Определение № 11894 от 25.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11894 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20241110164748 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.

99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че У. Х. С. дължи на „А.“ АД следните суми, представляващи регресни суброгационни вземания на „Ф.Б.“ ЕООД, платило в качеството си на гарант по сключен с У. Х. С. договор ............ от 28.02.2022г. за предоставяне на гаранция задълженията на последния по сключен с „И.А.“ АД договор ............ от 28.02.2022г. за паричен заем, както следва: сумата от 1533.88 евро (3000.00 лева), представляваща задължение за връщане на заетата по договора за заем сума, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.12.2023г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 233.89 евро (457.44 лева), представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.03.2022г. до 09.11.2022г., както и сумата от 248.94 евро (486.89 лева), представляваща обезщетение за забава за периода от 17.03.2022г. до 24.11.2023г., за които парични притезания по ч. гр. дело 69880/2023г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че на 28.02.2022г. между У. Х. С. и „И.А.“ АД бил сключен договор ............ от 28.02.2022г. за паричен заем, по силата на който последното като заемодател предоставило на ответника като заемател паричен заем в размер на 3000.00 лева, която сума му била предадена, като последният се задължил да върне същата, както и възнаграждение за ползването й в общ размер на 457.44 лева на 18 двуседмични погасителни вноски, което не сторил. На същата дата и в изпълнение на задължението си по договора за паричен заем ответникът сключил с „Ф.Б.“ ЕООД договор ............ от 28.02.2022г. за предоставяне на гаранция, с който последното се задължило да гарантира изпълнението на задълженията по договора за кредит, срещу което ответникът се задължил да му заплати възнаграждение.

Доколкото У. С. не извършил плащане за погасяване на задълженията си по договора за заем въпреки настъпилия краен срок за това, заемодателят поканил гаранта да заплати същите, което било сторено на 05.12.2022г., когато „Ф.Б.“ ЕООД заплатило на „И.А.“ АД сумата от 3630.15 лева. Впоследствие, с договор за цесия дружеството- гарант прехвърлило в полза на ищеца регресните си вземания от заемателя за възстановяване на заплатените по договора за паричен заем суми, за което до ответника било изпратено уведомление, което, освен това, следвало да се счита за надлежно връчено и като приложение към исковата молба.

Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който предявените срещу ответника искове се оспорват с довод, че чрез 1 въведените с процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция парични задължения на потребителя се достига до заобикаляне на закона- нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото на практика се достига до ГПР, по- висок от максимално предвидения в тази норма размер, което водело до недействителност на договорите в тяхната цялост и обосновавало задължение за връщане единствено на чистата стойност на кредита по арг. от нормата на чл. 23 ЗПК.

Наред с това, по изложените съображения с отговора на исковата молба е заявено искане за прогласяване нищожността на процесните договори, както и за осъждане на ищеца да заплати на ответника получените суми над чистата стойност на кредита.

Съдът намира, че следва да приеме за съвместно разглеждане иска за прогласяване на нищожността на договор ............ от 28.02.2022г. за паричен заем и договор ............ от 28.02.2022г. за предоставяне на гаранция задълженията, доколкото тази претенция, представляваща инцидентен установителен иск, е своевременно заявена- арг. нормата на чл.

212 ГПК, и касае правоотношение, установяването на действителността на което е от значение за изхода на делото.

По отношение на претенцията за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата от 457.44 лева на последния следва да бъдат дадени указания във връзка с изясняване на правния му интерес от същата.

Независимо от това, за процесуална икономия, на ищеца следва да бъде предоставена възможност да изрази становището си по така заявените претенции.

По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: 1/ наличие на действителни договори за предоставяне на паричен заем и за предоставяне на гаранция, сключени между ответника и „И.А.“ АД, респ. „Ф.Б.“ ЕООД, чието съдържание включва задължение на ответника като заемополучател да върне заетата сума при сочените от ищеца условия и срок, вкл. задължение за заплащане на възнаградителна лихва в претендирания размер, както и на възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция; 2/ реално предоставяне на уговорената парична сума в полза на заемателя; 3/ настъпване на изискуемостта на вземанията по договора за паричен заем; 4/ заплащане на задълженията по последния от „Ф.Б.“ ЕООД в качеството му на гарант в полза на заемодателя; 5/ прехвърляне на регресните вземания на платилия гарант от заемополучателя в полза на ищеца; 6/ съобщаване на длъжника по правоотношението за настъпилото правоприемство, като уведомлението следва да изхожда от прехвърлителя (цедент) по договора за цесия.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си изцяло и в срок, за което не сочи доказателства, но и не навежда твърдения.

С оглед конкретните твърдения, доводи, оспорвания и възражения на страните на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни помежду им и поради това ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства с правно значение: че между „И.А.“ АД и ответника е бил подписан договор за паричен заем със соченото в исковата молба съдържание, както и че между последния и „Ф.Б.“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на гаранция; че заетата сума е била реално предоставена в полза на ответника; че задълженията на последния по договора за паричен заем са били погасени чрез плащане от гаранта „Ф.Б.“ ЕООД, както и че регресните вземания на последното от кредитополучателя са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за цесия.

Представените с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за събиране 2 като писмени доказателства по делото, доколкото се явяват относими към спорния предмет на делото и необходими за изясняването му.

Съобразно конкретните оспорвания в отговора на исковата молба без уважение следва да бъде оставено искането на ищеца за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза.

Към делото следва да бъде приложено ч. гр. дело 69880/2023г. по описа на СРС, 54 състав.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от името на ответника инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на договор ............ от 28.02.2022г. за паричен заем и договор ............ от 28.02.2022г. за предоставяне на гаранция, сключени между ответника и „И.А.“ АД, респ. „Ф.Б.“ ЕООД.

УКАЗВА на ищеца- ответник по този иск, че може да подаде отговор по така предявената претенция в едномесечен срок от получаване на препис от настоящото.

УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото открито съдебно заседание да заяви продължава ли да поддържа претенция за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 457.44 лева- заплатена сума над чистата стойност на кредита, като в случай че е така, да изясни правния си интерес от такава претенция при липса на твърдения да е извършил плащания в полза на заемодателя, респ. гаранта, за погасяване на задълженията си по процесните договор за паричен заем и договор за предоставяне на гаранция, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок и в цялост съдът ще приеме, че не е сезиран с претенция в този смисъл.

ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите, представени от ищеца с исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане извършването на съдебно- счетоводна експертиза.

ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 69880/2023г. по описа на СРС, 54 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.04.2026г. от 10:30 часа, за когато страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.

УКАЗВА на страните, че към Софийски градски съд действа Съдебен център по медиация.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3