Определение № 3945 от 29.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3945 гр. Варна, 29.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. М. като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500694 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. В. А. и Н. Б. Г. против Решение № 450/09.02.2026 г. по гр.д. № 13537/2024 г. по описа на ВРС, X състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 1822/13.05.2026 г., с което е признато за установено, че М. С. М., В. С. М., В.

Х. П., Д. Х. Д. са собственици на ПИ № *** по КК на гр. Варна, с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ с площ 893 кв.м., ведно с построената в имота вилна сграда с идентификатор ***, при граници и съседи ***; ***, ***,

*** и *** на основание наследяване и осъжда жалбоподателите да им предат владението на гореописания недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС.

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че обжалваният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се да е установена по безспорен начин собствеността на ищците върху процесния имот. Релевира се, че по делото не се доказа ответницата Г. да упражнява фактическа власт върху имота, докато от събраните доказателства се установява, че ответникът А. е придобил 1 същият по давност. Отправя се искане да се отмени първоинстанционното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС да бъде отхвърлен, в условията на евентуалност ако се потвърди първоинстанционното решение да му се присъди сумата от 19 498.12 евро /38 135 лева/, представляваща увеличената стойност на имота вследствие на извършени от него подобрения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на възражението в съда – 17.01.2025 г. до окончателното й заплащане и да му се признае право на задържане върху имота на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС.

Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемите М. С. М., В. С. М., В. Х. П., Д. Х. Д. в срока по чл. 263, ал.

1 от ГПК депозират отговор на подадената въззивна жалба, с който се оспорва същата и се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извърШ.та служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията за редовност по чл.

260 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от М. В. А. и Н. Б. Г. против Решение № 1822/13.05.2026 г. по гр.д. № 13537/2024 г. по описа на ВРС, X състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 450/09.02.2026 г., постановено по гр.д. № 13537/2024 г. по описа на ВРС, X състав досежно придобивния способ на ищците, като е прието за установено, че М. С. М., В. С. М., В. Х. П., Д. Х. Д. са собственици на ПИ № *** по КК на гр. Варна, с.о. „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ с площ 893 кв.м., ведно с построената в имота вилна сграда с идентификатор ***, при граници и съседи ***;

***, ***, *** и *** на основание наследяване.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, тъй като наследяването не е самостоятелен придобивен способ на вещни права. Отправеното искане е решението на ВРС да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго с пълно изписване на твърдяния придобивен 2 способ на ищците.

Въззиваемите М. С. М., В. С. М., В. Х. П., Д. Х. Д. в срока по чл. 263, ал.

1 от ГПК не депозират отговор на подадената въззивна жалба.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извърШ.та служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията за редовност по чл.

260 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

Във въззивните жалби и в отговора на същите не са отправени искания за събиране на доказателства.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по в.гр.д. № 694/2026 г. по описа на ВОС, г.о., V състав за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2026 г. от 13.00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ***., тел. ***; служител за контакти Нора Великова.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4