Решение № 461 от 18.04.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Варна, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от И.ка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500479 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 5288/23.01.2023г. от Ц. И. И., ЕГН ********** от ******, срещу решение № 4007 от 16.12.2022г., поправено с решение № 208 от 23.01.2023г., постановено по гр. д. № 5302/2022г. по описа на ВРС, ХХI-ви състав, с което са отхвърлени предявените искове от въззивника срещу И. К. И., ЕГН ********** от с. **** за заплащане на сумата от 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ по договор за паричен заем от 04.07.2018г., както и сумата от 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ по договор за паричен заем от 19.07.2018г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 12.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 240 ЗЗД; евентуално за осъждане на И. К. И., ЕГН ********** от с. **** да заплати сумата от 3500 лева и сумата от 2500 лева, като получени без основание, на осн. чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Съдът е постановил същото единствено на дадените показания от свидетеля И. Д. А., като не позволил събиране на доказателства, които да изяснят отношенията между този свидетел и ищеца. Сочи, че жалбоподателят и свидетелят са били съдружници, което съдружие е приключило със сериозни противоречия и обявяване на дружеството им в 1 несъстоятелност. Това обстоятелство поставяло под съмнение достоверността и обективността на показанията му. Освен това, свидетелят бил задължен на ответника по делото, тъй като последният му помогнал да намери имот в селото. Показанията на този свидетел намира за противоречиви и правно и житейски нелогични. Същевременно съдът игнорирал показанията на свидетелите, водени от ищеца. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Моли и за присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната инстанция.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.240 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД от Ц. И. срещу И. К. И..

В исковата молба се излагат твърдения, че страните се намират в облигационни правоотношения по договори за паричен заем, като ищецът в качеството му на заемодател е предоставил на 04.07.2018г. на ответника сумата от 3500 лева, а на 19.07.2018г. е предоставена сума от 2500 лева по втори договор за паричен заем. Процесните суми били предадени на ответника, като същите са преведени по негова банкова сметка. За връщане на общата сума по договорите за заем ищецът е отправил покана до ответника на 06.12.2021г., получена от последния на 09.12.2021г., с която покана е релевирано искане за връщане на предоставените в заем суми в едноседмичен срок от получаване на съобщението. В условията на евентуалност, при твърдения, че между страните няма сключени писмени договори за паричен заем предявява осъдителен иск за връщане на процесните суми, като дадени без основание.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Излага възражения, като посочва, че между страните не са възниквали облигационни правоотношения по договори за парични заеми, по които ответникът да има качество на заемополучател. Оспорва твърденията, че ищецът е предал на ответника сумата от 3500 лева, съответно от 2500 лева.

Излага, че получените по негова банкова сметка суми представляват изпълнение на задълженията на ищеца за връщане на предоставени на него през 2018г. парични заеми от ответника. Посочва, че през месец март на 2018г. между страните са възникнали облигационни правоотношения по договори за паричен заем, по които ответникът има качество на заемодател, а ищецът - на заемополучателя. Първоначално поисканата от ищеца сума в заем е била 3500 лева, а няколко дни след това той поискал от ответника и втори заем в размер на 2500 лева. След многократни настоявания за връщане на процесните суми, ищецът е изпълнил това задължение, като е превел същите 2 по банкова сметка на ответника. Посочва, че процесните суми представляват връщане на дадени в заем парични средства, а не даване в заем на такива, каквото основание ищецът е посочил в преводните нареждания, чрез които е осъществил банков превод по сметка на ответника.

С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени като недоказани и неоснователни.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

Представено по делото е извлечение от банкова сметка по партида на ищеца Ц. И. в банка „Кей Би Си Банк България“, ЕАД ЕИК ***** (с предходно наименование „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“), от което се установява, че на 04.07.2018г. титулярът по банковата сметка е осъществил банков превод в полза на ответника И. К. И. в размер на 3500 лева. От същото банково извлечение се установява, че на 18.07.2018г. е осъществен втори превод от банковата сметка на ищеца в полза на ответника за сумата от 2500 лева.

Представена по делото е покана, изпратена от ищеца до ответника, получена на 09.12.2021г., с която на последния е определен срок за връщане на дадена през месец 07.2018г. в заем сума в размер на 6000 лева.

Представено по делото е извлечение от банкова сметка по партида на ответника И. К. И. в „Банка ДСК“ ЕАД, от която се установява, че на 04.07.2018г. е получена сумата от 3500 лева, а на 19.07.2018г. сумата от 2500 лева, от ищеца Ц. И..

По делото са събрани и гласни доказателства посредством водените от страните свидетели - Х. К. Р. и И. Д. А. /от ответника/ и Р. П. К. и Я. С. С. /от ищеца/.

Свидетелката Р. е първи братовчед на ответника и познава ищеца, като посочва, че той е бил арендатор на нейни земи. Посочва, че от ответника знае, че през пролетта на 2018г. ищецът е поискал от ответника назаем пари, като веднъж това била сумата от 3500 лева, а след това и сумата от 2500 лева.

Св. А. се познава със страните по делото. Спомня си за случай през пролетта на 2018г., при който ответникът И. И. дошъл на мястото, на което свидетелят и ищеца Ц. И. работили. При среща между тях Ц. И. поискал паричен заем от И. И.. Първоначално поискал 3500 лева, а в последствие още 2500 лева. Изрично свидетелят излага, че лично е възприел предаването на първата сума от 3500 лева,а след два-три дни и на втората от 2500 лева.Сумите били преброени пред него. Посочва, че уговорката между страните е била така дадените пари да бъдат върнати до месец. Свидетелят посочва, че му е известно, че Ц. И. е върнал парите на И. И. по-късно по време на жътва. Излага, че при разговор с И. И., от последния му е известно, че Ц.

И. му е върнал парите, като същите му били преведени по банка.

Св. К. излага, че Ц. И. е бил неин работодател в село В.. Излага, че й е известно, че Ц. И. е давал пари на И. И., което предаване на средства е 3 осъществено по време на жътва. Такива средства са били давани почти всяка година, като на свидетеля не й е известно каква е сумата. Споделя за случай, който е осъществен през месец юли на 2018г. когато пред нея ищецът Ц. И. е превел посредством онлайн банкиране сумата от 3500 лева на ответника И.

И.. Момента на превода съвпадал с периода на прибиране на пшеницата.

Излага, че в средата на месец юли 2018г. отново посредством онлайн банкиране Ц. И. е превел на И. И. сумата от 2500 лева. Излага, че е присъствала на уговорките между страните, като посочва, че сумата е била нужна на И. И. за закупуване на недвижим имот. На свидетеля не й е известно И. И. да е върнал паричните средства на Ц. И..

Св. Я. С. С. е брат на съпругата на ищеца Ц. И.. На същия му е известно, че Ц. И. е давал паричен заем на И. И.. Първият заем бил даден по време на жътвата на пшеницата през 2018г. – в началото на месец юли, като заетата сума била в размер на 3500 лева. В края на месец юли 2018г. била предадена и втората сума от 2500 лева. Свидетелят посочва, че е присъствал на уговорките между страните. Излага, че И. И. се нуждаел от пари доколкото следвало да закупи изгоден за него имот. По предложение на свидетеля сумите били преведени от Ц. И. по банкова сметка чрез използване на мобилно приложение за банкиране. Посочва, че страните са постигнали уговорка, съобразно която заетите суми е следвало да бъдат върнати през следващата 2019г. Не му е известно заетите суми да са били върнати.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД с договора за заем за потребление заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да ги върне. По своята правна същност той е реален договор, при който е необходимо предаването на вещта. В тежест на ищеца е да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаване на обещаната сума /в този смисъл решение № 174/23.07.2010г. по гр.д. № 5002/2008г. на ВКС, ІV г.о., докладчик съдия Албена Бонева/.

В конкретния случай ангажираните от въззивника гласни доказателства, с които същият се домогва да докаже сключването на два договора за заем между страните, се преценяват от настоящия съдебен състав като неубедителни и негодни да установят твърдените обстоятелства. И двамата свидетели на ищцовата страна излагат през м. юли 2018г. ищецът да е превел чрез онлайн банкиране по сметка на ответника сумите от 3500 лв. и 2500 лв., което обстоятелството не е спорно между страните е се установява и с приетото извлечение от сметка по сметка на Ц. И.. Не се установява основанието за извършените два превода да е даден заем от И. на И..

Показанията на ищцовите свидетели, че сумите са дадени за закупуване на недвижим имот от ответника не са подкрепени с писмени доказателства.

Напротив, от представената справка от Агенцията по вписванията по партидата на И. И. не се установява последният да е придобил недвижим имот през процесния период.

4

От друга страна, от гласните показания на водените от ответника свидетели се установява, че процесните суми са предоставени от ответника в заем на ищеца през пролетта на 2018г. В този смисъл са показанията на свидетеля А., който лично е възприел предаването на сумата от 3500 лв., а след няколко дни и на сумата от 2500 лв. в заем от И. И. на Ц. И. при уговорка за връщане на същите в срок от един месец. Според същия свидетел, сумите са върнати извън уговорения срок по банков път. Макар за последното обстоятелство свидетелят да е узнал от ответника, то съдът дава вяра на показанията на свидетеля и в тази част, доколкото същите се установяват от събраните писмени доказателства.

От посочената фактическа установеност се налага извод за съществуването на облигационни правоотношения между страните, основани на договори за заем, по които, обаче, заемодател е ответникът, а не ищецът и извършените от последния два банкови превода на сумите от 3500 лв. и 2500 лв. са в изпълнение на задължението му за връщане на получените от ответника в заем суми. Ищецът не установи качеството си на заемодател, поради което предявения от него иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователен.

Неоснователността на главния иск налага разглеждането на предявения в евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за успешното провеждане на който е необходимо ищецът да докаже фактическото предаване на процесното материално благо и получаването му от другата страна, а върху ответника лежи доказателствената тежест за установяване на наличието на годно правно основание за получаването и́.