Решение № 26 от 11.05.2026, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Тервел , 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Ив. Балкански при участието на секретаря м.д. като разгледа докладваното от Росен Ив. Балкански Гражданско дело № 20253250100292 по описа за 2025 година искове:

Настоящото производство е инициирано и водено по осъдителни Производството по гр. дело №20253250100292/ 2025 година е образувано по постъпила чрез ЕПЕП (Единен портал за електронно правосъдие) искова молба с вх. №1798/22.07.2025г. от К. Л. Г. с ЕГН********** с пост.адрес ххххххххххххххххх ел.поща: **********, тел.

********** с електронен адрес за връчване по чл.38, ал.2, т.1 от ГПК в ЕПЕП на профила на Е. Ф. вписана в САК под ЛН1800599710, срещу Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул „Витоша“ №2, с посочен електронен адрес за връчване по чл.38, ал.2, т.1 от ГПК в ЕПЕП, вр.чл.52, ал.2 от ГПК .

Предявен е иск с правн основание чл.2б от ЗОДОВ , предявен от К. Л.

Г. с ЕГН********** с пост.адрес ххххххххххх срещу Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул „Витоша“ №2, с посочен електронен адрес за връчване по чл.38, ал.2, т.1 от ГПК в ЕПЕП, вр.чл.52, ал.2 от ГПК , по силата на който е заявена претенция да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди ,вследствие от нарушението на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок по чл. 6 § 1 ЕКПЧ на производство по ДП № 83/2024 г. по описа на РУ-Тервел (пр. пр. № 208/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, ТО-Тервел) в размер на 2607,59 евро , ведно със законната лихва от дата на предявяване на иска 22.07.2025 година до окончателното изплащане на сумата .

Предявен е иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ – за обезщетяване за пропуснати ползи , по силата на който да бъде осъдена Прокуратурата на РБ д а заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществение вреди вследствие от нарушението на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок по чл. 6 § 1 ЕКПЧ на производство по ДП № 83/2024 г. по описа 1 на РУ-Тервел (пр. пр. № 208/2024 г. по описа на Районна прокуратура Добрич, ТО-Тервел) в размер на 4328,33 евро, сума представляваща разликата между средния му брутен доход , който би получил за посочения период ако е бил на преди заеманата от него длъжност и полученото обезщетение за безработица, съответно за оставането му без доходи, за периода октомври 2024 - юли 2025 г. Включително , ведно със законна лихва от датата на завеждане на исковата молба при съда 22.07.2025 година до окончателното изплащане на сумата.

В условията на евентуалност, ако исковете по т.1 и/или т.2 бъдат отхвърлени на основание чл.2б от ЗОДОВ, или бъдат счетени за недопустими, ищеца моли, да му бъдат присъдени същите по размер обезщетения – за причинени му неимуществени и имищустени вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ за нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (разумен срок).

Претендират се разноските по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.

С разпореждане №440 от 20.08.2025 година, съдът администрина исковата молба, след като намери същата за редовно и че отговаря на съдържателните изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което и на основание чл.131 от ГПК разпореди препис от исковата молба и от доказателствата към нея да се изпрати на ответника: Прокуратурата на Република България, на основание чл. 131 от ГПК.

Книжата видно от разписката по делото са връчени на ответника на 09.09.2025 година.

В законоустановения едномесечен срок е получен отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България с адрес гр.София, бул. „Витоша“ №2, представлявана от и.ф.Главен прокурор , чрез ххх, прокурор в РП-Добрич, ТО-гр.Ген.Тошево с адрес ххххххххххххххх, в който изразява становище по предявеният иск. В отговора си ответната страна сочи, че исковата молба е предявена от лице разполагащо с правен интерес от предявяването й, като иск е допустим. Оспорват се предявените искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, като неоснователнин, недоказани, както и същите се оспорват по размер , като са изложени съображения в тази насока. Ответната страна моли , след прилагане на ДП №83/2024г. по настоящото дело да и бъде дадена възможност да се запознае с материалите по него и да представи допълнително становище и възражения.

Ответната страна не се противопоставя да бъдат приети като относими и необходими към спора представените и искани са събиране от ищеца доказателства.

Със същото съдът разпредили на страните доказателствената тежест.

По исковата молба ищецът навежда твърдения, в следната посока:

В обстоятелствената част на своята искова молба настоящия ищец твърди ,че на 03.06.2024 г., около 22:15 ч., докато управлявах лек автомобил „ххххх“ с рег. № T X хххх X K по ул. „Хан Аспарух“ в гр. Тервел, след подаден стоп сигнал бил спрян за полицейска проверка от служители на РУТервел при ОДМВР-Добрич. При проверката ищеца сочи ,че е бил тестван за алкохол с дрегер, като техническото срество отчело отрицателен резултат.

2

Според ищеца въпреки ,че не е показвал никакви външни признаци или да е демонстрирал неадекватно поведение като водач, дезориентация или други реакции, които основателно са могли да оправдаят подозрение за употреба на наркотични вещества, то полицейските служители са проявили необоснована активност, при което и настоящия ищец бил отведен в сградата на РУ-Тервел за допълнителна проверка с техническо средство „Drug Te s t 5000“ (сериен номер ARSE-0046, тест касета A R S N 0251).Според обективираното по исковата молба настоящия ищец е имал сериозни съмнения относно целостта на вакуумната опаковка и стерилността на теста – според твърденията му тест-касетата не е изглеждала добре вакуумирана,но въпреки това е бил тестван с посоченото техническа средство ,като резултата е: положителен резултат за „бензодиазепини“ - вещество, което ищеца твърди ,че никога не е употребявал и за което нямал обяснение,като установеното отдавал на техническа грешка или дефект в теста (фалшив положителен резултат).

Ищецът твърди ,че след проверката му е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 0625953, в който обстоятелствата били квалифицирани от актосъставителя,като нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Ищецът твърди ,че не е приел резултата от теста, като в указания срок и ред е дал кръв за изследване за наличие на следи от употреба на наркотични вещества. Твърди ,че същата вечер му е бил извършен обиск (протокол № 353р./2024 г.), при който обиск сочи,че полицейските служители не са открили нищо компрометиращо по отношение на него . Ищецът твърди ,че въпреки това срещу него е била издадена заповед за полицейско задържане -до 24 часа (№ 3553345/03.06.2024 г.) на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради предполагаеми данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Твърди ,че Началникът на РУ-Тервел е издал заповед № 24-0355-000054/03.06.2024 г. за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС (СУМПС) – ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Твърди в обстоятелствената част на исковата молба , че тази заповед е била атакувана в срок от настоящия ищец , пред Административен съд - Добрич (адм. д. № 326/2024 г.), но с Решение № 2316/05.12.2024 г. по същото адм. Дело е била потвърдена като законосъобразна, като съдът не е взел предвид при своята преценка , факта че липсва окончателна експертиза.

По обстоятелствената част на своята искова молба ищеца твърди , че в резултат на положителния полеви тесто на посоченото по- горе техническо средство - който ищеца приема за недостоверен и компрометиран - поради потенциално компрометирана тест-касета и липса на стерилност, е било образувано Досъдебно производство (ДП) № 83/2024 г. по описа на РУ-Тервел (пр. пр. № 208/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, ТО-Тервел) за разследване на извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

Ключовото и единствено съществено доказателство в това производство е химико-токсикологичният анализ на взетите от мен биологични проби (кръв) в ФСМП-Тервел (талон за медицинско изследване № 101759/03.06.2024 г.).

Според обективираното по исковата молба кръвната проба е изпратена в Химико-токсикологична лаборатория към МБАЛ-Варна (ВМА).Ищецът търди ,че от момента на отнемането му на СУМПС до момента на депозиране на исковата молба – вече повече от дванадесет месеца година 3 след образуването на ДП разследването по същото не е приключило.

Ищецът твърди , че по делото, което не е от фактическа и правна сложност не се извършват никакви процесуално- следствени действия.Всичко това според ищеца представлява безпрецедентно и най- вече неоправдано забавяне, граничещо с институционална безотговорност, системен тормоз и умишлено протакане.

Ищецът сочи,че от писмо на лабораторията /изх. № К-513/30.10.2024 година / става ясно, че предварителният скринингов имунохимичен тест ("бърз тест" на дадените от него биологични проби) е отрицателен за наркотични вещества, включително за бензодиазепини, което потвърждава неговата невинност и подчертава абсурдността на продължаващото разследване.

По исковата молба се твърди от ищеца ,че в отговор на една от поредните му молби по досъдебното производство бил получил информацията от Районна прокуратура Добрич, че приоритетно изготвяне на експертизата е наредено едва с постановление от 11.03.2025 г.

В цялост ищеца сочи, че ДП се проточва, като влече за ищеца една несигурност,вследствие и на което изпитва дискомфорт , страх от неизвестното.Според ищеца неразумното забавяне се е превърнало в системен тормоз , който разрушава живота му ,нанася му вреди емоционални, финансови и физически. Ищецът твърди ,че неоснователното забавяне на производството по ДП има тормозещо въздействие върху него , от забавянето на делото са последвали притеснения. Ищецът започнал да изпитва упорито главоболие,бил диагностициран с високо кръвно налягане,имал гадене и повръщане , тежест в гърдите, като и в подкрепа на тези си твои твърдения и с искомата молба са представени и съответни медицински документи удостоверяване прегледи и последвало лечение.Ищецът твърди по исковата молба,че тези симптоми са били в пряка и непосредствена последица от стреса вследствие на безкрайното чакане да се изготви Съдебно- химико- токсикологична експертиза резултатите от които да установят невиновността му .Според обективираното по обстоятелствената част на исковата молба твърдение на ищеца то именно забавянето на СХЕ назначена по ДП е довело до осъществен срещу него един вид институционален тормоз , тъй като ден сред ден бил поставен в условията на една неопределеност и от там един страх от неизвестното, като и има в предвид обстоятелството,че престъплението за извършването на което и се води разследването по ДП № 83/ 2024 година по описа на РУ на МВР Тервел предвижда наказание лишаване от свобода, глоба , както и отнемане на автомобила,респективно заплащане на неговата равностойност съгласно пазарна цена , като всичко това свързано със забавянето на досъдебното производство и се отразява крайно тревожно и тормозещо за него- с които и обстоятелства ищеца и мотивира и основава претенцията си за репариране на неимуществени вреди по първия иск .

Иска за репариране на неимуществени вреди ищеца е формирал в размер на 2607,59 евро .

В обстоятелствената част на исковата молба ищеца твърди ,че е бил в трудово правоотношение с дружество ххххххххххххх на длъжността „Експерт, Търговия“, за заемането на която се е изисквало заемащия длъжността да има права на водач на МПС - шофьорска книжка категория „В“, тъй като работата е свързана с чести пътувания и управление на лек 4 автомобил.Ищецът твърди ,че с отнемането му на СУМПС по наложената му от Началника на РУ на МВР Тервел

ПАМ, е злепоставен пред работодателя си, като последния първоначално проявил разбиране и такт , като оставил ищеца на работа с тенденцията в най- скоро време истината да възтържествува и в непосредствено кратък срок разследването да приключи, при което настоящия ищец да има правото да му се върне СУМПС и да има възможността да продължи работата си съобразно трудовия договор и длъжността характеристика за заеманата такава длъжност, но проточилото се във времето разследване мотивирало работодателя му да освободи ищеца от заеманата длъжност, издавайки Заповед № 028 / 24.09.2024 година за прекратяване на трудов договор на основание и в съответствие с чл. 328 ал. 1 т. 12 от Кодекса на труда / КТ/ .