Разпореждане № 1152 от 11.04.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1152 гр. Несебър, 11.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Частно гражданско дело № 20252150100420 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

Производството е изпратено по подсъдност с писмо вх. № 3067/27.03.2025 г. на Районен съд - Силистра и е образувано по подадено от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, пояснено с молба вх. № 3549/09.04.2025 г., срещу Г. К. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес в ***, за следните суми: 1120,24 лева – месечни такси и потребление за предоставени услуги по договор с партиден номер М5352032 за периода 23.01.2022 г. – 22.06.2022 г.; 64,74 лева – такса за събиране на дължими суми по договор с партиден номер М5352032 за периода 23.03.2022 г.

– 22.04.2022 г.; 173,90 лева – сбор от задължения по договор за продажба на изплащане от 02.09.2020 г. и 24.07.2020 г., с които към услуга с номер ************ е закупено устройство Handset Huawei P40 lite Black, за периода 23.01.2022 г. – 22.07.2022 г., и към услуга ************ е закупено устройство Handset Samsung A20e Black, за периода 23.01.2022 г. – 22.06.2022 г.; 1039,58 лева – неустойка за неизпълнение на договор с партиден номер М5352032, формирана, както следва: 520,05 лева – сбор от неустойки в размер на три стандартни месечни такси с ДДС за услуги ************, ************, ************, ************, ************ и ************; 379,53 лева – сбор от неустойки, представляващи отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и устройство с ДДС за услуги ************, ************, ************, ************ и ************; 140 лева – неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за услуга ************, а именно – 4G Router NetBox; ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 26.02.2025 г. до окончателното плащане; 646,25 лева – мораторна лихва върху посочените вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ, до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 309,70 лева – мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода 28.03.2022 г. – 10.02.2025 г.; 17,75 лева – мораторна лихва върху таксата за събиране на дължими суми за периода 28.05.2022 г. – 10.02.2025 г.; 47,36 лева – мораторна лихва върху вземането по договорите за продажба на изплащане за периода 28.03.2022 г. – 10.02.2025 г.; 136,67 лева – мораторна лихва върху неустойките в размер на 3 абонаментни такси за периода 10.07.2022 г. – 10.02.2025 г.; 99,73 лева – мораторна лихва върху неустойките за отстъпки от цената на абонаментни такси и устройство за периода 10.07.2022 г. – 10.02.2025 г., 35,04 лева – мораторна лихва върху неустойката за невърнато оборудване за периода 24.08.2022 г. – 10.02.2025 г.; както и сумата от 210,89 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 150 лева юрисконсултско възнаграждение и 60,89 лева – държавна такса.

1

Съдът, като разгледа подаденото заявление, прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането в частта относно претендираните абонаментни такси и ползвани услуги, ведно с начислената върху тях лихва за забава върху главницата от 1120,24 лева в размер на 309,70 лева за периода от 28.03.2022 г. – 10.02.2025 г., в частта относно претендираното вземане по договорите за продажба на изплащане, ведно с начислената върху тях лихва за забава върху главницата от 173,90 лева в размер на 47,36 лева за периода от 28.03.2022 г. – 10.02.2025 г., както и за претендираните неустойки в размер на три стандартни месечни такси с ДДС за услуги ************, ************, ************, ************, ************ и ************ от 520,05 лева и лихвата за забава върху тях от 136,67 лева за периода 10.07.2022 г. – 10.02.2025 г. Вземанията произтичат от твърдения, че между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и Г. К. Я. е сключен рамков договор ID на клиент 504924176, системен партиден номер М5352032, по който заявителят предоставял мобилни и интернет услуги, както и устройства на изплащане съгласно договори за продажба на изплащане от 02.09.2020 г. и 24.07.2020 г. към услуга с номер ************ и услуга с номер ************, а именно - Handset Huawei P40 lite Black и Handset Samsung A20e Black.

Твърди се, че длъжникът не е изплащал абонаментни такси и стойността на потребени услуги за период повече от 124 дни, както и вноските по договорите за продажба на изплащане, поради което и на основание чл. 54.12 от ОУ на оператора договорът бил едностранно прекратен от страна на А1 и били начислени неустойки в размер на три стандартни абонаментни такси в стандартен размер без отстъпка за предоставените услуги.

За забавата за изплащане на посочените суми се претендира лихва за забава. Изложеното е достатъчно да обоснове основателност на искането за издаване на заповед за изпълнение за посочените вземания.

В останалата част, съдът намира, че искането не следва да бъде уважавано.

Претендираните неустойки, както следва: 379,53 лева – сбор от неустойки, представляващи отстъпка от цената на месечна абонаментна такса и устройство с ДДС за услуги ************, ************, ************, ************ и ************; 140 лева – неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа за услуга ************, а именно – 4G Router NetBox; се основават на договорни клаузи с наустоечен характер, по отношение на които съдът дължи служебна преценка по реда на чл. 411, ал. 2, т.

2 и т. 3 от ГПК. Несъмнено в случая се касае до договор, сключен с потребител, доколкото длъжникът е физическо лице и няма данни договорът да касае професионалната му дейност.

Предвид това, съдът, съобразявайки договорните клаузи, обосноваващи описаните неустойки, счита същите за неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5, т. 19 от ЗЗП.

Уговорената неустойка в размер на отстъпка от цената на месечната абонаментна такса и устройства по договора задължава потребителя по повод неизпълнение на договорните му задължения, довело до едностранно прекратяване от страна на оператора-доставчик и скрепено с неустойка в размер на три стандартни абонаментни такси, да заплати необосновано висока неустойка, чийто размер надвишава размера на действително претърпените от кредитора вреди. Както бе посочено по-горе, пропускът на кредитора да реализира приход по абонаментния договор е надлежно обезпечен с договорна неустойка в размер на три стандартни абонаментни такси, като посочената допълнителна неустойка следва да се приеме като обезщетение за забавеното изпълнение на длъжника по договора и е договорено да се следва на кредитора при отсъствие на насрещна негова престация и по причина, че последният по своя воля е решил да прекрати договора. Посочената неустоечна клауза покрива критериите на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП, която норма е частен случай на чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД – хипотеза на нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави. Изложеното мотивира съда да приеме, че клаузите на чл. 6.1 от сключеното на 02.09.2020г. Приложение № 1 към Договор № 504924176, респ. чл. 7.1 от сключените на 21.10.2020 г. два броя Приложение № 1 към Договор № 504924176, както и от сключените на 09.08.2021г. три броя Приложение № 1 към Договор № 504924176, предвиждащи неустойка в размер на дадени отстъпки от цени на абонаментни такси и устройства са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то от ЗЗД, покривайки критериите по чл. 143, ал. 2, т.

5 и т. 19 от ЗЗП. При формиране на изводите си съдът съобрази и актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в определение № 1833 от 05.08.2022 г. по в.ч.гр.д. № 937/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас; определение № 1875 от 14.07.2023 г. по в.ч.гр.д.

№ 1208/2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас и др.

2

Що се касае до неустойката за невърнато оборудване, следва да се посочи, че съгласно уговорките между страните е предвидено задължение за потребителя, при прекратяване на договора по негова вина, да заплати стойността на невърнатото или върнато в неизправно състояние оборудване, съгласно действащ ценоразпис на оператора, като такава формулировка несъмнено съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. В тежест на потребителя е вменено задължение да заплати стойността на употребявано оборудване на цена като ново и то едностранно определена от кредитора към бъдещ за датата на сключване на договора момент, което поставя потребителя на услугата в невъзможност да прецени икономическите последици от прекратяването на договора и води до неравноправност на страните. Изложеното мотивира съда да приеме, че клаузите на раздел „Отговорност“ - чл. 6.4 от сключеното на 02.09.2020г. Приложение № 1 към Договор № 504924176, респ. чл. 7.4 от сключените на 21.10.2020 г. два броя Приложение № 1 към Договор № 504924176, както и от сключените на 09.08.2021г. три броя Приложение № 1 към Договор № 504924176, предвиждащи неустойка в размер на стойността на невърнато оборудване, определена съгласно ценова листа на оператора, са нищожни на основание чл.

26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то от ЗЗД, покривайки критериите по чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Относно обезщетението за събиране на дължими суми, следва да се има предвид, че същото има неустоечен характер. На практика с тази клауза се начисляват допълнителни задължения за потребителя в случай на забава. Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, представлява задължение, основано на неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП договорки.

С оглед недължимостта на посочените суми, формиращи част от вземането за неустойки в размер на 519,53 лева – не се дължат и претендираната лихва за забава върху тях в размер на 134,77 лева за периода 10.07.2022 г. – 10.02.2025 г. Не се дължи и претендираната лихва за забава върху заявеното вземане от 43,30 лева за такса за събиране на дължими суми.

Що се отнася до претенцията за разноски, то тя следва да бъде уважена единствено до сумата от 84,05 лева, съразмерно на уважената част от заявлението. При определянето и съдът съобрази, че сторените от заявителя разноски по делото възлизат на общ размер от 110,89 лева и включват 60,89 лева – заплатена държавна такса и 50 лева – полагаемо юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В чл. 37, ал. 1 от ЗПП е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 26 от цитираната Наредба за защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 180 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото заповедно производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната със заявлението сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 50 лв.

С оглед изложеното, искането за присъждане на разноски следва да бъде отхвърлено за разликата от 84,05 лв. до пълния претендиран размер от 210,89 лв.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Илинден, ул.

„Кукуш“ № 1, срещу Г. К. Я., ЕГН **********, с настоящ адрес в *** и постоянен адрес в 3