Решение № 4871 от 24.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4871 гр. София, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100501057 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 17870/01.11.2023 г. по гр.д. № 58436/2021 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от „Софийска вода” АД срещу П. К. П. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че П. К.

П. дължи на „Софийска вода” АД сумата 1183,04 лв., представляваща стойност на доставена и потребена вода в имот с клиентски номер 2800040930, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Г. ап. 148, в периода от 02.10.2019 г. до 04.12.2020 г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 52,85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.11.2019 г. до 04.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 14123/2021 г. на Софийски районен съд.

Решението е обжалвано от ищеца „Софийска вода” АД като неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила. Излага се възражение срещу извода на районния съд, че ищецът не е доказал действително извършена доставка на ВиК услуги в имота през процесния период на претедираната стойност. Поддържа се, че незаконосъобразно съдът не е кредитирал заключенията на съдебно-счетоводната и на съдебно-техническата експертизи с мотива, че при изготвянето им вещите лица са работили по документи, които не са представени по делото. Въззивникът изтъква, че с уточнителна 1 молба по делото е посочил, че контролната партида се таксува „на база” и за нея няма документи за монтаж или тестване на водомер. Излага довод, че не е необходимо документите, с които вещите лица са работили в изпълнение на поставените им задачи, да се прилагат по делото. От заключенията на СТЕ и ССчЕ категорично било доказано количеството и стойността на доставените в имота ВиК услуги в процесния период.

С писмения си отговор въззиваемият П. К. П., чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. К. Б., оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Софийска вода” АД е предявило срещу П. К. П. искове за признаване за установено, че П. К. П. му дължи сумата 1183,04 лв., представляваща стойността на доставена и потребена вода за периода от 02.10.2019 г. до 04.12.2020 г. в имот, с адрес: гр. София, ж.к. Г. ап. 148, с клиентски номер **********, и сумата 52,85 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 02.11.2019 г. до 04.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 14123/2021 г. на СРС до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е налице договорно отношение, свързано с предоставянето на ВиК услуги за горепосочения имот. Сочи, че по силата на чл. 8 от Наредба № 14 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги, получаването на ВиК услуги става чрез публично известени общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. За исковия период правоотношенията между страните били регламентирани от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора „Софийска вода” АД, одобрени от КЕВР, които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството. По силата на тези ОУ ответникът имал качеството а потребител на ВиК услуги за посочения имот. Съобразно тези ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Твърди се, че като собственик на имота в процесния период, респ. потребител на ВиК услуги, ответникът дължи заплащане на предоставените ВиК услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. За претендираните вземания в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. К. Б., с който оспорва исковете. Навежда се възражение, че ищецът не е ангажирал доказателства, които да доказват по безспорен начин, че през процесният имот ответникът е бил собственик на имота, за който се претендират суми за доставени ВиК услуги. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните, изправността на измервателните уреди за процесния имот, както и предоставянето от ищеца на услугите, претендирани с исковата молба. Твърди, че не извършено реално отчитане на измервателните уреди и че през исковия период ищецът не е доставял ВиК 2 услуги на претендираната стойност. Сочи, че без правно основание ищецът е начислявал суми „на база”, а не посредством реален отчет на водомерите. Излага възражение за погасяване на претендираните вземания по давност.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 193 от ЗВ, вр. чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, и чл. 86, ал. 1 от ГПК – за признаване съществуването на вземания на ищеца за стойността на доставени ВиК услуги и обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14123/2021 г. на СРС.

По така предявените искове и с оглед направените от ответника оспорвания в тежест на ищеца е да докаже, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги, както и че същият е доставил такива услуги в процесния имот в претендирания обем и е начислил суми за доставените ВиК услуги съобразно действащите към този момент разпоредби.

От разпоредбите на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи следва, че потребители на В и К услуги са собствениците или лицата с учредено право на ползване на съответните имоти. Представената справка от Агенция по вписвания е видно, че по партидата на ответника П. К. П. на 07.04.2006 г. е вписан нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка, с който същият е признат за собственик на апартамент № 148 в бл. 252, вх. Ж, ет. 2, находящ се в сграда в ж.к. „Гоце Делчев” в гр. София.

Записванията в имотния регистър представляват доказателство за вписаните в регистъра промени в собствеността върху недвижимите имоти, респ. за учредените върху тях вещни права. Отразеното в справката относно придобитото от ответника право на собственост върху процесния имот не е опровергано от други доказателства по делото.

По силата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Така правоотношенията между страните са регламентирани от Наредба № 4/14.09.2004 г., както и от влезлите в сила Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператор „Софийска вода” АД. Действащите през процесния период Общи условия са общодостъпни на съответните интернет адреси. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на тези публично известни общи условия, за което не е необходимо сключване на формални индивидуални договори с всеки от потребителите.

С оглед на горното и с оглед данните за придобито от ответника право на собственост 3 върху процесния имот, същият има качеството ”потребител на ВиК услуги” по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР ЗРВКУ, следователно е налице облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги.

Спорен по делото е въпросът относно обема на доставяните в имота на ищеца ВиК услуги и дали начислените суми съответстват на доставените услуги.

Съгласно приетото заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, през исковия период по издадените от 02.10.2019 г. до 04.11.2020 г. фактури количеството консумирана вода в имота е определяно „на база” – за 3-ма живущи, като общото количество на доставяната вода е 435,81 куб.м. Стойността на предоставените ВиК услуги е определена в съответствие с доставените количества вода. Съгласно допълнителното заключение на СТЕ партидата на ответника се таксува „на база” от 2004 г. и за нея няма документи за монтаж и тестване на водомери.

По делото е представен приемо-предавателен протокол за извършен монтаж и пломбиране на общ водомер в сградата и справка за задълженията на клиентски номер ********** с титуляр П. К. П.

Въззивният съд намира, че от събраните по делото доказателства не се установява реалното доставяне на ВиК услуги в процесния период, нито обема на доставяните услуги, които обстоятелства са в тежест на доказване от ищеца, разпределена му от първоинстанциония съд с доклада по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4/14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. По делото не са представени никакви документи, удостоверяващи извършен реален отчет на уредите за изразходваната вода – нито за измереното количество, отчетено по общия водомер, нито за отчет на индивидуалния водомер. Според приетото експертно заключение стойността на количеството потребена вода в процесния период е начислявана „на база”, но няма представени доказателства за осъществяване на предпоставките по чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за служебно начисляване на разход за потребена вода при условията на неосигурен от потребителя достъп. Не са налице доказателства за наличие на предпоставките, предвидени в чл. 24, ал. 3 и ал. 4 от Общите условия на „Софийска вода” АД за служебно начисляване на суми за вода поради неосигурен от абоната достъп. Не са представени протоколи, съставени от длъжностното лице по реда на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, въз основа на които ВиК операторът да може да начисли разход на вода по начина, установен в чл. 49 от ОУ, респ. по чл. 35, ал. 6 от Наредба 4/14.09.2004 г. Не са представени доказателства за констатирана от длъжностни лица на оператора на водоснабдителната система липса на монтиран индивидуален водомер в процесния имот или за изтекла метрологична годност на уред за отчитане, което да налага отчитане на база ползватели/живущи. Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери, по изключение се допуска изчисляване на месечното количество вода на база 4 броя на обитателите съобразно вида на имота и дали същият е топлофициран. Доказателства за това, че в процесния имот няма монтиран водомер, не са представени от ищеца. Няма данни и за броя на ползвателите – не са представени доказателства за отразени в домовата книга на ЕС брой на живущите в имота, нито за подадена от собственика до ищцовото дружество информация за това. От приетото заключение на СТЕ се установява само какви суми са начислени на ответника за процесния период, като в него е направена и констатация, че сумите са начислени „на база”. В заключението също не се съдържат данни за съставени от служители на ищцовото дружество протоколи, удостоверяващи неосигурен от абоната достъп до имота, нито за констатирана липса на индивидуален водомер, които биха били предпоставка за такова служебно начисляване на суми за изразходвана вода.