Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 708 от 09.03.2022, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Частно административно дело 317/2022
Вид
Определение № 708
Подписан
09.03.2022
В сила
09.03.2022
Състав
ТАНЯ РАЙКОВА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 2, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 88, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 88, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 93, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 5 · Закон за администрацията
  • чл. 55 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 55, ал. 1 и ал. 4 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 55, ал. 4 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 56, ал. 1, т. 9 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 56, ал. 5 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 57, ал. 3 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за запасите от нефт и нефтопродукти

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………. / 09.03.2022 г., гр. Варна

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито съдебно заседание, проведено на девети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

Таня Димитрова като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова адм. дело № 317/2022 г. на АдмС - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

88, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД, ЕИК*********, представлявано от С. Н. – изпълнителен директор, подадена чрез юриск. Р.Г., срещу писмо с изх. № 263/12.01.2022 г. на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА „ДРВВЗ“), с което е прието, че жалбата на оспорващото дружество с вх. № 5151/20.12.2021 г. срещу предписание по Констативен протокол № ГМ-60/02.12.2021 г. не може да бъде разгледана, като писмото е възприето от оспорващия като прекратителен акт.

С жалбата се настоява, че оспорваният акт е незаконосъобразен. Според оспорващия неправилно е прието, че липсва непосредствена йерархична връзка между издателите на спорното задължително предписание и председателя на агенцията, както и че липсва, административна правосубектност на издателя на предписанието.

Сочи се, че въпросното предписание е направено от служители на агенцията, провели проверката на 02.12.2021 г., а контролът по чл.

55, ал. 1 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН) се осъществява от председателя на ДА „ДРВВЗ“, като на основание чл. 55, ал. 4 ЗЗНН председателят се подпомага от определени с негова заповед служители на агенцията, а последните, в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 28 юли 2014 г. за проверките, извършвани от ДА „ДРВВЗ“ по ЗЗНН, извършват проверките на задължените да създават запаси за извънредни ситуации лица по ЗЗНН. Поддържа се, че именно определените от председателя служители упражняват контролни функции при условията на делегирана им от председателя материалноправна компетентност и чл. 56, ал. 1, т. 9 ЗЗНН им предоставя правомощия да издават задължителни предписания и да следят за изпълнението им, респ. притежават административна правосубектност, като оспорващият се позовава и на дефиницията по § 1, т. 1 ДР АПК. Изтъква се, че актовете, издадени от оправомощения административен орган по чл. 55, ал. 4 ЗЗНН няма пречка да бъдат оспорвани пред по-горестоящия административен орган, независимо че делегирането на функции е по силата на издадена от последния писмена заповед. Като допълнителен аргумент, че именно председателят на агенцията е компетентният по-горестоящ орган в случая, се сочи разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗЗНН.

На следващо място, се настоява, че спорното предписание отговаря на характеристиките на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК – съдържа и представлява изрично волеизявление на административен орган, с което се създават задължения за конкретно посочения им адресат – „СОВЕЙ СОДИ“ АД, да съобрази поведението си с предписаното в определения му срок, като за адресата му е налице правен интерес от оспорването му. Настоява се, че задължителните предписания по чл. 56, ал. 1, т. 9 ЗЗНН пряко и непосредствено въздействат върху правната сфера на адресата, като пораждат именно за него задължение, а неспазването им е основание за възникване на юридическа, административнонаказателна отговорност. Изтъква се, че в хода на административнонаказателното производство нито административнонаказващият орган, нито съдът имат правомощия да извършват контрол за законосъобразност на предписание като процесното. Искането е да се отмени актът за прекратяване на производството по обжалване по административен ред, обективиран в писмото на председателя на ДА „ДРВВЗ“ и да се върне преписката на председателя на ДА „ДРВВЗ“ за произнасяне по жалбата.

С молба, към която прилага доказателства за плащане на дължимата държавна такса, респ. за отстраняване нередовността на оспорването, жалбоподателят отправя искане за преценка на съда за наличието на основания за присъединяване на настоящото дело към адм. дело № 87/2022 г. на АдмС – Варна, което е образувано по жалба на дружеството до съда срещу предписание по Констативен протокол № ГМ-60/02.12.2021 г.

Оспорващият изтъква, че жалбата му срещу предписанието, подадена по административен ред е насочена към целесъобразността му, като освен доводите за неправилността му недвусмислено е заявен петитум за частичната му отмяна (за изменението му), при което да бъдат посочени конкретен начин за изпълнението му и разумен срок за това. Изтъква се, че преценката за последното е предоставена на оперативната самостоятелност на административния орган, а пълен и ефективен контрол върху реализирането й може да бъде упражнен именно от по-горестоящия административен орган.

Ответникът по жалбата - Председателят на ДА

„ДРВВЗ“, с писмен отговор на жалбата поддържа становище за неоснователността и недопустимостта й. Позовавайки се на чл. 5 от Закона за администрацията, ответникът сочи, че ТД „Държавен резерв“ – Варна е част от специализираната администрация на ДА „ДРВВЗ“, тя е териториална дирекция към Главна дирекция „ДРВВЗ“ видно и от Устройствения правилник на ДА „ДРВВЗ“. Настоява се, че упълномощаването на служители на ТД „Държавен резерв“ да извършват проверки не означава, че същите придобиват правомощия на самостоятелен орган на изпълнителната власт, така че техните действия или бездействия да подлежат на обжалване пред по-горестоящ административен орган. Твърди се, че комисията, издала задължителните предписания няма самостоятелна правосубектност, не е орган на изпълнителната власт, следователно издадените от нея предписания нямат характера на индивидуален административен акт и не могат да бъдат предмет на съдебно обжалване. Според ответника настоящото оспорване е недопустимо, предвид чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК, тъй като не е разгледана по административен ред по същество жалбата. Излагат се доводи и за законосъобразност на въпросното предписание. Искането е да се отхвърли жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-179 от 29.04.2021 г. на Зам.-председателя на ДА „ДРВВЗ“ на „СОВЕЙ СОДИ“ АД са определени нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2021 г. - 30.06.2022 г. във вид на котелни горива 44 434,819 тона, и е разпоредено дружеството да създаде до 01.07.2021 г. и да съхранява въпросното количество до 30.06.2022 г. С Разрешение за замяна № РЗ-12-58 от 07.06.2021 г. Председателят на ДА „ДРВВЗ“ е разрешил на „СОВЕЙ СОДИ“ АД да съхранява определеното му с Разпореждане № Р-12-179 от 29.04.2021 г. на зам.-председателя на ДА „ДРВВЗ“ ниво на запаси за извънредни ситуации от котелни горива в размер на 44 434,819 тона под формата на гориво за дизелови двигатели в размер на 44 434,819 тона.

Със Заповед № ГМ-60 от 01.12.2021 г. Директорът на ТД „ДР“ – Варна е наредил да бъде извършена проверка за изпълнение на дадено задължително предписание в Констативен протокол № ГМ-52/01.11.2021 г. по ЗЗНН на „СЛОВЕЙ СОДИ“ АД, като е определен и съставът на комисията, която да извърши проверката на 02.12.2021 г. и е указано, че за резултатите от проверката следва да се изготви констативен протокол, а при установени административни нарушения да се съставят актове да установяване на административно нарушение.

В Констативен протокол № ГМ-60/02.12.2021 г. е обективирано установеното от комисията, а именно: „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД не е изпълнило до 01.12.2021 г., т.е. в срока на даденото му с Констативен протокол № ГМ-52/01.11.2021 г. предписание да създаде на територията на страната запаси за извънредни ситуации от 22 217,410 тона гориво за дизелови двигатели, които представляват 50% от определените запаси с Разпореждане № Р-12-179 от 29.04.2021 г. на Зам.-председателя на ДА „ДРВВЗ“ и с Разрешение за замяна № РЗ-12-58 от 07.06.2021 г. Председателят на ДА „ДРВВЗ“. В резултат на така констатираното комисията е дала следното предписание: Г-н С. Н. в качеството му на изпълнителен директор на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД да създаде на територията на страната запаси за извънредни ситуации от 22 217,410 тона гориво за дизелови двигатели, които представляват 50% от определените запаси с Разпореждане № Р-12-179 от 29.04.2021 г. на зам.-председателя на ДА „ДРВВЗ“ и с Разрешение за замяна № РЗ-12-58 от 07.06.2021 г. председателят на ДА „ДРВВЗ“.

Определен е и срок за изпълнение на предписанието – 03.01.2022 г.

С процесния констативен протокол дружеството е запознато и е получило екземпляр от него на 02.12.2021 г.

На 17.12.2021 г. в ТД „Държавен резерв“ Варна е получена жалба от „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД до Председателя на ДА“ДРВВЗ“ срещу предписанието по Констативен протокол № ГМ-60/02.12.2021 г.

С писмо с изх. № 263/12.01.2022 г. на

Председателя на ДА“ДРВВЗ“ до оспорващия е прието, че жалбата му срещу предписанието по Констативен протокол № ГМ-60/02.12.2021 г. не може да бъде разгледана по административен ред, като са изложени следните аргументи: Съгласно чл. 93, ал. 1 АПК непосредствено по-горестоящ административен орган е този, на който е подчинен органът, издал оспорвания акт. Не е налице административна правосубектност на комисията, издала въпросното предписание, а и тя не е административен орган. Разпоредбите на чл. 55, ал. 1 и ал. 4 ЗЗНН дават правомощия на служители на ДА „ДРВВЗ“, участващи в комисия да проверяват и да дават задължителни предписания на задължените лица, но не им дават административна правосубектност. Оспорваните предписания нямат характера на индивидуален административен акт – с тях не се създават права и задължения, а се дава възможност за доброволно изпълнение на вече създадени такива с Разпореждане №

Р-12-179/29.04.2021 г. и Разрешение за замяна № РЗ-12-58/07.06.2021 г. Дружеството е създало 50% от своите запаси за извънредни ситуации на територията на Словения, като за останалата част от задължението му трябва да създаде запас на територията на РБ. Служители на агенцията са извършили няколко проверки на дружеството за изпълнение на задължението му за създаване на запаси на територията на страната, включително и проверки за изпълнение на дадени задължителни предписания, една от които съдържа процесното предписание.

Проверките са извършени от лица, упълномощени по чл. 55 ЗЗНН (комисия) и предписанията са в съответствие с очакваното дължимо поведение на задълженото лице, предвид обстоятелството, че не е спряно предварителното изпълнение на разпореждането. В подадената жалба не са наведени нови доводи за незаконосъобразност на дадените задължителни предписания, а са изложени само твърдения, че дружеството не може да създаде на територията на страната ЗИС, но няма информация за търсени към месец декември 2021 г. свободни съдови вместимости от други икономически оператори, т.е. търсене на възможност дружеството да си изпълни задължението по ЗЗНН. ДА „ДРВВЗ“ като контролен орган следва да следи за изпълнението на Разпореждането.

Срещу посоченото писмо, на 24.01.2022 г. е подадена жалба от „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД.

Съдът, като обсъди фактите, извеждащи се от събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Писмо с изх. № 263/12.01.2022 г. на

Председателя на ДА „ДРВВЗ“ по своята правна същност представлява акт по смисъла на чл. 88, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, с който е оставена без разглеждане подадената по административен ред жалба на „СОЛВЕЙ СОДИ“ АД срещу предписанието по Констативен протокол № ГМ-60/02.12.2021 г. и е прекратено производството от председателя на агенцията.

Съгласно чл. 88, ал. 4 АПК актът, с който жалбата се оставя без разглеждане и се прекратява производството подлежи на оспорване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Нормата се явява специална спрямо чл. 145, ал. 2 АПК и изрично регламентира обжалваемост на актовете на горестоящия орган, с които се оставя без разглеждане жалбата и се прекратява производството. Предвид изложеното възражението на ответника в този аспект за недопустимост на настоящото оспорване е неоснователно.