Решение № 1921 от 20.12.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1921 гр. Варна, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело № 20203100101611 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове от АТ. АЛ. АТ., ИВ. Д. К. и П.Д. Крарапенева както следва:

1) Искове с правно основание чл.42, б.“Б“ от ЗН, вр. чл.25, ал.1 от ЗН против ответника СП. СТ. СП. за прогласяване нищожността на направеното в негова полза от М.

Н. Н., починала на 06.07.2018г. саморъчно завещание от 29.04.2018г. поради това, че същото не е написано и подписано лично от завещателката и 2) Искове с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за установено по отношение на ответника „Тита 13“ ЕООД, ЕИК 205640821, че ищците са собственици на недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект с ид.***, находящ се в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 49, вх.В, ет.1, ап.1, с площ от 106,18 кв.м., ведно с изба № 8 с площ от 6,33 кв.м., таванско помещение № 7 с площ от 6,43 кв.м., както и 2,6993% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти ½ ид.част за АТ.

АЛ. АТ. и по ¼ ид.част за ИВ. Д. К. и П.Д. Крарапенева, придобит на основание наследяване от М. Н. Н., а тя въз основа на прекратена СИО с И. Н. и по наследяване от него и дъщеря си В. Н., както и за осъждане на ответника да им предаде владението на имота.

В исковата и уточняващата молби ищците излагат, че са наследници по закон на М. Н. Н. /починала на 06.07.2018г./, която приживе притежавала недвижим имот – апартамент с ид.*** по Кадастралната карта на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 49, вх.В, ет.1, ап.1 с площ от 106,18 кв.м., ведно с изба № 8 с площ от 6,33 кв.м., таванско помещение № 7 с площ от 6,43 кв.м., както и 1

2,6993% ид.части от общите части на сградата. Собствеността придобила въз основа на прекратяване на СИО със съпруга си И. Х. Н. и по наследяване от дъщеря си В. Н. Излагат, че със саморъчно завещание от 29.04.2018г., обявено на 05.08.2019г. М. Н. е завещала имота си на С.С., а той на 16.08.2019г. се е разпоредил с него в полза на „Тита 13“ ЕООД, като покупко-продажбата е обективирана в нот.акт № 80/16.08.2019г. Ищците твърдят, че извършеното от наследодателката им завещание е нищожно поради това, че същото не е написано и подписано от завещателката.

В следствие на това считат, че и правоприемника на имота – „Тита 13“ ЕООД не е станал негов собственик, тъй като такъв не е бил и праводателя му С.С..

Излагат, че се легитимират като собственици на ид.части от имота /след вписан отказ от наследство на другия наследник по закон – Н. Г. Н./ и предявяват иск срещу С.С. за прогласяване нищожността на завещанието, както и осъдителни искове срещу „Тита 13“ ЕООД за приемане за установено, че ищците са собственици на имота, както и за осъждане на дружеството да им предаде владението му. Молят предявените искове да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител на ответника С.С.. Оспорва предявените срещу него искове за прогласяване нищожността на съставеното в негова полза саморъчно завещание от 29.04.2018г. Счита, че същото не страда от недостатъци, които да го правят недействително във формата на нищожност. По тази причина твърди, че в качеството си на единствен собственик валидно се е разпоредил с имота в полза на ответното дружество. Отделно от това оспорва твърденията на ищците за принадлежност на правото на собственост в техния патримониум, включително относно квотите, в които се притежава с оглед данните за наследствени права и на Н. Г. Н. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Писмен отговор на предявените искове по чл.108 от ЗС е депозирал и ответника «Тита 13» ЕООД, чрез процесуалния си представител /след възстановяване на срокът му за подаване на писмен отговор по реда на чл.64 от ГПК с определение от 03.02.2021г./. Заявява становище за неоснователност на предявените срещу него осъдителни искове за собственост от ищците. Твърди, че е придобил имота от собственик по действителна сделка – покупкопродажба обективирана в нот.акт № 132/2019г. и е добросъвестен приобретател на същия, тъй като сделката е сключена преди вписване на исковата молба за оспорване правата на праводателя му по завещанието. Твърди, че владее имота на годно право основание , несмущавано от ищците. Моли предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание ищците - АТ. АЛ. АТ., ИВ. Д. К. и П.Д. Крарапенева, чрез процесуалните си представители поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени, поради това че завещанието на наследодателката им М. Н. не е написано и подписано от нея. Ищците И.К. и П.К. претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение, а процесуалният представител на А.А. моли да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на 2 чл.38 от ЗАдв, тъй като е оказвал безплатна такава.

Ответникът С.С. чрез особения представител в съдебно заседание поддържа заявените в отговора на исковата молба възражения срещу основателността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответникът „Тита 13“ ЕООД, чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявените срещу него искове за собственост и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеният нот.акт № 10, том 6, дело № 2283/1976г. за собственост върху жилище дадено като обезпечение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ, И. Х. Н. е бил признат за собственик на жилище № 1, находящо се в жилищна сграда на бул.“Васил Коларов“ № 49, вх.В, ет.1, със застроена площ от 106,18 кв.м. с прилежащо таванско помещение № 7 и избено помещение № 8, както и 2,6993% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Видно от представените удостоверения за наследници издадени от Община Варна на 01.08.2019г. и на 12.08.2019г. И. Х. Н. е починал на 28.12.2013г. и негови наследници по закон са съпругата му М. Н. Н. и дъщерята Виолета И. Н., починала на 23.02.2018г. Наследник по закон на В. Н. е нейната майка М. Н. След смъртта на М. Н. на 06.07.2018г., тя е наследена от племенниците си Н. Г. Н. /син на брат й Георги Георгиев/, АТ.

АЛ. АТ. /син на сестра й Иванка Филипова/ и децата на племенницата й Христинка А.а-К.

/дъщеря на сестра й Иванка Филипова/ - ИВ. Д. К. и П. Д. К..

Наследникът на М. Н. Н. Г. Н. е декларирал пред съда отказ от наследството й, който е вписан в особената книга при ВРС под № 790/23.12.2019г., видно от представеното удостоверение /л.165/.

Със саморъчно завещание от 29.04.2018г. М. Н. Н. от гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ 49, вх.В, ет.1, ап.1 е завещала в полза на лицето СП. СТ. СП. следното недвижимо имущество – Апартамент с площ от 106,18 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.“Цар Освободител“ 49, вх.В, ет.1, ап.1, който притежава в момента с прилежащи към него таванско помещение № 7 и избено помещение № 8 и 2,69993% идеални части от общите части на сградата. Завещанието е подписано от завещателя М.

Н. Обявено е на 27.05.2019г. в кантората на нотариус Орлин Стефанов в присъствието на приносителя С.С..

С нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 132, том 6, рег.№ 9010, дело № 917/2019г. СП. СТ. СП. е продал на „Тита 13“ ЕООД недвижим имот – апартамент № 1 с 3 ид.*** по КК на гр.Варна с площ от 106,18 кв.м., ведно с прилежащото таванско помещение № 7 с полезна площ от 6,43 кв.м. и избено помещение № 8 с полезна площ от 6,33 кв.м., както и 2,6993% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ /бивш ***, вх.В, ет.1.

По реда на чл.146, ал.1, т.4 и 5 от ГПК съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че „Тита 13“ ЕООД осъществява фактическа власт по отношение на процесния имот - апартамент, представляващ самостоятелен обект с ид.***, находящ се в гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 49, вх.В, ет.1, ап.1, с площ от 106,18 кв.м., ведно с изба № 8 с площ от 6,33 кв.м., таванско помещение № 7 с площ от 6,43 кв.м., както и 2,6993% ид.части от общите части на сградата.

От заключението на проведената по делото Съдебно-графолофична експертиза, поддържано в съдебно заседание от вещото лице Е.А. се установява, че ръкописният текст и подписа положен срещу „завещател“ в саморъчното завещание от 29.04.2021г. не са изпълнени от М. Н. Н. Същият извод са направили и вещите лица по тройната СГЕ – Б.Б., К.М. и В.В.. Обосновали са заключението с наличието на множество трайни различия в общи признаци - обработеността на изписания текст и подписа, във формата на елементите, посоката и натиска, както и е частните признаци при изписване на буквите и цифрите в завещанието съставено през 2018г. и в останалия сравнителен материал, който е от 2016г. Констатирано е различно изписване на буквите „Н“, „М“, „п“, „т“, „ц и щ“ и др. Установено е при проведеното изследване на подписа, че е налице прекъсване на линията на изписване на щрихите на подписа, което се получава при повдигане на пишещото средство, както и следи от промяна на натиска и посоката на изписване, което е дало основание на вещите лица да заключат, че подписът срещу завещател е опит за имитация на подписа на лицето М. Н. Отделно от това вещите лица са посочили, че в саморъчното завещание са допуснати множество граматически и правописни грешки, каквито липсват в изследвания сравнителен материал.

Извод за това, че текстът на саморъчното завещание от 29.04.2018г. и подписът срещу „завещател“ са изпълнени от М. Н. Н. е направил експертът по допуснатата повторна единична СГЕ – Н.Р..

Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

По искът за нищожност на саморъчното завещание

Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулирания въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.42, б.“б“, вр.чл.25, ал.1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 29.04.2018г. поради това, че същото не е написано и подписано от завещателя.

За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е действително. Според чл. 42, б.

"б" ЗН нищожно е саморъчно завещание, когато при съставянето му не са спазени 4 разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, а именно завещанието да е изцяло написано от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Саморъчното завещание по същността си представлява частен диспозитивен документ, което означава, че при евентуално оспорване на неговата действителност, в това число автентичността му от лице, чиито подпис не лежи върху документа, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.3, от ГПК лицето, което се ползва от него носи доказателствената тежест да установи, че същото е действително и отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН. В настоящия случай ищците оспорват действителността на завещанието извършено от наследодателката им М. Н. в полза на ответника по иска С.С. с твърдения, че същото не е изписано лично и не носи подписа на завещателя. Със самият факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл.42 от ЗН ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания документ, с което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН, поради което нему е доказателствената тежест да установи този факт.