Определение № 23 от 15.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. Пловдив, 15.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно частно търговско дело № 20255001000015 по описа за 2025 година С определение № 367/17.10.24 г., постановено по т.д. № 48/24 г. на ОС Кърджали, се ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 48/2024г. по описа на Окръжен съд – Кърджали и се ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА вх.№ ****/******** г. и молба за изправяне на нередовности вх. № ****/******** г., подадени от Е. Й. и А. Й., и двамата от РТ..

Частна жалба против горното определение е подадена от Е. Й. И А. Й. с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност. Иска се определението да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от противната страна „Л. П.“ ООД.

Пловдивски апелативен съд, след преценка относно правилността на обжалваното определение и наведените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

По първоинстанционното дело е предявена искова молба от Е.

Й. и А. Й. срещу „Л. П.“ ООД, с която са наведени твърдения, че ищците 1 съдружници в ответното дружество не знаят български език, като са били подведени от съдружника и управител В. Б. И. и са подписали протокол от ОСС от ******** г., обективиращ взети решения за промяна в начина на представляване на дружеството, като подписите и съдържанието на протокола са били нотариално заверени без нотариусът да им назначи преводач, като последното обстоятелство прави нотариалното удостоверяване нищожно.

Поради незнанието на български език всъщност липсвало съгласие за вземане на решенията, обективирани в същия протокол. Предявените искания към съда са формулирани както следва:

1. Да бъде прогласена нищожността на протокол с решения на общото събрание на съдружниците от ******** г., с нотариална заверка на подписите с рег. № **** от ******** г. и съдържанието с рег. № ****, том *, акт ** от ******** г. на нотариус с рег. № *** на НК, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 576 от ГПК във вр. с чл. 582 от ГПК, поради липса на предписаната от закона форма и при липса на съгласие;

2. Да бъдат признати за несъществуващи всички обстоятелства, заявени за вписване със Заявление А4, вх. рег. № **************, по партидата на „Л. П.“ ООД, с ЕИК ********* в ТР: промяна в начина на представляване и обявяването на нов дружествен договор, на основание чл. 29, ал. 1, предложение 3-то от ЗТРРЮЛНЦ.

С протоколно определение от 08.10.2024 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищците в едноседмичен срок, считано от датата на заседанието, да отстранят нередовности на исковата молба, като приведат в съответствие твърденията си, изложени в обстоятелствена част на исковата молба, с искането си, очертаващо спорното право /петитума на ИМ/.

С обжалваното определение е прието, че с подадената уточняваща молба от ищците нередовностите по исковата молба не са отстранени, поради което е постановено прекратяване на делото и връщане на исковата молба.

Настоящият въззивен състав на ПАС намира обжалваното 2 определение за незаконосъобразно.

На първо място, дадените указания за отстраняване на нередовности по исковата молба с определението от 08.10.2024 г. са неясни и неконкретни. В определението са развити теоретични постановки от ТР № 1/5.12.02 г. на ВКС, някои от които биха били относими към основателността на предявените искове при постановяване на решение по същество, но същите нямат отношение към въпросите за редовността на предявената искова молба.

Всъщност в определението не е посочено конкретно и ясно в какво се изразяват нередовностите по исковата молба, с която съдът е сезиран.

Указанието да се посочат правнорелевантните факти, обосноваващи иска за прогласяване нищожност на процесните решения на ОСС, всъщност е безпредметно, тъй като такива са вече посочени в исковата молба и те касаят нищожността на нотариалното удостоверяване на подписите и съдържанието на протокола, обективиращ решенията на ОСС, предвид липсата на назначен преводач при незнание на български език от ищците. Единствената нередовност, която според настоящия въззивен състав е била налице, е съществуващата непрецизност във формулирания петитум по отношение на установителния иск за нищожност, доколкото като предмет на същия е посочен „протокол с решения“, т.е. не е еднозначно посочено дали се иска прогласяване нищожност на протокола като документ или на решенията на ОСС, обективирани в този документ. С подаденаата молба във връзка с дадените указания именно тази нередовност е отстранена, като е изрично е посочено, че се иска прогласяване нищожността на решенията, обективирани в протокола, като е формулиран следният петитум:

Да бъде признато за установено на основание чл. 124 от ГПК, във връзка с чл. 576 от ГПК във връзка с чл. 582 от ГПК, във връзка с чл. 137, ал. 4 и, ал. 5, вр. с, ал. 1, т. 5 от ТЗ, че решението на общото събрание на съдружниците, обективирано в протокол от ******** г., с нотариална заверка на подписите с рег. № **** от ******** г. и съдържанието с рег. № ****, том *, акт ** от ******** г. на нотариус с рег. № *** на НК е нищожно.

С така предявената уточняваща молба не е предявен нов иск с различно правно основание, а само е прецизиран петутимът на първия иск, не са променени наведените фактически обстоятелства, на които ищците 3 основават иска си. Позоваването на чл. на чл. 137, ал.5 вр. ал.4 от ТЗ касае само правната квалификация на предявения иск, като същото не обосновава извод, че е предявен нов иск. Както е посочил и първоинстанционният съд, подвеждането на спора под относимата правна норма е задължение на съда.

Няма основание от ищците да се изисква излагане на релевантни обстоятелства по чл. 75, ал.2 от ТЗ - по делото няма наведени твърдения, които да обосновават иск с такава правна квалификация.

Следва да се отбележи, че посочените норми на чл. 75, ал.2 от ТЗ и 197, ал. 3, изр. 2 от ТЗ в ТР № 1/5.12.02 г. на ВКС са само примерни по отношение на възможните искове за нищожност на решения на ОСС, като далеч не изчерпват възможните хипотези за нищожност. Т.е. липсата на наведени обстоятелства по чл. 75, ал.2 от ТЗ, на каквато се позовава първоинстанционния съд в обжалваното определение, е изцяло ирелевантно.

Указанията за отстраняване нередовности по иска по чл. 29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ също са некоректни. Съдът е посочил, че съгласно ТР № 1/5.12.02 г. искът не може да се разпростира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство, тъй като в при незаконосъобразност решението на ОСС може да се атакува по реда на чл. 74 от ТЗ. В тази връзка е счел, че има нередовности предвид „липсата на съответност между правопроизводящите факти и отправеното до съда искане“, като е посочил, че „относимите към производството по този иск факти са обусловени от успешното провеждане на установителния иск за незаконосъобразност на решенията на ОСС от 27.7.23 г., решението по което има действие занапред“. Последното е незаконосъобразно, доколкото искът по чл. 74 от ТЗ не е установителен, а конститутивен, за отмяна на незаконосъобразни решения; искът по чл. 74 от ТЗ не е предпоставка за предявяване на иск по чл. 29 от ТЗ. В случая основателността на иска по чл.

29, ал.1, предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ би била обусловена от основателността на установителния иск за нищожност на решенията, но същественото за настоящето производство е това, че тези въпроси касаят спора по същество, а не въпросите за редовността на предявената искова молба.

Предвид посоченото настоящият въззивен състав на ПАС 4 намира частната жалба за основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 367/17.10.24 г., постановено по т.д.

№ 48/24 г. на ОС Кърджали.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5