Решение № 166 от 03.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Ловеч, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно гражданско дело № 20234300500426 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Постъпила е въззивна жалба от Д. П. И., с постоянен адрес гр. *** и П.

Р. И., чрез адвокат К. Н. Й. и адвокат В.А.В., срещу насочването на изпълнението по изп. д. № 165/2023 г. на ДСИ при P C гр. Ловеч върху несеквестируемо имущество единственото жилище на длъжника Д. П. И. и на третото лице П. Р. И., с правно основание чл. 435, ап. 2, т. 2 от ГПК и 420 от ГПК.

Молят да се постанови решение, с което да отмените изцяло насочването на изпълнението по изп. д. № 165/2023 г. по описа на ДСИ при PC - гр. Ловеч върху несеквестируемо имущество - единственото жилище на Д. И., което представлява ½ от апартамент в гр. Ловеч, подробно описан подолу, в който тя живее с тежко болната си 88-годишна майка, която е на легло, нуждае се от грижи и на която тя е личен асистент.

Сочат, че останалата ½ от този апартамент е собственост на третото лице П. Р. И., който не е длъжник по изпълнителното дело.

Излагат, че изпълнителните листове по н. о. х. д. № 117/2004 г. на Окръжен съд - гр. Плевен въз основа на влязла в сила присъда по това дело, по което И. е осъдена да заплати следните суми: 20 000. 00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2001 г. до окончателното й 1 изплащане, присъдени на Ц. К. Ц.; 20 000. 00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2001 г. до окончателното й изплащане, присъдени на М. К. Ц. и 25 000. 00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.11.2001 г. до окончателното й изплащане, присъдени на М.Д.К..

Излагат, че след издаването на посочените по-горе изпълнителни листове, въз основа на тях е образувано изп. д. № 218/2009 г. на ЧСИ Р. М., per. № 790 на КЧСИ, което поради бездействие на взискателите е прекратено на основание чл. 433, an. 1, т. 8 от ГПК през 2013 г. Сочат, че от образуването на изпълнителното дело през 2009 г. до неговото прекратяване, взискателите и ЧСИ не са предприемали никакви действия, с изключение на запор върху дружествени дялове, наложен през 2009 г. Затова погасителната давност за всички вземания на всички взискатели е изтекла още през 2014 г.

Посочват, че след прекратяването на изп. д. № 218/2009 г., по същите изпълнителни листове на 05.07.2013 г. е образувано ново изпълнително дело изп. д. № 1186/2013 г. на ЧСИ Р. М.. Твърди се, че след образуването на изпълнителното дело на 05.07.2013 г. тримата взискатели не са поискали извършването на никакви изпълнителни действия до настоящия момент. Само съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение на 23.07.2013 г., след което в продължение на две години не са извършвани никакви изпълнителни действия нито от взискателите, нито от съдебния изпълнител. Налагат довод, че по силата на закона на 23.07.2015 г. е настъпила перемпция. Налагат довод, че извършените след прекратяването на процесното изпълнително дело изпълнителни действия (запор от 04.06.2018 г.), са невалидни и не прекъсват давността, която е започнала да тече на 23.07.2013 г.

Твърдят, че от 23.07.2013 г. до настоящия момент по изпълнителното дело не са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което на 23.07.2018 г. е изтекла погасителната давност за всички вземания на тримата взискатели по четирите изпълнителни листа.

Излагат, че с Решение № 50023/09.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1537/2022 г. на ВКС, ГК, III г.о, „***“ АД, ЕИК 201549160, е осъдено да заплати на Д. П. И. на основание чл. 200 от КТ обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука в размери съответно 670 лв. и 7000 лв. Трудовата злополука е призната за такава с влязло в сила 2

Разпореждане № 51041040/16.10.2017 г. на ТП на НОИ - гр. Ловеч. С Определение № 50161/15.06.2023 г., постановено по същото дело, на основание чл. 248 от ГПК посоченото по-горе решение е допълнено, като работодателят „***“ АД е осъден да заплати допълнително сумата от 149.89 лева адвокатско възнаграждение за защитата във въззивното призводство и допълнително сумата от 465.60 лева за защитата пред касационната инстанция. За посочените по-горе суми на 23.03.2023 г. на жалбоподателката са издадени изпълнителни листове. За събирането на присъдените обезщетения за вреди, претърпени от трудова злополука срещу работодателя „***“ АД е образувано изп. д. № 20238600400291 по описа на ЧСИ В.Д.М., per. № 860 на КЧСИ.

Излагат, че да избегне плащане на обезщетението за трудовата злополука, работодателят „***" АД е закупил 40 % от погасеното по давност вземане на Ц. К. Ц.. Посочват, че пълномощникът на работодателя „***" АД с молба вх. № 14217/10.04.2023 г. е поискал да му бъде върнат оригиналът на изпълнителния лист, издаден на Ц. К. Ц. и с протокол по изпълнителното дело, поисканият изпълнителен лист е предаден на адв. Т..

Сочат, че с молба вх. № 14215/10.04.2023 г. адв. А. Т. като пълномощник на Ц. Ц. е поискала да бъде образувано ново изпълнително дело срещу доверителката й, като е приложила същия изпълнителен лист от 2007 г., вземанията по който са погасени по давност на 23.07.2018 г. и е посочила като изпълнителен способ налагане на запор върху вземането на И. към „***" АД по изп. д. № 20238600400291 на ЧСИ В.М.. Това вземане й е било служебно известно, защото тя е била и адвокат на „***“ АД, което е длъжникът работодател по изпълнителното дело за събирането на обезщетението за трудовата злополука. ЧСИ Р. М. е изпратила запорно съобщение на ЧСИ В.М., както е поискал взискателят. На това запорно съобщение ЧСИ В.М. е дала отговор с изх. № 27325/13.04.2023 г. на основание 508, aл. 1 и ал. 2 от ГПК, като е посочила, че не признава запора на вземането за основателен, защото вземането е за обезщетение за вреди и съгласно чл. 446а, ал. 1 от ГПК, същото е несеквестируемо.

Твърди, че от входящите номера се установява, че молбата за образуване на новото изпълнително дело (вх. № 14215/10.04.2023 г.) е подадена преди молбата за връщане на изпълнителния лист(вх. № 14217/10.04.2023 г.).

Сочи, че на 14.04.2023 г. между Ц. К. Ц. и работодателя на доверителката ни „***“ АД е сключен привиден договор за цесия, като по 3 силата на този договор Ц. Ц. е прехвърлил на „***" АД 40 % от погасеното си на 23.07.2018 г. по давност вземане срещу доверителката им по посочения погоре изпълнителен лист от 26.07.2007 г., издаден за сума в размер на 20 000 лева и законните лихви върху тях, считано от 08.11.2001 г. до окончателното плащане на сумата. Твърди се, че този договор е нищожен на няколко основания, като е изложила подробни аргументи.

С телепоща от 03.05.2023 г. „***“ АД е уведомило И., че е закупило 40 % от вземането на Ц. Ц. по посочения по-горе изпълнителен лист, а именно главница в размер на 8 000. 00 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.11.2001 г. до окончателното плащане на сумата.

Уведомлението не е надлежно извършено и не отговаря на изискванията на закона. Аргументите ни затова са подробно изложени по-долу в исковата молба.

С молба вх. № 17391/03.05.2023 г. адв. А. Т., като пълномощник и на М.Д.К. и на М. К. Ц., е присъединила изпълнителните листове, издадени в полза на тези лица на 27.06.2007 г., вземанията по които са погасени на 23.07.2018 г.

С молба вх. № 20329/26.05.2023 г. адв. А. Т. вече от името на „***" АД е подала молба за конститиуране на дружеството като взискател по изпълнителното дело, като е приложила нищожния договор за цесия и ненадлежно отправеното уведомление по чл. 99 и сл. от ЗЗД.

С молба вх. № 2447/21.06.2023 г. адв. А. Т. е подала молба по изпълнителното дело за връщане на оригинала на изпълнителния лист на М.

Ц..

С протокол № 4339/21.06.2023 г. е върнат оригиналният изпълнителен лист.

Излага се, че със същия изпълнителен лист от 26.07.2007 г., по н. о. х. д.

№ 117/2004 г. на ОС - гр. Плевен, за сума от 20 000 лв., заедно със законната лихва, вземането за които е погасено още на 23.07.2018 г. по изп. д. № 1186/2013 г. на ЧСИ Р. М., по молба вх. № 3647/28.06.2023 г. адв. А. Т. като пълномощник на М. Ц., е образувано изп. д. № 165/2023 г. по описа на ДСИ при PC - гр. Ловеч.

Сочи, че с молбата за образуване на изпълнителното дело са поискани:

4 налагане на възбрана, извършване на опис, оценка и продажба на несеквестируемо имущество 1/2 от Апартамент № 4, намиращ се в гр. ***, който е единственото жилище на доверителката й, в което тя живее с други хора и се грижи за тежко болната си майка М.Р. И., която е на 88 години , на легло и налагане на запор върху трудовото й възнаграждение.

Посочва, че със запорно съобщение изх. № 9029/30.06.2023 г. на ДСИ е наложен запор върху възнаграждението, получавано от доверителката им като личен асистент на майка й.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 9311/07.07.2023 г. по изп. д.

№ 165/2023 г. на ДСИ при P C - гр. Ловеч, доверителката им е поканена да заплати сума в общ размер 77 970.90 лева, представляваща сбор от следните суми: 20 000 лева, погасена по давност главница по посочения по-горе изпълнителен лист от 26.07.2007 г.; 49 540.44 лева, погасени по давност лихви по горепосочения изпълнителен лист върху сумата от 20 000 лв. за периода от 08.11.2001 г. до датата на поканата (07.07.2023 г.); 65 лева, допълнителни разноски; 102 лева - разноски по изпълнителното дело; 4 963. 46 лева, представляваща такси по чл. 53 от ТДТССГПК и 3 300 лева, адвокатско възнаграждение за взискателя.

Сочи, че със съобщение изх. № 8859/29.06.2023 г. по горепосоченото изпълнително дело доверителката й е уведомена, че се присъединява към задълженията по делото сума в размер на 3 300. 00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за взискателя.

Излага, че с призовка за принудително изпълнение изх. № 9489/12.07.2023 г. доверителката й е уведомена, че на 21.07.2023 г. в 09.00 часа, ще бъде извършен опис на единственото й жилище, в което тя се грижи за болната си майка и което е несеквестируемо.

Посочва, че на 21.07.2023 г. от 09.00 часа е извършен опис на единственото жилище на Д. И., от което тя притежава ½ част, а останалата 1/2 е собственост на нейния племенник П. Р. И..

Позовават се на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1,6. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е 5 поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Изрично в мотивите към т. 10 от същото тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1,6. "д" ГПК отм.) прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Налагат довод, че извършените след прекратяването на процесното изпълнително дело изпълнителни действия (запор от 04.06.2018 г.), са невалидни и не прекъсват давността, която е започнала да тече на 23.07.2013 г.

Счита, че дори, ако се приеме, съобразно указанията в T P 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г, на ОСГТК на ВКС, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла и за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. В такъв случай погасителната давност за всички вземания по четирите изпълнителни листа, е изтекла на 26.06.2020 г. По изпълнително дело № 1186/2013 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия след 23.07.2013 г., така че изтичането на погасителната давност към 10.04.2023 г. е безспорно. На тази дата по изп. д.