Решение № 260239 от 25.06.2021, Районен съд - Лом

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Лом, 25.06.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на трети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА МИРОНОВА при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.

№ 2685 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.

Предявени са обективно съединени искове от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *******, гр. София, представлявано от пълномощник, ю.к., срещу М.Ф.Х., ЕГН **********,***, за заплащане на дължими суми по договор.

ИЩЕЦЪТ посочва, че ответникът е сключил Договор за потребителски кредит по силата на който, при действието на ОУ на дружеството е получил кредит в размер на 2000 лв., които се е задължил да върне съгласно погасителен план за срок от 24 месеца /т.е. до 08.05.2017 год./.

Заедно с кредита, ответникът закупил и пакет допълнителни услуги на стойност 1999,92 лв.

Ищецът изпълнил задължението си да предаде договорената сума по кредита на ответника, но последният не изпълнил задължението си да погасява кредита. Общо погасеното задължение е в размер на 2988,85 лв. На 22.03.2016 год. Договорът бил автоматично предсрочно прекратен поради неизпълнение. Уведомително писмо за това било изпратено на ответника на 24.03.2017 год.

По заявление по чл. 410 ГПК от ответника, по ч.гр.д. № 395/2018 год. на ЛРС била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, но заповедта била връчена при условията на чл. 47 ГПК, поради което и за ищеца е налице правен интерес от предявяването на иск за установяване на вземането си.

Иска се: да бъде признато от съда за установено между страните, съществуването на вземане в общ размер на 2567,51 лв., от които: главница в размер на 2017,01 лв. и неустойка в размер на 550,50 лв., което ищецът има срещу ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозирането в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /06.03.2018 год./, до окончателното изплащане на задъжението.

Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

Ответникът, чрез назначеният си по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Ф. Г., МАК, оспорва предявените искове по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в писмена молба поддържа исковете така, както са предявени и счита, че следва да бъдат уважени в цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника са неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът, редовно и своевременно призован не се явява. Представлява се от адв. Ф.Г., МАК, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, който поддържа становището, изразено в писмения отговор. Допълнително въвежда възражение за неравноправни клаузи в сключения между страните договор за кредит.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По ч.гр.д.№ 395/2018 г. по описа на Ломския районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 245 от 06.03.2018 год., за изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника М.Ф.Х., за сумата от 2567,51 лв., представляваща: 2017,01 лв. – главница

– задължение по Договор за потребителски кредит № **********/08.05.2015 год., 550,50 лв. – неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2018 год. (датата на подаване на заявлението), до изплащане на вземането и разноски в размер на 201,35 лв., направени по заповедното производство.

За издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 19.10.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 30.10.2018 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /в първия работен ден, следващ датата, на която изтича срокът/.

В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От доказателствата по делото се установява, че по искане за отпускане на потребителски кредит № **********/08.05.2015 год., ответникът е заявил кредит в размер на 2000 лв., с период на погасяване 24 месеца и падежна дата – 10-то число на месеца. На същата дата е сключен между страните Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********/08.05.2015 год., по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 2000 лв., с период на погасяване 24 месеца и падежна дата – 10-то число на месеца. Договорени са ГПР 49,90 % и Годишен лихвен процент 41,17%.

Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е 2967,36 лв., без да е уточнено дали сумата включва главница и такси или главница и лихви. Включен е избран и закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 1999,92 лв., платима на вноски от по 83,33 лв. месечно, като така общо дължимата сума на задължението по кредита е 4967,28 лв.

Съгласно отделно подписаното Споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, те се изразяват в предоставяне по искане на кредитополучателя на една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:

1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,

2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,

3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски,

4. Възможност за смяна на датата на падеж и

5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Останалите условия на договора за кредит и на споразумението за ползване на допълнителни услуги са регламентирани в общите условия на ищеца.

Общият размер на месечната вноска съгласно приложеният към договора погасителен план е договорен на 206,97 лв., от които – 123,64 лв. – вноска по кредита и 83,33 лв. – вноска по закупеният пакет допълнителни услуги. Последната падежна дата съгласно погасителния план е 10.05.2017 год.

Сумата по кредита – 2000 лв. е преведена на ответника на посочена от него банкова сметка ***.05.2015 год.

От приложеното извлечение по сметка, представено от ищеца, ответникът, макари със забава при всяка от вноските е заплатил изцяло до 14 и частично 15-та погасителна вноска – погасил е общо 2950,27 лв., като последното плащане е извършено на 10.08.2016 год.

С писмо, представено от ищеца и датирано 24.03.2016 год., договорът е бил едностранно прекратен, а задължението – обявено за предсрочно изискуемо.

По делото няма данни това писмо изобщо да е било изпращано на ответника, но към датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 395/2018 год. на ЛРС (06.03.2018 год.), срокът по договора вече е бил изтекъл.

По принцип с исковете по чл. 422 ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в случай на подадено възражение от страна на длъжника или при уведомяването му по реда на чл. 47 ГПК /настоящият казус попада във втората хипотеза/.

В това производство по същество се установява и дали вземането съществува и дали е изискуемо.

В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на претендираното вземане, а в тежест на ответника е и да установи факта на изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита, че не дължи претендираната сума.

По делото следва да се приеме, че ищецът е финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства /както е в конкретния случай/, което определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9 ал. 4 ЗПК.

За това и съгласно разясненията дадени в т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, изискването за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем важи и за него.

В случая обаче, към датата на подаване на заявлението всички вноски са били падежирали, следователно изискуеми. Поради това, съдът счита за неоснователно възражението на особения представител на ответника – адв. Ф. Г. за неизискуемост на претенцията за главница поради ненадлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост.

Установено е по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК.

Съгласно чл. 9 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 11 ал. 2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

По делото е доказано, че сумата по кредита

- 2000 лв. е преведена на ответника на 08.05.2015 год. от ищеца – т.е, кредиторът е изпълнил. Доказано е също, че срокът за погасяване на задължението е изтекъл, поради което и то е изискуемо.

По отношение останалите елементи на претендираното вземане извън главницата по кредита – допълнителен пакет услуги, следва да се приеме, че като сключен при наличие на неравноправни клаузи, той е нищожен в тези части, респективно не поражда валидни правоотношения между страните, при следните съображения:

Отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно, /по този въпрос е налице категорично установена съдебна практика, която задължава съда да следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнася, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.