Определение № 15803 от 26.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15803 гр. София, 26.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110137573 по описа за 2025 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Л. М. А. е предявил срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 10000 лева, главница по договор за кредит, сключен на 15.01.2007 г. с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.02.2012 г. до окончателното изплащане на вземането (към датата на подаване на исковата молба – 24.06.2025 г., изчислена на 14332,72 лева, сумата от 3094,39 лева, договорна лихва за периода от 10.12.2010 г. до 23.02.2012 г.; сумата от 603,26 лева, лихва за забава за периода от 18.12.2010 г. до 23.02.2012 г.; сумата от 75 лева, заемни такси, сумата от общо 800,90 лева, разноски по заповедното производство (275,45 лева за държавна такса и 525,45 лева за юрисконсултско възнаграждение), отразени в изпълнителен лист от 14.03.2012 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по гр. д. № 9967/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 120 състав, претендирани от ответника срещу ищеца по изпълнително дело (ИД) № 2569/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег.

№ ... на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Ищецът твърди, че на 15.01.2007 г. е сключил договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД за 10000 лв. Поддържа, че поради неизпълнение е издаден изпълнителен лист от 14.03.2012 г. по гр. д. № 9967/2012 г. на СРС за главница, лихви и разноски, въз основа на който е образувано ИД № 3008/2012 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Сочи, че делото е прекратено поради перемпция на 19.09.2017 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното валидно действие, годно да прекъсне давността, е молба за запор от 13.02.2018 г., а новото ИД № 2569/2025 г. е образувано едва на 14.04.2025 г.

1

Смята, че правото на принудително изпълнение е погасено, тъй като в период от над 7 години не са предприемани валидни изпълнителни действия.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Признава наличието на облигационното правоотношение и воденето на изпълнителните дела.

Поддържа, че давността е прекъсвана многократно с всяка молба за изпълнителен способ. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че дори при настъпила перемпция, самото подаване на молба за нов способ прекъсва давността. Прави възражение за недопустимост на иска в частта за разноските от заповедното производство в размер на 800,90 лв., позовавайки се на ТР № 4/2013 г. на ВКС. Смята, че давността не е изтекла, тъй като поведението на кредитора е било активно и са предприемани действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.

На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е да докаже, че след издаване на изпълнителното основание е изтекъл предвиденият в закона давностен срок за вземанията (5 години за главницата и 3 години за лихвите), през който не са предприемани действия, годни да прекъснат давността. В тежест на ответника, доколкото не е кредитор по първоначално възникналите вземания, е да докаже обстоятелствата по настъпилото частно правоприемство - валидното придобиване на вземанията по изпълнителния лист от първоначалния кредитор, както и настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1. На 14.03.2012 г. срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 9967/2012 г. на СРС, вследствие заповедно производство.

2. На 19.09.2017 г. образуваното ИД с № 3008/2012 г. е било прекратено поради перемпция.

3. Към момента на подаване на исковата молба е било образувано ново ИД с № 2569/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., по което ответникът е настоящ взискател, като придобил вземанията по изпълнителния лист въз основа на валидни договори за цесия.

Ищецът е представил с исковата молба писмени доказателства под № 1 до № 4, които са относими и допустими, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца по реда на чл. 192 ГПК за задължаване на ЧСИ М.Б. да представи копия от изпълнителните дела следва да бъде отхвърлено, а на ищеца следва да бъде издадено съдебно удостоверение (СУ) по силата на което да се снабди със заверени преписи от материалите, намиращи се в ИД № 3008/2012 г. и ИД № 2569/2025 г. по описа на ЧСИ М.Б., при искане от 2 ищцовата страна, представяне на проект на СУ и на доказателства за заплатена държавна такса.

Така мотивиран и на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2026 г. от 11:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за събиране на доказателства по реда на чл. 192 ГПК, чрез задължаване на третото за спора лице да представи по делото заверени копия от ИД № 3008/2012 г. и ИД № 2569/2025 г. по неговия опис.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, при направено искане от негова страна, представен проект и заплатена държавна такса, което да му послужи пред ЧСИ М.Б., рег. № ..., за снабдяване със заверени преписи от документите, намиращи се в ИД № 3008/2012 г. и ИД № 2569/2025 г. по неговия опис.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а ГПК – 85 на сто. Към Софийски градски съд действа център за медиация, който предлага провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено 3 съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцовата страна да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Връчването на страните да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4