Протокол № 291 от 27.04.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 291 гр. Пазарджик, 27.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Люб. А.

Съдебни

ГАЛЯ Ц. СТОЕНЧЕВА заседатели: СТОЯНКА ИЛ. МАРКОВА при участието на секретаря Константина Д. Рядкова и прокурора В. М. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Александър Люб. А. Наказателно дело от общ характер № 20235200200459 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Явява се лично подсъдимият Л. А. А., редовно призован, и с адв. В. Д., редовно упълномощен.

ПОСТРАДАЛИТЕ:

Д. В. Т. се явява лично.

С. А. Т. се явява лично.

Д. А. Д. се явява лично.

А. А. Т. се явява лично.

Явява се адв. К.С. от САК като повереник на пострадалите, редовно преупълномощен от адв. Стоян Ч..

За Окръжна прокуратура – Пазарджик се явява прокурор М..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Поддържаме молбата за конституиране. Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Не постъпиха искания за отвод на съдебния състав, съдебния секретар и прокурора.

Сне се самоличността на подсъдимия, както следва:

Л. А. А. - роден на *** г. в гр. П., българин, български гражданин, неженен, с ЕГН **********. Получил препис от обвинителният акт преди повече от 7 дни преди датата на съдебното заседание.

На подсъдимия се разясниха правата му по чл. 55, чл. 94, чл. 97, чл. 115, ал. 3 и ал. 4, чл. 274 от НПК, както и възможността за съкратено съдебно следствие.

ДОКЛАДВА СЕ постъпилата писмена молба по делото от адв. Ч. в качеството му на пълномощник на наследниците на пострадалия Д. В. Т., С.

А. Т. действащ за себе си и като законен представител на малолетния си син Асен С.ов Т., Д. А. Т. и А. А. Т., с която се иска конституирането им като частни обвинители по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е подадена своевременно. Моля да бъдат конституирани като частни обвинители.

АДВ. Д.: Не възразявам.

Съдът, на основание чл. 76 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като частни обвинители по делото наследниците на пострадалия – Д. В. Т., С. А. Т. действащ за себе си и като законен представител на малолетния си син Асен С.ов Т., Д. А. Т. и А. А. Т..

ДАВА ХОД НА ОТКРИТОТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ:

ПРОКУРОРЪТ: По въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК становището ми е следното: Делото е подсъдно на Окръжен съд – Пазарджик, съобразно правилата чл. 35, чл. 36 и чл. 41, ал. 2 от НПК. Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Не са допуснати в досъдебното производство отстраними съществени нарушения на 2 процесуалните правила, които да ограничават правата на пострадалия или на обвиняемия. Що се касае до въпроса за съкратено съдебно следствие, това зависи от волята на подсъдимия и неговия защитник. Не са налице основания за привличане на резервен съдия или съдебен заседател. Не са налице основания за назначаване на резервни защитници, преводачи или тълковници, или да се извършват съдебно-следствени действия по делегация. На този етап не се налага изменение на мярката за процесуална принуда. Нови доказателства няма да соча.

АДВ. С.: Считам, че съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от НПК делото е подсъдно на Окръжен съд – Пазарджик. Считам, че няма основание за неговото прекратяване или спиране. Считам, че на фаза досъдебно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до ограничаване на правата на някоя от страните до момента.

Формално са налице изискванията на материалноправните предпоставки за прилагане на някои от диференцираните процедури в Глава 27 от НПК, но това е право само и единствено на защитата. Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или резервен защитник, разглеждане на делото по делегация, назначаване на преводач и всички други атрибути на т. 5 от чл. 248 от НПК.

Според процесуалното поведение на подсъдимия считам, че взетата мярка за неотклонение отговаря на изискванията и целите на чл. 57 от НПК и не се налага нейното изменение. На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства. Ако няма изрична воля от страна на подсъдимия и неговия защитник за разглеждане на делото по някои от предвидените в чл. 371 от НПК възможности за разглеждане на делото, то моля същото да бъде насрочено по общия ред с призоваване на вещи лица и свидетели.

АДВ. Д.: Делото е подсъдно на Окръжен съд – Пазарджик, но считаме, че при провеждане на досъдебното производство е нарушен НПК, в частност чл. 107, тъй като не са събирани доказателства, които оправдават или смекчават отговорността на моя подзащитен. От значение за отговорността е правната квалификация на повдигнатото обвинение. Въпреки че ние сме казали, че подсъдимият се е обадил на тел. 112, за да иска помощ, в делото не е направена справка и не е приложена такава справка, от която да се установи това обстоятелство дали той се е обаждал на тел. 112 и искал ли е помощ, което считам, че е съществено за квалификацията на деянието. Освен това, в 3 кориците на делото аз не виждам оригинала на топографския лист – има едно ксерокопие, което не може да се разчете или аз поне не мога да го разчета. На предявяването направихме искане да се измери разстоянието от завоя, тъй като видно от фотоалбума надлъжната маркировка е двойна, от едната страна е прекъсната, от другата е непрекъсната, тоест непрекъснатата маркировка сочи до извода, че има завой и там е забранено изпреварването и ние искаме да видим това разстояние от завоя до конфликтната точка колко метра е, за да може евентуално да се уточни точно имал ли е възможност и кога подсъдимият е възприел пострадалия. Освен това, в обвинителния акт словесно е изписан текстът на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, а се повдига обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП . В тази насока съдебната практика изключва повдигане на обвинение едновременно за нарушение по ал. 1 и ал. 2 от чл. 20 на ЗДвП. Считам, че е нарушено правото на защита на подсъдимия и предвид горното считам, че не е изяснена цялата фактическа обстановка и моля да върнете делото на прокурора за доразследване.

ПРОКУРОРЪТ: Няма основания за прекратяване и връщане на делото.

Съобразно чл. 248, ал. 4 от НПК в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Второ, действително е направено такова искане за измерване на разстоянието, но има Постановление на Окръжна прокуратура, което е необжалваемо, с което е отказано извършване на това измерване. Няма нарушение и при повдигане на обвинението. В диспозитива е посочен чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е казано точно какво е нарушено, тоест текстовата част е достатъчно ясна, за да се разбере какво нарушение е извършено от подсъдимия. Посочването на чл. 20, ал. 1 най-вероятно е техническа грешка, но това по никакъв начин не нарушава неговите права, защото текстово е изписано чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, тоест считам, че няма основание за връщане на делото. В обстоятелствената част никъде не е посочен чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

АДВ. С.: Споделям казаното от прокурора. Считам, че на фазата на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наведените доводи от страна на колегата от защитата касаят събиране на доказателства и изясняване на фактическата обстановка по делото. Освен всичко, което каза прокурорът, аз искам само да добавя, че 4 предстои съдебно следствие – централен момент в процеса, където могат всички тези неща да бъдат събрани. По отношение на справката от тел. 112, това също е въпрос, който може да бъде изяснен дори в хода на съкратена процедура на разглеждане на делото. Вече въпрос по същество е дали това обстоятелство само по себе си може да се цени като такова квалифициращо по-леко наказуем състав и дали е достатъчен обемът на това извършено действие, за да се твърди подобно нещо. По отношение така повдигнатия въпрос досежно разликата в изписването на текста по отношение на правната квалификация, практиката е достатъчно красноречива, че изписването на текста, както е в диспозитива, е водещо и дава достатъчно ясна информация за подсъдимия в какво е обвинен конкретно. Ако уважаемият съд счете, че се касае до техническа грешка, тя според мен е от такова естество, че може да бъде санирана с едно изявление на прокурора в днешното съдебно заседание.

АДВ. Д.: Считам, че трябва да се върне делото за допълнително разследване и моля евентуално, при неуважаване на това искане, делото да се разгледа по общия ред. Моля да не приемате становищата, тъй като считам, че са нарушени правата на подсъдимия.

По въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, които следва да се обсъдят, се взе становище както от прокурора, така и от защитата на подсъдимия.

Делото е подсъдно на Окръжен съд – Пазарджик с оглед внесения обвинителен акт и разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК, която сочи делата за кои престъпления са подсъдни като първа инстанция на Окръжен съд, а Окръжен съд – Пазарджик е компетентен, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.

1 от НПК.

Съдът намира за основателно, макар и не изцяло на посочените основания, възражението на защитата за допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на обвиняемия, който към настоящия момент има качеството на подсъдим.

Възражението за несъбрани на досъдебното производство доказателства не е от естество да обоснове връщане на делото на прокурора. Този кръг нарушения изрично са изключени от закона от основанията за прекратяване на съдебното производство и връщане на обвинителния акт. Такива 5 доказателства могат да бъдат събрани на фазата на съдебното следствие, като се компенсира евентуалната липса на процесуална активност на предходния етап от наказателното производство.

Основателни са възраженията за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт.

На първо място съдът намира, че на практика в обвинителния акт липсва ясно изложена волята на прокурора по фактите, тоест какво прокурорът е приел за установено и на базата на кои категорично установени според него факти се повдига обвинението за транспортно престъпление против подсъдимия.

Фактическо описание на настъпилото ПТП се съдържа на стр. 1 и началото на стр. 2 от обвинителния акт. Касае се за едно лаконично посочване на факта, че подсъдимият, като водач на МПС, възприел движещ се пред него на зиг-заг велосипедист, но вместо да намали скоростта или спре, продължил движението си като едва в „последния момент задействал спирачната система, когато било вече късно. Последвал удар и причиняване на смъртта на велосипедиста.“

В края на стр. 2 и на цялата стр. 3 отново се съдържа описание на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, но с тази особеност, че прокурорът въвежда същото с изявлението, че от изготвената автотехническа експертиза се установило следното, след което следва буквално възпроизвеждане на заключителната част на автотехническата експертиза с нейните стилистични особености и правописни грешки. Тоест заключението е възпроизведено чрез „копи-пейст“. На стр. 3 се твърди, че с оглед на всички налични данни по случая, най-вероятният механизъм от техническа гледна точка на произшествието е следният и следва описание на същото с посочени отстояния и скорости на участниците в ПТП, както и разсъждения за това при какви обстоятелства е било предотвратимо настъпилото произшествие.

Начинът, по който прокурорът е инкорпорирал в обвинителния акт заключението на автоексперта от една страна недвусмислено сочи на липса на аналитична оценка от страна на прокурора на заключението, тоест възпроизвежда се изцяло мнението на автоексперта, основано върху неговия анализ на известните му обстоятелства. От друга страна, което е особено съществено, става ясно, че прокурорът борави с предположения за 6 настъпилите факти, като твърди, че това е най-вероятният механизъм на настъпилото ПТП. Малко по-долу отново е казано къде се намира „найвероятното място на удара“.