Определение № 358 от 03.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 358 гр. София, 03.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600423 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл. 345 вр. 341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адв. И. Л. - защитник на подс.В. П. Д. против определение, произнесено в разпоредително заседание на 24.02.2025г. по нохд № 5929/2024г. по описа на СГС, НО, 37 състав, с което е прието, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.

В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен при неясна и противоречива воля и е явно необоснован и незаконосъобразен. Изтъква се, че както е посочено и в самото определение, обвинителният акт е пореден по делото, като въпреки констатираното повторение на пороците в него, съдът не е прекратил съдебното производство, приемайки че прокурорът е господар на досъдебната фаза и поредното връщане на делото може да се оцени като „недопустимо вмешателство в независимата работа на държавното обвинение". Застъпва се становище, че указанията на съда са задължителни за прокурора и той не може да избира дали да ги изпълни или не, като независимостта на прокуратурата не може да служи като основание за нарушаване на закона. Твърди се и наличие на противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт - след като в мотивната част съдът е констатирал съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт, в диспозитива е приел, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго, с което да се прекрати съдебното производство и делото да се върне на прокурора.

1

САС след като се запозна с материалите по делото намира частната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, а разгледана по същество за основателна.

Производството пред СГС по нохд № 5929/20243г. е образувано по внесен обвинителен акт срещу В. П. Д. и И. А. М. по обвинение за извършено престъпление по чл. 214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3 т.2 вр. ал.2 т.2 и т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК. Касае се за седми поред обвинителен акт, който е бил изготвен след поредното прекратяване на съдебното производство по нохд № 1900/2024г. по описа на СГС, НО, 37 състав, с определение от 13.06.2024г. и връщане да делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство (потвърдено с определение от 30.07.2024г. по внчд № 922/2024г. по описа на САС, 4 състав).

На 24.02.2025г. в хода на проведеното разпоредително заседание от защитниците на двамата подсъдими, по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК са направени изключително общи възражения, изразяващи се в това че допуснатите съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, констатирани в предходното разпоредително заседание, не са били отстранени, поради което са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

В отговор на същите СГС е приел, че във внесения нов обвинителен акт е преповторена формулировката от предходния такъв, обусловила прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора, като в новия обвинителен акт визуално има внесени различия, които обаче са само информативни и показващи известна прегледност на формулировката, но по отношение на обвинението липсва извършена корекция, като „няма съмнение, че този порок бе установен и преди и няма съмнение, че и сега подобна формулировка би могла да породи основание да се смята, че прокуратурата е търсила повдигане на самостоятелно обвинение по чл. 213а от НК“, но въпреки това по мнение на съдебния състав „многократното връщане на делото показва ясното намерение на прокуратурата да намери, че следва да поддържа обвинение именно по така формулирани обвинения, независимо от даваните от първоинстанционни и въззивни състави указания и няма съмнения, че прокурорът като господар на досъдебната фаза е този, който сам преценява какво обвинение да повдига и срещу кои лица.“ Именно опасението на СГС, че поредно връщане на делото при същото основание е възможно да се изтълкува „като недопустимо вмешателство в независимата работа на държавното обвинение, при очевидната склонност на прокурора да поддържа обвинение при поставените от него рамки“, е мотивирал крайното решение, че „цялостното движение на делото не предполага целесъобразност и необходимост от връщане на същото“.

Едновременно с това е отбелязано, че„ по отношение на това дали съдът ще счита, че този порок е наличен в рамките на разглеждане на делото по същество или не - страните могат да се запознаят с произнасянето му с окончателния съдебен акт, ако евентуално продължи разглеждането на 2 производството по това дело по този начин“.

Настоящият въззивен състав намира това съдебно произнасяне за неправилно и незаконосъобразно.

Предназначението на обвинителния акт е да очертае фактическата и правна рамка на обвинението, поради което съдържанието му следва да включва изложение на относимата фактология, така и на съответните правни изводи, позволяващи на подсъдимия да разбере обвинението и пълноценно да организира защитата си в съдебната фаза на процеса.

Върховният касационен съд с Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ОСНК по т.д. № 2/2002 г. е дал задължителни указания кои нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство, се явяват съществени и налагащи връщане на делото на прокурора. Макар същото да е прието при действието на отменения НПК, съдържащите се в него принципни постановки продължават да са актуални с оглед идентичното съдържание на нормите в двата процесуални закона, които регламентират задължителните реквизити на обвинителния акт, чиято функция на процесуален документ е да формулира обвинението по начин, определящ предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В този смисъл в обстоятелствената част на същия задължително трябва да намерят отражение фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му, включително времето, мястото и начИ. на извършване на престъплението.

В конкретния казус основателно първостепенният съд е приел, че прокурорът за пореден път не е изпълнил задължението си за формулиране на обвинението по достатъчно ясен и разбираем начин, очертавайки в необходимата степен фактическите и юридическите му параметри. От прочита на коригирания обвинителния акт се установява, че за пореден път са останали неизпълнени (надлежно и в цялост), дадените указания от съда в предходните произнасяния по чл. 249 ал.1 вр. чл.248 ал.1 т.3 НПК за прецизиране на обвинителната претенция. Наред с констатациите и забележките в тази връзка, съдържащи се в проверяваното определение, които споделя и не намира за нужно да преповтаря, САС намира за належащо да маркира следното:

В диспозитива и на този обвинителен акт, е вписано (в общата формулировка на продължаваната престъпна дейност), че с инкриминираното продължавано престъпление двамата обвиняеми, в съучастие помежду си и обв. М. самостоятелно, принудили две лица - С. М. чрез сила и заплашване и Д. И. Г. чрез заплашване да извършат нещо противно на волята им, като с това им причинили значителни имуществени вреди общо в размер на 1 392 759, 26 лева. Същевременно за деянието, касаещо упражнената на неустановена дата в периода 01.-08.08.2011г. принуда по отношение на Г., е посочено, че в съучастие помежду си двамата обвиняеми го заплашили с насилие с цел да го принудят да поеме имуществено задължение и да се подпише като поръчител, без да се претендира причиняването на имуществени вреди като резултат на това им поведение. Едновременно с това в пункт 6 на обвинението на М. са 3 посочени настъпили значителни имуществени вреди в размер на 131 606 лева като резултат от самостоятелно упражнена от него принуда чрез заплашване спрямо Г. на неустановена дата в началото на м.10.2011г., а с деянието по пункт 7 се претендира да са причинени значителни имуществени вреди на „Преста терм“ ЕООД (различно от посочените по-горе двама пострадали) в размер на 18 000 лева, представляващи стойността на лек автомобил „Крайслер“, което е вписано и на л.27 от обстоятелствената част на обвинителния акт. Подобно несъответствие се наблюдава и в пункт 8 от обвинението му.

Размерът на заявената обща сума (1 392 759,26 лева), на която са изчислени настъпилите имуществени вреди от деятелността на Д. не отговаря на сбора от тези, посочени като причинени в резултат на отделните деяния, включени в продължаваното престъпление, предмет на обвинението му, по– точно на изнудването осъществено спрямо М. (868 782,6 7 лева), доколкото с изнудването осъществено спрямо Г. не се твърди да са причинени такива.

Прави впечатление, че на същата обща стойност са били изчислени и настъпилите имуществени вреди от деятелността на М., която според повдигнатото му обвинение касае продължавано престъпление, включващо още шест самостоятелно извършени от него деяния, наред с извършените в съучастие с обв.Д..

Освен това в пункт 5 и пункт 6 от обвинението на М. се твърди, че с въпросните деяния същият е целял набавяне на имотна облага за „Маршал Кредит груп“ ООД, докато в общата формулировка на продължаваната престъпна дейност за този обвиняем се сочи, че същата е осъществявана с цел набавяне на имотна облага за двамата обвиняеми и за Р. И..

Тези неясноти, неточности и противоречия в поддържаната позиция от държавното обвинение несъмнено рефлектират негативно върху процесуалните права на М. и Д., поставяйки ги в невъзможност да разберат в извършването на какво точно престъпно поведение е обвинен всеки от тях и конкретно настъпилите общественоопасни последици, вкл. имуществени вреди, в резултат на тази му деятелност. Факт е, че същите неотклонно са били посочвани в определенията на произнасялите се до момента първоинстанционни и въззивни съдебни състави, с даване на изрични указания за прецизиране на обвинителната теза, които и до момента не може да се приеме, че са изпълнени надлежно и в цялост.

В този смисъл САС не може да се съгласи със становището на първостепенният съд, че тази необяснима упоритост на прокурора трябва да бъде поощрявана с преминаване на процеса в следващата същинска фаза, чрез приемане на внесения обвинителен акт за процесуално издържан и съответен по съдържание на изискванията на чл.246 НПК, тъй като това би имало за последица засягане на правата и интересите на останалите страни.

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, произнесено в разпоредително заседание на 24.02.2025г. по нохд № 5929/2024г. по описа на СГС, НО, 37 състав, с което е прието, че не са налице основания за прекратяване на съдебното производство и за връщане делото на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, като вместо това ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по нохд № 5929/2024г. по описа на СГС и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5