Решение № 55 от 14.07.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Сливен, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. С. при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600201 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от адв. С.К. от АК – Сливен, защитник на подсъдимия ИВ. Н. ТР., срещу присъда № 260085/14.12.2021г. постановена по нохд № 247/2021г. по описа на Районен съд – Сливен

С атакуваната присъда подсъдимият ИВ. Н. ТР. е признат за виновен в това, че на 14.09.2020г. в гр.Сливен, кв."Речица" умишлено е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в „избиване на два резеца от лявата половина на зъбната редица на горна челюст, което е довело до „затрудняване дъвченето и говоренето" на В. Д. В. от гр.Сливен престъпление по чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият ИВ. Н. ТР. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 446,74 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР - Сливен.

Подсъдимият ИВ. Н. ТР. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 60,00 лв. в полза на държавата по сметка на Районен съд - град Сливен представляващи изплатено възнаграждение на вещи лица.

Подсъдимият ИВ. Н. ТР. е осъден да заплати частния обвинител В. Д. В. направените от последния разноски в размер на 750,00 лв. за процесуален представител.

1

Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото въззивно производство, депозирана от защитника на подсъдимия в установения от закона срок, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт, който се определя като неправилен и необоснован. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на друга такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се настоява за изменение на присъда, като деянието бъде преквалифицирано по чл.132 ал.1 т.2 от НК и на основание чл.337 ал.1 т.4 от НПК подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер.

Впоследствие е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат конкретни доводи и възражения в подкрепа на направените оплаквания. Заявява се, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и безпротиворечив извод, относно виновността на подсъдимия. Сочи се, че действително при възникналия конфликт между двете групи граждани много от тях са получили телесни увреждания, като пострадалия В.В. е получил средна телесна повреда, но това е единственото безспорно установено по делото обстоятелство. Твърди се, че за да постанови и обоснове своя съдебен акт, първоинстанционния съд е приел за доказана фактическа обстановка, изложена единствено от пострадалия и неговите роднини и приятели, които също са участвали в побоя над подсъдимия и неговите роднини. Сочи се, че техните показания са крайно противоречиви, неточни и изпълнени с неясноти, относно какво и как точно се е случило, но съдът е дал вяра на тях, а показанията на групата от свидетели, придружавали подсъдимия е изключил от доказателствения материал без да изложи конкретни мотиви в тази посока.

Обосновава се теза, че подсъдимият е реагирал и действал в условията на неизбежна отбрана, когато пострадалият и неговия приятел са се отправили с агресивно поведение към него, а самият В.В. е посегнал да го удари. Отправя се упрек към съда, че изобщо не е изложил мотиви дали е налице неизбежна отбрана или не в действията и поведението на подсъдимия. Заявява се, че в хода на съдебното дирене съдът ограничи правото на защита на подсъдимия и защитата му като не уважил искането за назначаване на съдебно психиатрична експертиза, която да установи какво е било психичното съС.ие на подсъдимия в хода на случилото се. В тази връзка се сочи, че това доказателствено искане е продиктувано от наличните безспорни доказателства по делото /свидетелските показания на М., К. Т.а, Т. Т. и С. Т./, от които се установя, че подсъдимият е бил в стрес и уплаха от отправените му от страна на пострадалия обиди и закани, което е станало причина и той да се обади на роднините си за подкрепа. По този повод се настоява въззивната инстанция да назначи съдебно - психиатрична експертиза, която след като се запознае с доказателствата по делото и извърши преглед на подсъдимия да отговори на въпроса какво е било психичното му съС.ие непосредствено преди инцидента и бил ли е в съС.ие на силно раздразнение, вследствие на отправените му от пострадалия В.В. обиди и закани. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на друга такава, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се настоява за изменение на присъда, като деянието бъде преквалифицирано 2 по чл.132 ал.1 т.2 от НК и на основание чл.337 ал.1 т.4 от НПК подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер.

Постъпил е писмен отговор от повереника на частния обвинител, имащ характер на възражение срещу въззивната жалба, която се оспорва и се заявява, че в нея не се въвеждат нови възражения и не се представят нови писмени или гласни доказателства за факта, че спрямо пострадалия В. е извършено престъпление от страна на подсъдимия, а само се интерпретират фактите и се представят собствени разсъждения върху анализа и правните изводи, като бегло и крайно необосновано се правят погрешни анализи, които са едностранно изведени. Атакуваната присъда се определя като правилна и в тази връзка се сочи, че в нея мотивирано, обосновано и с пространствени анализи на фактите съдът е дал оценка на всеки един факт, всяко едно действие и събитие, както и на доказателствени средства, имащи пряко отношение и са изцяло релевантни към правния спор. По отношение на наложеното наказание се заявява, че същото е справедливо и съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Като неоснователно се определя искането деянието на подсъдимия да бъде преквалифицирано и същият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание.

Обосновава се извод, че първоинстанционият съд е предприел всички необходими действия за разкриване на обективната истина и действителните събития, след като събрал гласни и писмени доказателства, които по безспорен начин доказват, че ИВ. Н. ТР. е причинил на В.

Д. В. средна телесна повреда, изразяваща се в „избиване на два резеца от лявата половина на зъбната редица на горна челюст, което е довело до избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето", като това престъпление не представлява маловажен случай и не е извършено в съС.ие на самоотбрана. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и за постановяване на решение, с което да бъде потвърдена изцяло първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна. Претендират се направените разноски пред въззивната инстанция.

В с.з. пред въззивния съд подс. ИВ. Н. ТР., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа така депозираната жалба на посочените в нея основания, които възпроизвежда пред окръжния съд и моли за нейното уважаване – за отмяна на осъдителната присъда и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите срещу него обвинения. Алтернативно се настоява за изменение на присъда, като деянието бъде преквалифицирано по чл.132 ал.1 т.2 от НК и на основание чл.337 ал.1 т.4 от НПК подсъдимия да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер.

Частният обвинител В. Д. В., редовно призован, се не се явява лично. Вместо него се явява упълномощения му повереник, който заявява, че е доволен от присъдата и моли същата да бъде потвърдена. Оспорва основателността на депозираната от защитника на подсъдимия въззивна жалба и поддържа доводите си в изготвения писмен отговор 3 възражения срещу нея.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен, заявява, че намира жалбата за неоснователна и предлага същата да бъде оставена без уважение. По отношение на присъдата дава заключение, че същата е правилна и законосъобразна, повдигнатото обвинение – доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, а наложеното наказание – справедливо.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената въззивна жалба, като изслуша явилите се страни в съдебното заседание, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали, включително и събраните в тази инстанция и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК намери жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и техния анализ е приел установената фактическа обстановка, която е обективирана в мотивите към присъдата. Съгласно тези мотиви за установено от фактическа страна е прието следното:

Свид. Д.Д. и свид. М. М. имали дългогодишна връзка, която М. прекратила и започнала връзка с подс. И.Т..

На 14.09.2020г. около 20.00ч. в дома на пострадалия В.В. в гр.Сливен, в кв.

"Речица" били на гости брат му - свид. Т. В. и неговата съпруга, както и приятелите му свид. К.С. и свид. Д.Д.. Там била и съпругата на пострадалия В. - свид. М. В.а.

Свид. Д.Д. решил да се обади по телефона на бившата си приятелка - свид. М. М..

Тъй като свид. М. не си вдигала телефона, постр. В.В. също започнал да й звъни. Когато тя му вдигнала телефона, свид. В. и свид. М. се скарали.

Докато разговаряла по телефона, свид. М. пътувала в автомобила на приятеля си подс. И.Т., който отишъл да я вземе от работа. Свид. М. работела в намиращия се в кв.

"Речица" магазин "Дидон 2". След разговора с пострадалия тя се разстроила и тогава подсъдимият пожелал лично да говори по телефона със свид. В.В.. По време на разговора им двамата започнали да си отправят обидни думи и закани, което довело до ескалиране на напрежението и те решили да се срещнат пред магазин „Дидон 2" за да се „разберат".

В резултат на направената уговорка свид. Д.Д. се обадил по телефона на брат си свид. Галин Димитров, който пристигнал пред дома на свид. В.В. с автомобила си. С два автомобила свидетелите В.В., М. В.а, Д.Д., Галин Димитров, К.С. и Т. В. тръгнали към мястото на срещата.

Междувременно подс. И.Т. също се обадил по телефона на брат си - свид.Т. Т., казал му да дойде до „блока на слепите" в кв. "Речица", като му обяснил, че ще се среща с човек, който го заплашва. Свид. Т. Т. се съгласил и също тръгнал към уговореното място, като при него в колата се качили съпругата му — свид. К. Т.а, баща му - свид. Н. В. и брат 4 му - свид. С. Т.. До жилищен блок известен като "блока на слепите" в началото на кв.

"Речица" ги чакал с автомобила си подс. И.Т.. Свид. Т. Т. се качил при него и при свид. М. и двата автомобила потеглили към магазин „Дидон 2" в кв. "Речица".

Автомобилът управляван от подс. И.Т. пристигнал пръв, защото другият автомобил подминал мястото на срещата и после се върнал, но след известно време.

Когато подс. И.Т., свид. Т. Т. и свид. М. М. пристигнали на мястото на преди това уговорената среща, те видели, че група лица с автомобили ги чака там. Това били свидетелите В.В., М. В.а, Д.Д., Галин Димитров, К.С. и Т. В..