Присъда № 202 от 14.09.2023, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда №202 от 14.09.2023г. по НОХД №3275/2023г. по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Г.В.Д., ЕГН:**********, за това, че в периода от месец октомври 2019г. до месец януари 2021г. в гр. Пловдив и гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи, както следва: на неустановена дата през месец октомври 2019г. в гр. Варна, обл.

Варна, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сума в размер на 400 лева, собственост на Я.Б.И., ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, които е владеел; на неустановена дата през месец ноември 2019г. в гр. Варна, обл.

Варна, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сума в размер на 400 лева, собственост на Я.Б.И., ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, които е владеел; на неустановена дата през месец март 2020г. в гр. Варна, обл.

Варна, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сума в размер на 300 лева, собственост на А.Д.А., ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, които е владеел; на неустановена дата през месец септември 2020г. в гр. Варна, обл.

Варна, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сума в размер на 350 лева, собственост на Й.Т.М., ЕГН ********** от гр. ***, обл. ***, които е владеел; на неустановена дата през месец декември 2020г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сума в размер на 300 лева, собственост на С.И.В., ЕГН ********** от гр. ***, които е владеел; на неустановена дата през месец януари 2021г. в гр. Пловдив, обл.

Пловдив, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сума в размер на 180 лева, собственост на С.И.В., ЕГН ********** от гр. ***, които е владеел; на неустановена дата през месец декември 2020г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сума в размер на 90 лева, собственост на С.И.В., ЕГН ********** от гр. ***, които е владеел;

- на неустановена дата през месец декември 2020г. в гр. Пловдив, обл.

Пловдив, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сума в размер на 200 лева, собственост на Д.С.Г., ЕГН ********** от гр. ***, които е владеел; на неустановена дата през месец декември 2020г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сума в размер на 280 лева, собственост на Д.С.Г., ЕГН ********** от гр. ***, които е владеел; на неустановена дата през месец декември 2020г. в гр. Пловдив, 1 обл. Пловдив, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сума в размер на 250 лева, собственост на В.М.В., ЕГН ********** от гр. ***, които е владеел; на неустановена дата през месец декември 2020г. в гр. Пловдив, обл. Пловдив, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - сума в размер на 230 лева, собственост на В.М.В., ЕГН ********** от гр. ***, които е владеел, като общата стойност на присвоените вещи е в размер на 2980 лева – престъпление по чл.206, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В хода на съдебното производство пострадалите не са се конституирали като страна в процеса – граждански ищец и частен обвинител, макар да са били надлежно уведомени за тези им права.

Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия Д., без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение.

По отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият Д. да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК в размер на две години лишаване от свобода, като намира, че след това следва да бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК и наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият трябва да бъде в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода. Предлага приложение да намери институтът на условното осъждане, като бъде определен изпитателен срок от четири години.

Защитник на подсъдимия - адв. Р., счита, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия следва да бъде в предвидения в закона минимум от една година лишаване от свобода, след което да бъде редуцирано на осн. чл.58а, ал.1 от НК. И защитата пледира за приложението на чл.66, ал.1 от НК, без да сочи размера на изпитателния срок.

Подсъдимият Д. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за стореното. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, както и че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт факти и обстоятелства. В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си, а при дадената му последна дума моли за минимално наказание лишаване от свобода.

2

Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Г.В.Д. е роден на *** в гр. ***, обл. ***, живущ в ***, б., български гражданин, с висше образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН:**********.

Фирма „***“ ЕООД – гр. ***, обл. Варна, осъществявала дейност по обучаване на кандидат-водачи на МПС на територията на гр.Варна. В изпълнение на дейността, фирмата набирала работници като ***. В тази връзка, на 08.11.2019г. именно като *** във фирмата започнал работа подс.

Г.В. Д.. Свид. К.А.Д. работела като *** във фирмата. Трайната фирмена практика била всеки курсист да заплаща дължимите такси винаги и единствено в офиса на дружеството, като срещу това му се издавали фактура и платежен документ. Нито един от шофьор-инструкторите не бил упълномощен от ръководството да събира такси за каквото и да било от курсистите. За тези обстоятелства свид. Д. уведомила изрично и подс. Д., при започването му на работа във фирмата.

Към месец септември 2019г. свидетелите Я.Б.И. и П.И.И. живеели на семейни начала в гр.***. Тъй като свид. И. била правоспособен водач на моторни превозни средства, но не била практикувала от дълго време, а към месец септември 2019г. си закупила лек автомобил, решила да опресни знанията си, чрез шофиране с инструктор. За това тя разбрала от своя позната, че подс. Д. работел като *** във фирма „***“ ЕООД и се свързала с него. Срещнали се, като на срещата присъствал и свид. Я.И.. При срещата им свид. И. се договорила за опреснителни часове кормуване с подсъдимия, а свид. Я.И. изявил желание да започне шофьорски курс при него. Подс. Д. заявил, че цената на курса била 800 лева. Свид. Я.И. се съгласил с посочената цена и през месец октомври 2019г. започнал кормуване. Веднага след като започнал часове, свид. Я.И. бил уведомяван неколкократно от подс. Д., че трябва да заплати дължимата сума за курса директно на него, под претекст, че щял да му спести ходене до офиса. Свид. Я.И. нямал съмнения, че подсъдимият бил служител на фирма „***“ ЕООД, тъй като последният пристигал за часовете с автомобил, брандиран с надписи на фирмата. Освен това, след като започнал кормуване, свид. Я.И. преминал теоретична подготовка в офис на фирмата в гр.Варна, като се явил и издържал вътрешен и външен изпит по теория в ДАИ. Поради тези обстоятелства свид. Я.И. нямал съмнения в истинността на подс. Д. и на неустановена дата през месец октомври 2019г. му дал сумата от 400 лева, като част от заплащане за започнатия шофьорски курс. При даването на парите присъствала и свид. П.

И.. В този момент свид. Я.И. поискал от подс.Д. да му даде разписка за получената сума. Последният от своя страна обещал, че ще му даде такава при следващия им час, но това не се случило. Въпреки това, тъй като свид.

Я.И. продължавал курса, през месец ноември 2019г. подс. Д. поискал да получи и остатъка от сумата за курса. Свид. Я.И. се съгласил и отново в 3 присъствието на свид. П. И. на неустановена дата през месец ноември 2019г. предал на подс.Д. остатъка от поисканата сума в размер на 400 лева. И за тази получена сума подсъдимият не предоставил разписка на свид. И.. Такава не предоставил и впоследствие при следващите им часове за кормуване, но това не усъмнило свид. Я.И., тъй като през месец февруари 2020г. преминал вътрешен изпит по практика във фирмата. През месец март 2020г., предвид обявената КОВИД-епидемия, курсовете били преустановени и свид. Я.И. подновил обучението си при подс. Д. през месец юни 2020г., като кормувал заедно с него до месец септември 2020г. В този период подс.Д. непрекъснато отлагал датата за изпит пред ДАИ, който свид. Я.И. трябвало да положи.

Междувременно, в началото на месец октомври 2020г. управителят на „***“ ЕООД извикал при себе си свид. Д. и подс. Д., който да даде становище относно казуси с неотчетени парични средства. При проведената среща подс.

Д. отрекъл да е вземал пари от курсисти и след приключването на срещата подал молба за напускане, след което повече не се върнал в офиса. Със Заповед №1050 от 12.10.2020г. управителят на „***“ ЕООД прекратил трудовото правоотношение между фирмата и подсъдимия. Отново през месец октомври 2020г. свид. Я.И. получил обаждане от фирма „***“ ЕООД, с което бил уведомен, че подс. Д. вече не работел за тях. При проведения разговор свид. Я.И. уведомил служителя на фирмата, че е заплатил сумата от 800 лева за шофьорски курс на подс. Д. и тогава разбрал, че всъщност курсът струвал 700 лева. Освен това подсъдимият бил заплатил във фирмата от името на свид. Я.И. единствено сумата от 160 лева. Поради това свид. Я.И. посетил фирмата и разбрал, че го нямал и картонът му, в който били отразени проведените от него часове кормуване. По тази причина свид. Я.И. осъществил контакт по телефона с подс. Д. да му върне учебния картон и последният обещал, че ще стори това, но след този разговор прекратил всякакви връзки със свид. И. и не му възстановил дадената от него сума.

Свидетелят А.Д.А. живеел в гр.***. Тъй като искал да кара шофьорски курс, свид. А. се свързал по телефона с подс. Д. и двамата се уговорили да се срещнат. През месец март 2020г. те се срещнали в района на автошкола „***“, при което подс. Д. заявил на свид. А., че курсът струвал 750 лева и можел да кара курса при него. При тази среща, проведена на неустановена дата през месец март 2020г. свид. А. дал на подс. Д. сумата от 300 лева, а последният от своя страна му заявил, че ще му предостави бележка за получената сума покъсно същия ден. Освен това провели и един час кормуване. На практика свид. А. осъществил само няколко часа кормуване и преустановил курса, тъй като нямал другата част от парите. След няколко месеца свид. А. се обадил на известния му телефонен номер с намерение да продължи шофьорския си курс при подс.Д., но на обаждането му отговорил женски глас. При проведения телефонен разговор свид. А. бил уведомен, че подс. Д. вече не работел във фирмата. Освен това разбрал, че парите, които му бил дал като заплащане за шофьорския курс, не били внесени от подсъдимия във фирмата.

Свидетелят Й.Т.М. живеел в гр. ***, обл. ***. През 2019г. свид. М.

4 решил да завърши шофьорски курс. За целта посетил школата на фирма „***“ ЕООД в гр.Варна, където се записал за курсист и заплатил първоначална вноска в размер на 120 лева. При посещението си в офиса на школата разбрал, че всъщност целият курс щял да струва 700 лева. През 2019г. свид. М. завършил теоретичната подготовка и положил успешно изпит пред ДАИ.

Поради няколкократни прекъсвания на обучението, то се проточило и през 2020г., като през лятото на посочената година свид. М. започнал да кормува първоначално с един инструктор на фирмата, а впоследствие от фирмата го насочили към друг инструктор – подс. Г. Д.. С него свид. М. продължил часовете кормуване, като след няколко учебни часа подс. Д. поискал от свидетеля да му заплати половината от дължимата за курса сума. Свид. М. от своя страна, на неустановена дата през месец септември 2020г., в гр. Варна, предал на подсъдимия сумата от 350 лева. За предадената сума свид. М. не получил платежен документ. Малко след това той отново прекъснал курса.