Решение № 234 от 08.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Стара Загора, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000083 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 175/19.12.2023г., постановено по гр.д №115/2023г. на Районен съд – Чирпан, с което „Е.“ ЕАД е осъдено да заплати на К. П. Б., сумата от 970.74 лв. с ДДС за периода от 10.07.2022 г. до 17.08.2022 г. за 38 /тридесет и осем/ дни, за което е издадена фактура № 8283116969/30.09.2022 г., която е заплатена без основание, както и законната лихва върху тази сума от момента на депозиране на исковата молба в съда – 24.01.2023 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и направените съдебни и деловодни разноски в общ размер от 550 лв., от които 50 лв.- държавна такса и 500 лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Въззивникът „Е.“ ЕАД излага доводи за неправилност на обжалваното решение. Направено е искане първоинстанционното решение да се отмени и да се отхвърли иска, предявен от К. П. Б. срещу „Е.“ ЕАД като неоснователен.

Няма искане за събиране на доказателства. Претендират се разноските по делото. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок, отговор на въззивната жалба не е постъпил.

1

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Ищецът К. П. Б. моли съда да постанови решение, с което да осъди „Е.“ ЕАД, да заплати сумата от 970.74 лв. /деветстотин и седемдесет лева и седемдесет и четири стотинки/ с ДДС за периода от 10.07.2022 г. до 17.08.2022 г. за 38 /тридесет и осем/ дни, за което е издадена фактура № 8283116969/30.09.2022 г., която е заплатена без основание, както и законната лихва върху тази сума от момента на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендира за направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника с който моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като излага подробни съображения. Претендира разноски.

По делото не се спори, че ищецът е в договорни отношения с ответника, като потребител (клиент с клиентски № 1010477744) на електрическа енергия, доставяна му от ответника до имот, находящ се в гр. *****, както и че ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по разпределение на електрическата енергия на обособена територия, в границите на която се намира и обектът на потребление на ищеца.

От представения по делото Констативен протокол № 617524/17.08.2022 г. на „Е.“ се установява, че на 17.08.2022 г. служители на ответника са извършили проверка на електромера, който отчита доставената ел. енергия до дома на ищеца - обект с измервателна точка 4509537, в гр. *****, клиент с клиентски № 1010477744. При проверката било установено, че електромерът е с изгаснал дисплей и не отчита реално изразходваната електроенергия.

Електромерът бил демонтиран и подменен с друг на същата дата - 17.08.2022 г. Протоколът е изготвен в присъствието на клиента К. П. Б. и е подписан от него.

Въз основа на констатациите и на основание чл. 52, ал. 1, т. 2 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, влезли в сила на 2

04.05.2019 г., ответникът извършил корекция на сметката на ищеца за период от 38 дни – от 10.07.22 г. до 10.08.2022 г. и издал фактура № 8283116969/30.09.2022 г. на стойност 970, 74 лв.

С писмо изх. № 10035971 от 30.09.2022 г. на „Е.“ ЕАД на К. П. Б. е изпратена горепосочената фактура, констативния протокол и справка за коригиране на сметка за електроенергия.

Видно от представения по делото касов бон, сумата по фактурата в размер на 970.74 лв. е заплатена от К. П. Б. на „Е.“ ЕАД.

Разпитаният като свидетел по делото Николай И.ов Колев служител на ответното дружество допълва обстоятелствата по извършването на процесната проверка.

От заключението на назначената по делото съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните се установява, че процесния електромер статичен, трифазен, двутарифен електромер ADDAX - AD13A.1-121,3x230V,5/80A, ф. № 013516258 е неизправен. Дисплеят на електромера е тъмен. Консумираната ел. енергия не се измерва, визуализира и отчита.

Електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания и не измерва консумираната ел. енергия.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай с оглед датата на извършване на проверката – 03.05.2023 г. приложение намират Правилата за измерване на количеството електрическата енергия, издадени от на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, преизчислението на количеството електрическа енергия се извършва от оператора на електроразпределителната мрежа, в случая ответното дружество „Е.“ ЕАД.

Съгласно чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ , ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1.

В случая ищецът се явява ползвател на мрежата, тъй като съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т. 41 а от ДР към ЗЕ , "ползвател на мрежата" е физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносната 3 и/или електроразпределителната мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа. С оглед легалната дефиниция, ползвател на мрежата е и крайният потребител, в случая ищците, доколкото като потребители на електрическа енергия, притежавания от тях имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която той ползва, за да получава електроенергия. Основанието за начисляване на допълнителната електрическа енергия в случая не е наличието на облигационна връзка по доставка на електрическа енергия, а самият подзаконов нормативен акт - ПИКЕЕ, чиито норми дават право за извършване на корекция на сметка на клиент при установено нерегламентирано ползване на електрическа енергия. В тази насока е формираната практика на ВКС /напр. Решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г. на ВКС, Решение № 50178 от 07.10.2022 г. по гр. д. № 3603/2021 г. на ВКС и др./, съобразно която материалноправните разпоредби на ПИКЕЕ, легитимиращи оператора на електроразпределителната мрежа като лице, което има право да начислява корекции на сметки на потребителите за минал период, респ. да начислява суми за реално потребена електрическа енергия, са в рамките на законовата делегация и не противоречат на нормативен акт от по- висока степен.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че за ответното дружество е възникнало правото да извърши корекция на данните за електрическата енергия, която е отчетена като пренесена до обекта, собственост на К. П. Б., на който е предоставен достъп и до който е извършен пренос на електрическа енергия, като следва да се установи, че е осъществен такъв факт, който води до неизмерване или неточно измерване на електрическата енергия, както и че това е констатирано по регламентирания в ПИКЕЕ ред за това.

От представените по делото доказателства се установява, че проверката на СТИ, отчитаща потреблението на електроенергия на ищеца и издаденият във връзка с това констативен протокол отговарят на изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, тъй като процесният протокол е подписан от проверяващите лица и от К. П. Б..

От констативния протокол и заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че в настоящия случай се касае за повреден дисплей на електромера, тъй като е налице тъмен дисплей на електромера, поради 4 което и преминаващата през него електрическа енергия не е била измервана.

Поради това ответното дружество е преценило, че е налице техническа неизправност на средство за търговско измерване и при изчисляване на дължимата сума по корекционната сметка е приложило методиката, разписана в чл. 52, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ . В случая, процедурата по чл. 52, ал. 1, т. 2 ПИКЕЕ е базирана на максимално близко отчитане до реално потребеното количество електроенергия, доколкото се взима количеството електроенергия, реално отчетена от електромера за същия предходен период и за същия период за предходната година и се прави средноаритметична сметка.

В случая, отговорността по ПИКЕЕ е обективна, безвиновна отговорност, доколкото не се държи сметка и не подлежи на установяване виновно поведение от потребителя. Следва да се отбележи, че съдебната практика трайно се ориентира в насока, че когато има законово основание за извършване на едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период от време, което е допустимо с ПИКЕЕ, не е необходимо доказване на виновно и противоправно въздействие от самия потребител върху средството за измерване. В този изричен смисъл са решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650 по описа за 2014 г. на ВКС, ТК, І отделение, решение № 173/16.12.2015 г., по т. д. № 3262/2014 г., Второ ТО на ВКС, решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. 2605/2014 г. на І ТО на ВКС, решение № 104 от 16.08.2016 г. по т. д. № 1671/2015 г. на І ТО на ВКС, решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г. на IІ ТО на ВКС, решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на IІ ТО на ВКС и т. н.

С оглед изложеното следва, че не е осъществен фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който изисква кумулативното наличие на следните елементи - извършено от ищеца плащане на процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание. В настоящия случай, ответното дружество има право да извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на мрежата и с оглед законосъобразно проведената процедура по корекция на сметка да начисли на годно правно основание - чл. 52, ал. 1, т.

2 ПИКЕЕ, сумата по фактурата в размер на 970, 74 лв., която се явява дължима. Поради това въззивният съд намира, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

5

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявеният иск от К. П. Б. против „Е.“ ЕАД за заплащане на сумата от 970, 74 лв. с ДДС за периода от 10.07.2022 г. до 17.08.2022 г. за 38 /тридесет и осем/ дни, за което е издадена фактура № 8283116969/30.09.2022 г., която е заплатена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като неоснователен.

По отговорността за разноски:

В първоинстанционното производство, „Е.“ ЕАД е направило следните разноски: възнаграждение за изготвяне на съдебно – техническа експертиза в размер на 360 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

С оглед изхода на делото К. П. Б. следва да заплати на „Е.“ ЕАД направените в първоинстанционното производство разноски в общ размер на 510 лв.

Във въззивното производство „Е.“ ЕАД е заплатило държавна такса в размер на 25 лв. На основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

С оглед изхода на делото К. П. Б. следва да заплати на „Е.“ ЕАД направените във въззивното производство разноски в общ размер на 125 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение № 175/19.12.2023г., постановено по гр.д №115/2023г. на Районен съд – Чирпан като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К. П. Б. ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***** против „Е.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес: *** за заплащане на сумата от 970, 74 лв. с ДДС за периода от 10.07.2022 г. до 17.08.2022 г. за 38 /тридесет и осем/ дни, за което е издадена фактура № 6