Решение № 6905 от 15.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6905 гр. С., 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110138341 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 11.02.2026 г., на „М.“ АД срещу Ц. Л. А., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал.

1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

190,05 евро /371,70 лв./, представляваща непогасена главница по Договор за стоков кредит № ****** от **.**.**** г., сключен между „Б. Д.“ АД и ответника, вземанията по който са прехвърлени на ищеца на 22.03.2022 г. с допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за покупко продажба на вземания от 25.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 3,80 евро /7,44 лв./, представляваща остатък от наказателна лихва, начислена върху непогасената, поетапно падежирала главница за периода от 06.08.2021 г. до 21.03.2022 г., сумата от 0,81 евро /1,59 лв., представляваща договорна лихва за периода от 06.12.2021 г. до 06.01.2022 г. и 64,04 евро /125,25 лв./, представляваща мораторна лихва за периода от 22.03.2022 г. до 15.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.01.2025 г. по ч. гр. д. № 75070/2024 г. по описа на СРС, 178 състав. В исковата молба се твърди, че на **.**.**** г. между „Б. Д.“ АД и ответника е сключен договор за стоков кредит № ******, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 371,70 лв., със срок на погасяване 06.01.2022 г.

Ищецът сочи, че вземанията по договора за кредит, са му цедирани на 1

22.03.2022 г. с допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за покупко-продажба на вземания от 25.01.2022 г. Излага, че в качеството си на пълномощник на цедента, е изпратил уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне на вземания. Въпреки това прави изявление за съобщаване на цесията с исковата молба, за което прилага и уведомление в този смисъл. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си произтичащи от договора за кредит, поради което моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва длъжникът да е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията, като излага и че цесията не може да породи действие спрямо него с връчване на препис от исковата молба, доколкото в случая ответникът се представлявал от особен представител.

Оспорва размера на задълженията. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва като неравноправни съгласно чл. 143, т. 19 ЗЗП клаузите от договора, уреждащи възнаградителната лихва, неустойката в размер на 10 процентни пункта лихва, както и правото за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията при забава на плащане на месечна вноска.

Подробно излага, че клаузите не са индивидуално уговорени. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на заявление с вх. № ******/17.12.2024 г., изпратено по пощата с дата на п. к. 13.12.2024 г./ от „М.“ АД е образувано ч. гр. д. № 75070/2024 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.01.2025 г. за сумата от 371,70 лева (триста седемдесет и един лева и 70 стотинки), представляваща главница по Договор за стоков кредит № ****** от **.**.**** г., ведно със законна лихва за период от 17.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,44 лева (седем лева и 44 стотинки), представляваща остатък от дължима по договора наказателна лихва, начислена върху непогасената, поетапно падежираща главница за период от 06.08.2021 г. до 21.03.2022 г., сумата от 61,00 лева (шестдесет и един лева), представляваща остатък от дължима по договора възнаградителна лихва, начислена върху непогасената, поетапно падежираща главница за период от 06.08.2021 г. до 06.01.2022 г., сумата от 125,25 лева (сто двадесет и пет лева и 25 стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за период от 22.03.2022 г. до 15.12.2024 г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК .

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на част от вземанията по заповедта по исков ред.

Предвид изложеното в предмета на делото е включен установителен иск, 2 предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок.

Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанеията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По предявените иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валиден договор за заем, сключен между „Б. Д.“ АД и ответника, сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК, по силата на който кредиторът е предоставил в заем сумата от 371,70 лв., а за ответника е възникнало задължението да върне заемната сума в уговорения срок, наличието на сключена клауза, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер, както и че вземанията по договора за кредит са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за продажба на вземания (цесия), която е съобщена на ответника.

По делото е представен договор за стоков кредит № ****** от **.**.**** г., сключен между „Б. Д.“ ЕАД и Ц. Л. А., съгласно който на кредитополучателя е отпуснат стоков кредит в размер на 371,70 лв. за закупуване на телевизор P. на цена 359 лв., брой 1, както и за сключване на застраховка „Г. Ж.“ ЕАД и „Г. З.“ ЕАД по пакет „Стандарт +“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на 12,70 лв., със срок на кредита – 6 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Съгласно чл. 6 кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към дата на сключване на договора за кредит е 28,25% годишно или 0,0785% на ден.

Съгласно чл. 7 ГПР по кредита е 32,04%.

Представен е погасителен план към договора за кредит, от който е видно, че общият размер на месечните вноски е 402,65 лв., от която сума 30,95 лв. за лихви, и която сума следвало да бъде върната на шест месечни вноски, с падеж на първата вноска – 05.08.2021 г. и падеж на последната вноска – 06.01.2022 г., с размер на пет вноски – 67,15 лв. и размер на последната вноска – 66,90 лв.

Представени са Общи условия по договори за стокови кредити на „Б. Д.“ АД.

Представена е фактура № **********/**.**.**** г. за сумата от 359 лв., платима с Д. К..

Видно от приложение № 1 към допълнително споразумение за цедиране на вземания от 22.03.2022 г. към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.01.2022 г. „Б. Д.“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията по посочения договор за стоков кредит.

Представено е потвърждение от „Б. Д.“ АД за сключена цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

3

С пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на банката всички длъжници по всички вземания, които дружеството е прехвърлило с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.01.2022 г.

Изпратено е уведомление за прехвърляне на вземания от цесионера до длъжника, което му е връчено лично на 21.04.2022 г.

Неоснователно се явява възражението за липса на уведомяване на ответника за извършената цесия. Видно от представените доказателства процесното уведомление, изпратено преди завеждане на делото и е получено от ответника. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 ЗЗД , има за цел длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно - да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. Ето защо и с цел гарантиране на сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, нормата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. В разпоредбите на чл. 99 ЗЗД няма изрична забрана съобщаването на длъжника да бъде извършено от надлежно упълномощено от цедента трето лице, което в случая е цесионерът. В съдебната практика е прието, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, последната следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /така решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II т. о.,решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о. и др./.

Когато уведомлението за настъпилото прехвърляне на вземания е направено от което и да е трето лице, изрично упълномощено от цедента, което може и да е цесионера, то постига целта си за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия, както и на кого следва да изпълни надлежно задължението си. Връчването на уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД няма характер на лично и незаместимо действие, поради което и няма правна пречка то да бъде извършено от пълномощник на цедента.

От ангажираните писмени доказателства следва извод, че между ответницата и „Б. Д.“ АД е възникнало облигационно отношение по договор за стоков кредит, по силата на който за ответницата е възникнало задължение да погасява предоставената й в заем сума съгласно погасителен план, приложен към договора. Извършената цесията на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД е породила своето действие спрямо заемателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.

Предвид изложените обстоятелства съдът намира, че процесният 4 договор за кредит е потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди) и банка. Приложение намира спрямо договора ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата на възникването му, за договори за заем (чл. 240 ЗЗД), сключени с потребители (арг. от чл. 9, ал. 1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на правилата за неравноправни клаузи по чл.

143 - чл. 148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно - чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, със съдържанието по чл. 11 , т. т. 1 – 10 ЗПКр включително годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – чл. 11, т. 10 ЗПК.

Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК , годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.