Решение № 746 от 20.11.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. Видин, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20231320100837 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба на М. И. Д. от гр. ****, чрез адв. С. Л. против «ЕОС МАТРИКС» ЕООД – София, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

Твърди се от ищцата, че на 13.11.2008г. е сключила договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение с банка „ОББ“ , в клона в гр. Видин за сумата от 15 266.71 лева.

Посочва, че през 2010г. по ч.гр.д. № 1136/2010г. РС – Видин е издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за сумата 14 850.31 лева - главница, договорна лихва в размер на 1 337.49 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г., наказателна лихва в размер на 167.90 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2010г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 13.11.2008г., както и разноски за платена държавна такса в размер на 327.11 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 577.11 лева. Издаден е изпълнителен лист на 21.06.2010г. Било е образувано изп.дело № 673/2010г. по описа на ЧСИ – В. Т. на 07.12.2010г. с взискател ОББ.

На 26.02.2020г. по изпълнителното дело е конституиран като взискател ответникът „ЕОС МАТРИКС“ЕООД на основание извършена цесия на дата 13.08.2019г.

Твърди се, че от датата на образуване на изпълнителното дело до датата на встъпване на взискателя – ответника по делото, са изминали 10 години, а от датата на изпълнителния лист до датата на встъпване на ответника като взискател са изминали повече от 5 години.

ПДИ е връчена на 09.12.2010г. Твърди се също от ищцата, че за времето от 25.06.2019г. до 1

26.02.2020г. не било ясно къде са отивали парите й по направен запор върху трудовото й възнаграждение. Ищцата поискала прекратяване на изпълнителното дело, но ЧСИ отказал да го прекрати.

Ищцата твърди, че вземането на ответника по изпълнителното дело е погасено по давност, тъй като изискуемостта е настъпила на 20.05.2009г. и към 20.05.2019г. е изтекла пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Твърди също, че от датата на встъпване на ответника като взискател не били извършвани никакви изпълнителни действия и поради това делото е перемирано на основание чл. 433, т. 8 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, като погасени по давност.

Ответникът в указания срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата претенция като неоснователна. Развити са доводи, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемане на всеки отделен изпълнителен способи извършване на всяко изпълнително действие. Посочва се също, че за периода 20112022г. от длъжника по изпълнителното дело са постъпвали суми за погасяване на задължението.

По делото са събрани писмени доказателства, приложени са архивирано ч.гр.д. № 1136/2010г. по описа на РС – Видин, както и е приложен препис на изп.д. № 673/2010г. по описа на ЧСИ – В. Т..

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна :

От приложеното ч.гр.д. № 1136/2010г . по описа на РС – Видин, се установява, че в полза на „ОББ” АД – София срещу длъжника М. И. Д. от гр. ****** с ЕГН ********** е издадена заповед № 784- РЗ–18.06.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумата 14 850.31 лева - главница, договорна лихва в размер на 1 337.49 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г., наказателна лихва в размер на 167.90 лева за периода от 20.05.2009г. до 16.06.2010г. и законна лихва върху главницата, считано от 17.06.2010г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 13.11.2008г. , както и разноски за платена държавна такса в размер на 327.11 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 577.11 лева.

Със заповедта е разпоредено да се издаде изпълнителен лист и такъв е издаден на 21.06.2010г. От направеното отбелязване е видно, че изпълнителният лист е получен от кредитора на 22.06.2010г.

От представения препис на изпълнително дело № 673/2010г. по описа на ЧСИ – В.

Т., се установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по посоченото по-горе дело.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена отвзискателя «ОББ»АД на 07.12.2010г. С разпореждане от 08.12.2010г. на съдебен изпълнител е образувано изпълнително дело против М. И. Д.. На длъжника по изпълнителното дело и ищец по настоящото дело е връчена ПДИ на 09.12.2010г. На същата дата е получено запорно 2 съобщение от работодателя на длъжника, с което върху трудовото възнаграждение на ищцата е наложен запор. Видно от представените платежни документи , първото плащане по изпълнителното дело е от 07.01.2011г. чрез наложения запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Следващато плащане е от 09.02.2011г. След това е извършено плащане на 05.08.2011г. и до 14.02.2012г. плащането се е извършвало ежемесечно. След това е имало плащане на 16.04.2012г. до м. 09.2012г. ежемесечно, а след това на 07.11.2012г., на 08.01.2013г., на 09.04.2013г. до м. 07.2014г. ежемесечно, а след това на 05.09.2014г. до м.

12.2014г., включително. След това е извършено плащане на 16.02.2015г. и така всеки месец до м. 02.2016г.

От новите процесуални представители на взискателя е постъпила молба на 17.02.2016г., с искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане от 08.03.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Запорното съобщение е получено от работодателя на 12.03.2016г.

От третото задължено лице – работодателят на длъжника е извършено плащане по изпълнителното дело чрез наложения запор на 07.04.2016г.

С молба от 12.05.2016г. длъжникът е поискал корекция на удържаната сума по запора до несеквестируемия минимум.

На 09.05.2016г. отново е извършено плащане по изпълнителното дело, чрез запора върху трудовото възнаграждение на длъжника и така ежемесечно до м. 01.2018г. , включително. След това има плащане от м. 03.2018г. до м. 08.2018г. включително, както и от м. 10.2018г. до м. 03.2019г. включително, както и от м. 05.2019г. до м. 12.2019г., вкл. , както и от м. 02.2020г. до м. 11.2021г., както и от м. 01.2022г. до м. 11.2022г., както и от м.

01.2023г. , м.03.2023г. , м. 04.2023г. и м. 05.2023г.

С молба от 13.08.2019г. взискателят ОББ АД е уведомил ЧСИ – В. Т., че вземането на банката е прехвърлено на «ЕОС МАТРИКС»ЕООД с договор за цесия от 25.06.2019г. и е посочил сметка за плащане на цесионера.

С молба от 21.02.2020г. цесионерът «ЕОС МАТРИКС»ЕООД е поискал на основание чл. 429 от ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело на основание договора за цесия. С разпореждане от 10.03.2020г. ЧСИ – В. Т. е конституирала «ЕОС МАТРИКС» ЕООД в качеството на взискател.

С молба от 02.11.2020г. конституирания взискател е поискал съдебният изпълнител да направи справка за доходите на длъжника и да наложи запор върху тях.

От приложените многобройни платежни нареждания по изпълнителното дело, се установява, че ежемесечно са постъпвали суми от наложения върху трудовото възнаграждение запор на ищцата, като последното плащане е от 26.05.2023г., към момента когато е изискано изпълнителното дело от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

3

Длъжникът по влязлата в сила заповед за изпълнение може да оспори ликвидността и изискуемостта на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и новите доказателства от значение за издаването на заповедта са основание длъжникът да оспори вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. Новонастъпилите факти (тези след изтеклия срок по чл. 414, ал.

2 ГПК – когато заповедта е влязла в сила поради неподадено или оттеглено възражение, респ. след приключване на съдебното дирене в производството по уважения иск по чл. 422 ГПК) са основание длъжникът да оспори изпълнението на вземането по влязлата в сила заповед с иска по чл. 439 ГПК.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.

Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответника е да докаже, че правото на принудително изпълнение съществува. Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното е да установи, че са налице предпоставките за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, а само с изпълнителна сила. По заповедното производство съдът е допуснал незабавно изпълнение на издадената заповед, което има характер на предварително изпълнение. След изтичане на двуседмичния срок за подаване на възражение от длъжника против издадената заповед за изпълнение, който тече, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител по изпълнителното дело, в случай че длъжникът не подаде възражение и не се развие исково производство по чл. 422 от ГПК, заповедта за изпълнение се счита за влязла в законна сила. Това означава, че длъжникът не може да оспорва задължението, освен в случаите изрично посочени в чл. 424 и сл. от ГПК.

В конкретния случай, връчването на ПДИ е извършено лично на длъжника на 09.12.2010г. по изп.д. № 673/2010г. по описа на ЧСИ – В. Т.. Длъжникът не е подал възражение и заповедта е влязла в законна сила на 24.12.2010г. От доказателствата по делото се установява, че въз основа на издадената заповед за изпълнение за вземането е образувано изп.д. № 673/2010г. по описа на ЧСИ – В. Т., по което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 09.12.2010г. Считано от налагане на запора 4 ежемесечно, по изпълнителното дело са постъпвали принудително събирани суми от длъжника, чрез третото задължено лице - работодателя. На 08.03.2016г. отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, въз основа на който ежемесечното постъпване на суми по изпълнителното дело е продължило, включително и след образуване на настоящото дело.

Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това означава, че без значение дали са извършвани изпълнителни действия, по изпълнителните дела, образувани преди посочената дата, давност не е текла. С приемане на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015г., е направено разграничение на тези изпълнителни действия, които прекъсват давността и тези, които не прекъсват давността.

Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“