Решение № 747 от 28.07.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. Стара Загора, 28.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20245530105138 по описа за 2024 година

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове от К. Е.

С. против „Изи Асет мениджмънт“ АД, гр. София и „Файненшъл България“ ЕООД, гр.

София с правна квалификация чл.124 ГПК, във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК.

Моли да бъде прогласен за нищожен Договор за паричен заем № 4043535 от 27.01.2021г., сключен между ищеца и „Изи Асет мениджмънт“ АД поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условието на евентуалност да прогласи нищожността на клаузите обективирани в чл.2, т. 6 и чл. 4 на договора. Моли да бъде прогласен за нищожен и Договор за поръчителство към Договор за паричен заем № 4043535 от 27.01.2021г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

Моли да бъде прогласен за нищожен Договор за паричен заем № 4108188 от 02.04.2021г., сключен между ищеца и „Изи Асет мениджмънт“ АД поради нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, а в условието на евентуалност да прогласи нищожността на клаузите обективирани в чл.2, т. 6 и чл. 4 на договора. Моли да бъде прогласен за нищожен и Договор за поръчителство към Договор за паричен заем № 4108188 от 02.04.2021 г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД в срока по чл.131, ал.1 ГПК представят подробен писмен отговор. Молят да бъде прекратено настоящото производство, тъй като предявените искове са недопустими, поради липса на правен интерес от предявяването им или съдът да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца. Молят да им бъдат заплатени направените от тях разноски и правят възражение за претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД в срока по чл.131, ал.1 ГПК представят подробен писмен отговор, като оспорват като недопустими предявените искове, а по същество намират същите за неоснователни и недоказани и молят да бъдат оставени без уважение като неоснователни. Претендират за направените разноски по делото и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

В исковата си молба ищецът твърди, че между него, в качеството му на кредитополучател и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет.

2, ап. 40-46, в качеството си на кредитодател, бил сключен Договор за паричен заем № 4043535 от 27.01.2021 година. По силата на този договор, последният следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 1000 /хиляда/ лева на г-н С., а той следвало да възстанови кредита, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишен лихвен процент по заема е 35% /тридесет и пет процента/, а годишният процент на разходите бил 41.72% /четиридесет и едно цяло и седемдесет и два процента/.

Между ищеца и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, в качеството си на кредитодател, бил сключен и втори Договор за паричен заем № 4108188 от 02.04.2021 година. По силата на този договор, последният следвало да предостави заемни средства в размер на BGN 1200 /хиляда и двеста/ лева на г-н С., а той следвало да възстанови кредита, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл. 2 от договора, годишен лихвен процент по заема е 35% /тридесет и пет процента/, а годишният процент на разходите е 40.78% /четиридесет цяло и седемдесет и осем процента/.

Във връзка с Договор за паричен заем № 4043535 от 27.01.2021 година и Договор за паричен заем № 4108188 от 02.04.2021 година, и на основание чл. 4 от всеки от договорите, ищецът сключил и два отделни договора за гаранция с “ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 202513690, с цел обезпечение на вече подписаните договори за потребителски кредит. С договорите за гаранция се уговаряло, че ищецът дължал възнаграждение на втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690 за това, че става гарант по всяко от кредитните правоотношения. Същото възнаграждение се заплащало от г-н С. директно по сметките на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434 ежемесечно, заедно с първоначално уговорените погасителни вноски по всеки кредит.

Въпреки тези факти, касаещи договорите за гаранция, ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434 не отразил това обстоятелство в годишния процент на разходите и не включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че трябвало.

Ищецът заплатил доброволно и извънсъдебно двата заема. Ежемесечно и кумулативно с месечната си вноска, г-н С. плащал и такси „гарант“, по всеки от двата договора, въпреки че такива не били предвидени в основаните такива. Смята, че процесиите договори за кредит са недействителни на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК във връзка с чл.

10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като Заемодателя изискал и събрал от ищецът лихви, такси и комисионни, свързани с договорите за кредит, които не били предвидени в сключените договори за потребителски кредит. Също така и въпреки, че в договорите бил посочен лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не бил пояснил по ясен и разбираем начин какви са компонентите на ГПР, което било противоречие с чл. 19 от ЗПК.

Счита, че в двата договора не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения лихвен процент, поради което ответникът - „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434 нямал право да Формира ГПР в размер на 41.72% /четиридесет и едно цяло и седемдесет и два процента/ по Договор за паричен заем №4043535 от 27.01.2021 година и респективно 40.78% /четиридесет цяло и седемдесет и осем процента/ по Договор за паричен заем № 4108188 от 02.04.2021 година. Това било така, защото освен възнаградителната лихва, следвало като разход по заема да се включи и възнаграждението за гаранта. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите била нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съответно клаузата от всеки от договорите, касаеща годишния процент на разходите, следвало да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5 от същия член. В тази връзка счита, че това нарушение имало за правна последица недействителност на двата договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по всеки от кредитите, в съответствие на разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

2

Смята, че ако сумата за възнаграждение на гаранта по договорите за кредит била включена в годишния процент на разходите по правоотношенията, то същия би бил многократно над допустимия максимум по закон. Невключването на възнаграждението на гаранта в разходите по заемите цели единствено въвеждане в заблуждение на ищеца относно стойността на разходите, които трябва да направи по обслужването на кредита.

Предвидената сума в договорите за поръчителство била скрит разход по заема и като такъв е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Това било така, защото годишният процент на разходите по кредита включва в себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. Твърдяното се подкрепяло и от факта, че съгласно чл. 4 от всеки от Договорите за паричен заем, ищецът следвало да предостави в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на съответния договор, обезпечение, което да бъде - две физически лица- поръчители, банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки, като въпросният гарант по всички договори винаги бил "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК 202513690, като същевременно договорите за гаранция, се сключвали непосредствено след подписване на основаните договори. Същевременно в договорите за гаранция се предвижда възнаграждение, а това възнаграждение се дължи пропорционално на възнаградителната лихва и погасителните вноски по основаните договори. /Решение № 332 от 25.04.2023 г. на PC - Сливен по гр. д. № 3739/2022 г.; Решение № 1402 от 3.08.2021 г. на PC - Пловдив по гр. д. № 3464/2021 г.; Решение № 70 от 11.02.2022 г. на PC - Стара Загора по гр. д. № 3847/2021 г; Решение № 63 от 14.03.2022 г. на PC - Димитровград по гр. д. № 1442/2021 г./

Поставените от ответника в чл. 4 от процесиите договори условия, практически били невъзможни за изпълнение, освен последното, посочено в т. 3 от цитирания член от всеки от двата договора, а именно предоставяне на поръчителство от одобрено от ответника дружество - гарант. Това било така, защото съгласно разпоредбата на чл. 4, ищецът трябвало да обезпечи заема с 1/ двама поръчители, с осигурителен доход над 1000 лева, които също така да работят на безсрочен трудов договора, да не са кредитополучатели по друг договор за паричен заем, да нямат неплатени осигуровки за последните 2/две/ години, да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат, кредитните им истории в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“, алтернативно 2/ да предостави банкова гаранция в размер, който е равен на заема. Тъй като било невъзможно да се изпълнят първите две опции за потребителя като единствен вариант за г-н С. остава само сключване на договор с дружество-гарант, което е предварително одобрено от ответника в настоящото производство.

В тази връзка, счита, че това било опит за заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща гаранцията се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Този факт се потвърждавал и от приложената справка от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на - „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 202513690 БИЛ ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, като печалбата на първото дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик на капитала ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434.

Също така, с цел заблуда на потребителя никъде в основаните договори за заем не се посочвало, че исканото поръчителство се предоставяло от свързано лице на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК 131576434, и че това поръчителство ще бъде възмездно.

Основната причина за сключването на акцесорния договор била, чрез нелоялна търговска практика, да се направи опит за заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и да се 3 постигне свръхпечалба за ответниците, което от своя страна води и до недействителност на двата договора за кредит.

В продължение на горното трябвало да се изтъкне, и че завишаването на разходите по заемите без да е изрично посочено такова, представлява и нелоялна търговска практика.

Разпоредбата на чл. 68г от ЗЗП давала легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна на търговец към потребител се извършва ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и било възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че заблуждаваща била такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и следователно била подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Така в процесиите договори за потребителски кредит, било уговорено размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а в действителност е друг, като по този начин се е целяло неоснователно обогатяване.