГП, с което е отказано връщане по молба на И. И. К. ЕГН: ********** на приобщени по досъдебно производство № 917/2026г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 11112/2026г. по описа на СГП веществени доказателства.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3