Определение № 7401 от 23.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7401 гр. София, 23.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно гражданско дело № 20221110146603 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на заявителя /фирма/, с която се иска изменение на Определение № 1925/16.01.2023г. в частта за разноските, като бъде намалено присъденото на длъжника адвокатско възнаграждение на 50лв.

Насрещната страна е подала отговор, в който излага съображения за неоснователност на молбата, тъй като не е направено своевременно възражение за прекомерност, а възможността за направата му за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК е преклудирана.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на молителя, намира следното:

Молбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, като обезсилването на заповедта за изпълнение поради непредявен иск в срока по чл. 422 ГПК е аналогично на прекратяване на производството по делото. Трайна и непротиворечива е съдебната практика - Определение № 372 от 16.05.2012г. по ч. гр. д. № 223/2012г., ІV Г.

О. на ВКС, Определение № 278 от 08.04.2014г. по ч. т. д. № 73 7/2014г., І Т.

О. на ВКС, Определение № 616 от 18.11.2014г. по гр. д. № 4726/2014г., І Г. О. на ВКС и др., че искането по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото, както и че съдът служебно не може да намалява уговорените и платени разноски. В Определение № 36/26.01.2015г. по ч. гр. д. № 5936/2014г., I ГО на ВКС е разяснено, че „Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави 1 възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. Недопустимостта на възражението за прекомерност ще обуслови неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските, а не неговата допустимост, която зависи от сроковете, посочени в чл. 248 ГПК“. В същия смисъл е и Определение № 615/24.11.2016г. по ч. т. д. № 400/2016г., II ТО на ВКС.

Съгласно Определение № 13/17.01.2013 г. по гр. д. № 1161/2012 г. на ІV-то г. о., Определение № 205 от 19.03.2014 г. по ч. т. д. № 723/2014 г. на ІІ-ро т. о., и др., когато възражението за прекомерност по чл. 78 , ал. 5 ГПК се прави за първи път по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските, т. е. след като производството по делото вече е приключило и разноските са присъдени, то е несвоевременно.

В настоящия случай, още с депозираното възражение по чл. 414 ГПК длъжникът е поискал присъждане на разноски в размер на 400лв. за платено адв. възнаграждение за процесуално представителство в производството.

Съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск по чл. 422 ГПК, но същият не го е сторил. Предвид претенцията на длъжника за разноски, която до този момент не е била известна на заявителя, с разпореждане от 06.12.2022г. /л. 31/, съдът е разпоредил препис от възражението от 29.09.2022г. и приложенията към него, включително договор за правна защита и списъкът по чл. 80 ГПК (в които е описан размерът на адв. възнаграждение), да се изпратят на заявителя за становище в 1-седмичен срок относно претендираните от длъжника разноски. Разпореждането и другите книжа са връчени на заявителя на 21.12.2022г. /л. 32-33/, като в указания срок същият н е е изразил становище. С тези си действия съдът предостави възможност на заявителя да направи изявление по отношение претендираните от длъжника разноски, включително възражение за прекомерност, каквото обаче не бе направено. С оглед на това и невъзможността съдът служебно да намалява размерът на разноските за адв. възнаграждение без наличие на възражение, с определението от 16.01.2023г. е обезсилена заповедта за изпълнение и е присъден пълният размер на сторените разноски от 400лв. Заявителят не е направил възражение за прекомерност на претендираното адв. възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК 2 своевременно. Такова е направено за пръв път с молбата по чл. 248 ГПК, поради което се явява преклудирано съгласно цитираната по-горе константна и непротиворечива съдебна практика на ВКС. Ето защо, молбата се явява неоснователна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 16092/20.01.2023г. на заявителя за изменение на определение № 1925/16.01.2023г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените на длъжника разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в 1седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3