Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 313 от 13.03.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1786/2025
Вид
Решение № 313
Подписан
13.03.2026
В сила
19.05.2026
Състав
Светлин Михайлов, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Таня Ж. П. като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000501786 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от Г. Й. Й., с която обжалва решение № 1 931 от 31.03.2025 г., постановено по гр. д. № 3 396/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от Г. Й. Й. против Й. К. И. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор от 27.02.2020 г. за прехвърляне на 3/4 идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 42/27.02.2020 г., том първи, рег. № 2 449, нот. дело № 37/20 г. на нотариус В. Я., с район на действие районът на СРС, по силата на който А. К. Й. е прехвърлила на Й. К. И. 3/4 ид. част от апартамент с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: апартамент № 1, находящ се в ***, с площ от 64.18 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж ***, под обекта - няма, над обекта – ***, заедно с избено помещение с площ от 4.25 кв. м. и заедно с 4.27 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, срещу задължение за гледане и издръжка и е осъдил Г. Й. Й. да заплати на Й. К. И., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 5 100 лв.

В жалбата са инвокирА. доводи за неправилност, незаконосъобразност на 1 атакуваното решение. Твърди, че в мотивите на съда основно се обсъжда поведението на ищеца спрямо неговата майка и наследодателка, показанията на свидетелите, които разказват за отношенията между същите, като съдът не е обърнал внимА.е на обстоятелството полагА. ли са необходимите грижи от ответницата от момента на придобиване на процесния имот срещу гледане и издръжка, до настъпване на смъртта. В тази връзка твърди, че от приложените писмени доказателства се установява, че само няколко дни след прехвърляне на идеалните части от апартамента е установено, че наследодателката не се е намирала в добро физическо състояние. Релевира доводи, че от показанията на разпитаните свидетели К. (брат на ответницата) и Г., които съдът изцяло кредитира, се установява отношението между А. Й. и сина й, за полагА.те грижи, но не и за фактическото здравословно състояние по време и преди изповядване на сделката, като едновременно с това показанията са противоречиви. Твърди, че съдът приема като „косвено“ доказателство, че ответницата е заплащала разходите за ток, вода и телефон е обстоятелството, че А. Й. е била трудно подвижна, поради което не е могла сама да извършва тези плащА.я, а фискалните бонове бяха представени по делото именно от ответницата, но никъде не се коментира, че периодично са теглени суми от кредитната карта на починалата, което е видно от представените извлечения по сметка и от което може да се приеме, че праводателят със собствени средства си е плащала режийните задължения. В този смисъл развива доводи и относно закупуването на лекарства. Твърди, че от показанията на всички свидетели се доказа, че А. Й. е гледала котки, към които е била силно привързана, които с изхвърлянето от страна на ответника може да се е ускорило влошаването на здравословното състояние на наследодателката. Оспорва изводите на съда относно не кредитирането на показанията на свидетелите Д. и К.. В тази връзка твърди, че противоречиви са показанията на св. К.. Ето защо моли съда да постанови решение, с което отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се уважи напълно предявения от Г. Й. Й. иск, като претендира и направените пред двете инстанции разноски.

Ответникът Й. К. И., редовно уведомен за въззивната жалба, оспорва същата.

Твърди, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а въведените с жалбата оплаквания са неоснователни. Твърди, че не са изложени конкретни оплаквания относно допуснати процесуални нарушения. Твърди, че в значителна част от изложението на въззивната жалба са развити съображения относно възможна нищожност на процесния договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, неотносими към предявения и разгледан от съда иск за разваляне на договора. По отношение на твърдяното неизпълнение на процесния договор от страна на преобретателката по него, то сам въззивникът не излага обосновА. аргументи за липса на полагА. грижи от страна на ответницата за нейната сестра - прехвърлителката по договора, а единствено произволни твърдения, неподкрепени от събрА.те доказателства и в откровено противоречие с тях.

Релевира доводи, че оплакванията във въззивната жалба са и противоречиви и практически взаимно изключващи се, тъй като едновременно се твърди, че ответницата оставила прехвърлителката без адекватни грижи и лечение, но са извършени позовавА.я на медицински документи, удостоверяващи осигуряване на своевременен и адекватен достъп 2 именно до здравни грижи и лечение. Твърди, че въззивникът се е позовал на конкретна съдебна практика, чието съдържА.е е точно противоположно на твърденията в жалбата и сочи на приемА.я от правна страна, които опровергават тезата за неизпълнение на договора за гледане и издръжка в аналогични или сходни хипотези. Прави анализ на същата. Твърди, че от представените писмени доказателства (жалби до прокуратурата, искова молба за поставяне под запрещение, отговори и становища по жалбите и молбата, както и от приобщените актове на прокуратурата и съда) се установява, че отношенията между ищеца и неговата майка са били конфликтни, особено по време на изпълнение на процесния договор. Поради това и само като неверни могат да бъдат квалифицирА. твърденията на ищцовата страна за установени връзки на обич и привързаност, както и на оказвана от страна на ищеца грижа и подкрепа, каквато майката на ищеца уж не получавала от своята сестра - приобретател по процесната сделка. Твърди, че представените от ищцовата страна доказателства за движение по банковата сметка на прехвърлителката не са от естество да опровергаят изводите за полагА. грижи и разходвА. средства във връзка с нуждите на прехвърлителката. Изпълнението на договора от ответницата не изключва възможността прехвърлителката да има достъп и да се ползва сама от собствените си наличности по сметки, включително от доходите си от пенсия. Както вече бе отбелязано, данните от сметката за нетен размер на пенсията показват, че получавА.те средства са били крайно недостатъчни за покриване на необходимите разходи за живот на прехвърлителката. Ето защо моли съда да потвърди атакуваното решение. Претендира рвазноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на стрА.те и обсъди събрА.те по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между стрА.те, а се установява и от атакуваното решение № 1 931 от 31.03.2025 г., постановено по гр. д. № 3 396/22 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 състав, съдът е отхвърлил предявения от Г. Й. Й. против Й. К. И. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор от 27.02.2020 г. за прехвърляне на 3/4 идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 42/27.02.2020 г., том първи, рег. № 2 449, нот. дело № 37/20 г. на нотариус В. Я., с район на действие - районът на СРС, по силата на който А. К.

Й. е прехвърлила на Й. К. И. 3/4 ид. част от апартамент с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: апартамент № 1, находящ се в ***, с площ от 64.18 кв.м., при съседини самостоятелни обекти: на същия етаж ***, под обекта - няма, над обекта –

***, заедно с избено помещение с площ от 4.25 кв. м. и заедно с 4.27 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор ***, срещу задължение за гледане и издръжка и е осъдил Г. Й. Й. да заплати на Й. К. И., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в 3 размер на 5 100 лв.

Не се спори между стрА.те, а се установява и от доказателствата по делото, че с нотариален акт № 42/27.02.2020 г., том първи, рег. № 2 449, нот. дело № 37/20 г. на нотариус Я. с район на действие - районът на СРС, А. К. Й. е прехвърлила на ответницата Й.

К. И. следния недвижим имот: апартамент с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18108/13.12.2016 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: апартамент № 1, находящ се в ***, с площ от 64.18 кв.м., заедно с избено помещение с площ от 4.25 кв.м., заедно с 4.27 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при описА. съседи, срещу задължение за гледане и издръжка до настъпване на смъртта на праводателя.

Не се спори, а се установява и от удостоверение за наследници изх. № 535/08.04.2020 г. на Столична община, че след смъртта си А. К. Й. е оставила за наследник по закон своя син Г. Й. Й..

От представените и приети като доказателства по делото жалба до Софийска районна прокуратура от 15.08.19 г., подадена от А. К. Й. се установява, че същата е заявила, че синът й системно я тормози; заплашва я, че ще я вкара в лудница и ще стане неин попечител; заплашва по телефона и сестра й, която се грижи за нея.

Не се спори между стрА.те, а се установява и от определение от 03.02.2020 г., постановено по гр. д. № 11 751/19 г. по описа на Софийски градски съд, че ищецът е поискал от съда да постави майка му под запрещение, която молба е оспорена от ответницата.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с пълномощно от 29.05.2019 г. А. Й. е упълномощила сестра си да я представлява пред държавни, общински и съдебни оргА., да подава и получава документи от нейно име, да извършва всякакви фактически и правни действия от нейно име.

Не се спори, а се установява и от представената рецептурна книжка, че наследодателката е страдала от хипертония, захарен диабет тип 2, предсърдно мъждене.

Същото обстоятелство се потвърждава и от медицинско направление от 05.03.2020 г., фискален бон от 04.04.2020 г. за закупен медикамент, рецептурна бланка от 16.03.2020 г., фиш за спешна медицинска помощ от 28.03.2020 г., фискален бон за закупен медикамент от 28.03.2020 г.

Не се спори, а се установява и от представените медицински епикризи за периода 03.04.20 г. - 06.04.20 г. и 06.04.20 г. - 07.04.20 г., издадени.от УМБАЛ „ Софиямед“, Клиника по кардиология, че на наследодателката е проведено лечение, при което са поставени следните диагнози:

„Изострена застойна сърдечна недостатъчност. Систолна левокамерна и деснокамерна дисфункция. СП. Високостепенна трискуспидална инсуфициенция. ПАХ. Десностранен плеврален излив. Пневмония вдясно. Придружаващи заболявА.я: Артериална хипертония II ст.“, а с втората епикриза е поставена същата диагноза, която е допълнена с „Перманентно предсърдно мъждене“.

Не се спори, а се установява и от представената фактура от 08.04.2020 г. с 4 касов бон към нея и квитанция от 14.04.20 г., че разходите за погребението на А. Й. са направени от ответницата. Не се спори, а се установява и от квитанция от 17.09.2019 г., че разходите за монтаж на надгробен камък са заплатени от ответницата.

В показанията си свидетеля Д. (леля на ищеца по бащина линия) твърди, че А. й споделяла, че е зле, че никой не й купувал нищо. Само синът й ходел почти всеки ден да я види, да й занесе цигари и да й премери кръвното. Тя от дълги години, 10-15 години, не се била виждала със сестра си и брат си, не можела да ги понася, обиждала ги с цветущи думи.