Определение № 5366 от 27.10.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5366 гр. Варна, 27.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20263100502325 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 8229/15.10.2026г. по описа на РС – Провадия от Г. Г. Г., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на детето М А.а Я.а, ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

Дългопол, ул. „Добри Недев“ № 15, чрез процесуалния си представител и съдебен адресат адв. М. К. Д. от АК – Варна, с адрес на упражняване на дейността гр. Варна, ул. „Капитан Петко войвода“ № 42, срещу определение № 845 от 29.09.2026г., постановено по гр. д № 1036/2026 по описа на РС – Провадия, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на РС – Павликени.

Жалбоподателката намира обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен, като постановен в противоречие с материалите по делото, при неправилно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон.

Оспорва извода на първоинстанционния съд, че в молбата не са изложени твърдения за насилие спрямо майката, нито е направено искане по отношение на нея. По отношение фактическото пребиваване на детето сочи, че същото не отразява нейната свободна воля, а е резултат на принудително и незаконно задържане от страна на ответника по молбата. Позовава се на нови обстоятелства, като сочи, че детето е подкупено с вещи и толериране на разхайтено поведение, както и че при проведен телефонен разговор детето е заявило, че е разочаровано от баща си, че я обича и настоява незабавно да се върне у дома в гр. Дългопол.

Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

1

Към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт ответникът не е конституиран като страна в процеса, поради което не му е изпратен препис от частната жалба.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д № 1036/2026 по описа на РС – Провадия е образувано по молба на Г. Г. Г., лично и като майка и законен представител на детето М А.а Я.а срещу А. Я. А. и Н. Я. А..

В молбата са изложени твърдения, че определеното по гр.д. № 1394/2018г. по описа на Районен съд – Провадия местоживеене на детето е на адреса на молителката в гр. Дългопол. По силата на протоколно определение от 02.07.2026г. по гр.д. № 788/2026г. по описа на Районен съд – Павликени била отменена първоначалната заповед за незабавна защита в полза на бащата А. А. и детето следвало да бъде върнато в обичайното му местоживеене в гр.

Дългопол. Заявява се, че на 11.09.2026г. Г. Г. посетила ОДЗ - Павликени за привеждане в изпълнение на съдебния акт. Съставен бил протокол за предаване, при което била установена тежка психо-емоционална криза у детето. След напускане на сградата детето било отведено с автомобил от ответниците. Заявява се, че детето не посещава учебни занятия. Отправено е искане за издаване на заповед за незабавна защита в полза на детето като ответниците бъдат задължени да приведат М А.а Я.а в гр. Дългопол и да я предадат на молителката Г. Г. Г. или на дядото на детето Господин Георгиев Димов, както и да им бъде забранено да доближават детето и местата, които посещава, на разстояние по-малко от 100 метра.

Нормата на чл. 7 от ЗЗДН регламентира специалната местна подсъдност на делата по реда на този закон, съгласно която компетентен да наложи мярка за защита е районният съд, в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. В конкретния случай, от изложеното в молбата, се установява, че детето фактически пребивава при своя баща в гр. Павликени. Липсват данни това да е станало по принудителен или незаконен начит. Действително, в молбата са изложени твърдения, че при потегляне на лекия автомобил, в който се е качило детето, майката се държала за дръжката на вратата, но водачът потеглил с висока скорост и я завлякъл пътното платно. Въпреки това, същите са изложени в контекста на случилото се с детето, а не като акт на домашно насилие, насочен от ответника към молителката Г.. В молбата липсва отправено искане за защита на тази молителката, такова е формулирано единствено по отношение на детето М.

Дори и да се приеме, че е поискана защита и по отношение на Г. Г., то в случая водещ е интереса на детето, който следва да бъде защитен по най – добрия начин, включително посредством изготвяне на социален доклад и становище от съответната Дирекция „Социално подпомагане“. Ето защо подсъдността на делото следва да се определи по фактическо местопребиваване на детето, а не на неговата майка. Допълнителен аргумент е и обстоятелството, че в Районен съд – Павликени са образувани две други съдебни производства, цитирани в титулната част на молбата, между същите страни.

2

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че компетентен да разгледа молбата за защита от домашно насилие е Районен съд – Павликени. В този смисъл, обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 845 от 29.09.2026г., постановено по гр. д № 1036/2026 по описа на РС – Провадия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3