Решение № 3945 от 26.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3945 гр. Варна, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110112839 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. Х. Д., ЕГН **********, с адрес:

****, срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5112,92 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 2 от НК, по което тя е оправдана с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сумата от 706,57 евро, представляваща мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 10.12.2024 г. до 09.12.2025 г.

Ищцата сочи, че наказателното производство срещу нея е водено по ДП № 2121/2021 г. по описа на IV РУ при ОД на МВР – Варна, пр.пр. № 14099/2020 г. по описа на РП – Варна, образувано на 26.03.2021 г. На 01.12.2022 г. в качеството на обвиняема е привлечена И. Х. Д. за това, че на 12.12.2019 г. в гр. Варна противозаконно присвоила чужда движима вещ, която владеела, като част от вещта принадлежала на нея – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС 320“, с рама № ****, съсобствен при равни квоти с Х. А. П., като се разпоредила с него неправомерно чрез продажба – престъпление по чл. 206, ал. 2 от НК. Сочи, че по отношение на нея не е вземана мярка за неотклонение. За престъплението по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години.

С внасянето на обвинителен акт от 02.11.2023 г. в Районен съд – Варна наказателното производство е преминало в съдебна фаза, като с Присъда от 18.04.2024 г. по НОХД № 4669/2023 г. по описа на ВРС ищцата е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.

Срещу присъдата е подаден протест от РП – Варна, по повод на който е образувано ВНОХД № 1071/2024 г. по описа на ВОС, а с Решение № 298 от 10.12.2024 г. присъдата е изцяло потвърдена. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че процесният автомобил е придобит чрез замяна на предходен автомобил, закупен със средства, дарени на ищцата от родителите й, и чрез доплащане отново с дарени средства, поради което е налице трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 от СК, вследствие на което вещта не е попаднала в режим на семейна имуществена общност и не се явява чужда по смисъла на чл. 206 от НК.

1

От незаконно повдигнатото срещу нея обвинение ищцата изпитала силен и продължителен стрес, страх от осъждане и лишаване от свобода, както и непрекъсната тревожност за бъдещето на децата си, което довело до засилена нервност и напрежение в семейната среда и на работното й място. Особено тежко било емоционалното й състояние по време на бременността й с третото й дете, родено на 21.04.2023 г., която протекла именно в периода на наказателното преследване, поради което тя постоянно се притеснявала за нормалното протичане на бременността, за собственото си здраве и за това на нероденото си дете. Сочи, че по време на наказателното производство е продължила да работи, като едновременно с това е полагала грижи за двете си дъщери от брака си с Х. П., по-голямата от които била студентка, а по-малката – ученичка, а след раждането и за новороденото си дете, което допълнително засилвало страха й от евентуална загуба на възможността да полага родителски грижи и да реализира доходи. Твърди, че несигурността около изхода на делото, протестът срещу оправдателната присъда и продължилото повече от две години производство, което счита за необосновано продължително, са довели до трайни психически страдания, като в определени моменти изпитвала депресия, страх и отчаяние. Въз основа на изложеното претендира обезщетение за неимуществени вреди, както и мораторна лихва върху него от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 10.12.2024 г., до датата на подаване на исковата молба. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2026 г., при условията на чл. 145, ал. 2 от ГПК процесуалният представител на ищцата уточнява, че тя се е страхувала, че евентуално осъждане ще бъде отразено в свидетелството й за съдимост и ще затрудни професионалната й реализация, както и че се е срамувала всеки път, когато е трябвало да се явява на разпит в полицията, поради което е била и принудително довеждана. Сочи още, че ищцата първоначално е давала сведения, след което е била разпитвана три пъти, че делото е било връщано на прокуратурата заради допуснати процесуални нарушения, поради което тя не е имала спокойствие и стабилност в живота си, както и че общо поне пет пъти се е явявала лично в съдебни заседания.

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като допустими, но неоснователни и недоказани по основание и размер. Не оспорва факта на воденото наказателно производство, привличането на ищцата в качеството на обвиняема, внасянето на обвинителен акт и постановяването на оправдателна присъда, потвърдена от въззивната инстанция. Сочи, че ищцата е била привлечена в качеството на обвиняема на 01.12.2022 г., а обвинителен акт е внесен в съда на 27.01.2023 г., след което по искане на защитата делото е било върнато на прокуратурата, наблюдаващият прокурор на 06.04.2023 г. е извършил повторно привличане и разпит на обвиняемата и е предявил материалите по разследването, като на 07.04.2023 г. е внесен нов обвинителен акт, а окончателното внасяне на обвинителния акт е станало на 02.11.2023 г. Оспорва наказателното производство да е било забавено поради виновно поведение на прокуратурата, като сочи, че след постановяване на оправдателната присъда както държавното обвинение, така и процесуалният представител на частния обвинител и граждански ищец са упражнили правото си на въззивна проверка.

Счита, че ищцата не е ангажирала доказателства за действително претърпени неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от наказателното преследване, нито за техния размер. По отношение на претенцията за мораторна лихва изразява становище, че от исковата молба не става ясно дали тя е предявена като самостоятелен иск или като акцесорна претенция. Претендира разноски.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на ищцата поддържа исковите претенции и моли за тяхното уважаване в цялост, като акцентира върху продължителността на наказателното производство, многократното явяване на ищцата пред разследващите органи и съда, взетата спрямо нея мярка за неотклонение „подписка“, както и върху обстоятелството, че периодът, в който е била обвиняема и подсъдима, е съвпаднал с бременността и раждането на третото й дете. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК и писмена защита.

2

Представителят на Прокуратурата на Република България поддържа искането си за отхвърляне на исковете като недоказани. Счита, че периодът от привличането на ищцата в качеството на обвиняема до приключване на производството с оправдателна присъда е кратък и в рамките на разумния срок, а евентуалното забавяне се дължи на исканията на защитата за извършване на допълнителни процесуални действия и за връщане на делото.

Сочи, че на ищцата не е налагана мярка за неотклонение или друга мярка за процесуална принуда, а влошеното й емоционално състояние се дължи и на други причини – бременността й и проблемите с бившия й съпруг. При условията на евентуалност възразява, че претендираното обезщетение е прекомерно и не съответства на установената съдебна практика в аналогични случаи, както и че не са доказани вреди над обичайните.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените в условията на обективно кумулативно съединяване искове намират правното си основание в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, съгласно която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, а претенцията за мораторна лихва – в разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Следователно предпоставките за уважаване на главния иск са срещу ищцата да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и тя да е оправдана по него с влязъл в сила съдебен акт, като от незаконното обвинение да са й причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него.

Исковете са предявени на 09.12.2025 г., когато официалната парична единица в Република България е левът, съответно за сумите от 10 000 лева и 1381,93 лева. Доколкото към датата на постановяване на настоящото решение официалната парична единица е еврото, съдът дължи произнасяне в евро, като предявените размери се преизчисляват по неотменимо фиксирания обменен курс от 1,95583 лева за едно евро съгласно Закона за въвеждането на еврото в Република България, а именно на 5112,92 евро и 706,57 евро.

От приобщените като доказателства по делото материали по НОХД № 4669/2023 г. по описа на ВРС, ведно с материалите по ДП № 2121/2021 г. по описа на IV РУ при ОД на МВР – Варна, пр.пр. № 14099/2020 г. по описа на РП – Варна, се установява следният ход на наказателното производство:

По подаден на 02.10.2020 г. сигнал от бившия съпруг на ищцата Х. А. П., с постановление на прокурор при РП – Варна от 26.03.2021 г. е образувано ДП № 2121/2021 г. по описа на IV РУ при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл. 206 от НК. В хода на разследването И. Д. е разпитана в качеството на свидетел на 20.04.2021 г. и на 08.07.2021 г., извършен е оглед на автомобила, назначени и изготвени са съдебна автотехническа и съдебна оценителна експертиза, чиито заключения са представени на 29.11.2021 г., а срокът на разследването е бил многократно удължаван, последно с постановление от 21.11.2022 г. на административния ръководител на РП – Варна до 26.01.2023 г. Видно от искането за удължаване на срока, на 14.10.2022 г. разследващият орган е изготвил постановление за принудително довеждане на И. Д. за разпит и повдигане на обвинение, като по делото липсват данни постановлението да е било изпълнено.

С постановление от 01.12.2022 г. на младши разследващ полицай при IV РУ при ОД на МВР – Варна И. Х. Д. е привлечена в качеството на обвиняема за престъпление по чл.

206, ал. 2 от НК, като на същата дата й е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Обвиняемата е разпитана в присъствието на упълномощения от нея защитник адв. Панайот Вълчев, като е заявила, че разбира обвинението и на този етап не желае да дава обяснения.

На същата дата в сградата на IV РУ – Варна по отношение на нея е извършена полицейска регистрация под рег. № 84061/2022 г., удостоверена с докладна записка, приложена към досъдебното производство. На 12.12.2022 г. материалите по разследването са предявени на обвиняемата и на защитника й, като ищцата е дала подробни обяснения по фактите, а 3 защитата е направила искания за назначаване на повторна автотехническа и оценителна експертиза и за допълнителен разпит на свидетеля С. Г., които са оставени без уважение с постановление от 14.12.2022 г. на прокурор при РП – Варна. На 18.01.2023 г. материалите са предявени на пострадалия, а разследващият орган е изготвил мнение за предаване на обвиняемата на съд.

На 27.01.2023 г. в Районен съд – Варна е внесен обвинителен акт, след което по искане на защитата делото е върнато на прокуратурата, като на 06.04.2023 г. наблюдаващият прокурор е извършил повторно привличане и разпит на обвиняемата и е предявил материалите по разследването, а на 07.04.2023 г. е внесен нов обвинителен акт. Окончателно наказателното производство е преминало в съдебна фаза с обвинителния акт от 02.11.2023 г. на прокурор при РП – Варна, по който е образувано НОХД № 4669/2023 г. по описа на ВРС, 1 състав, като в приложената към него справка е отразено, че по отношение на обвиняемата е взета мярка за неотклонение „подписка“. В съдебното производство Х. А. П. е участвал като частен обвинител и граждански ищец с предявен срещу подсъдимата граждански иск за сумата от 7228 лева.