Определение № 2837 от 01.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2837 гр. София, 31.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002900982 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Д. Ц. И., чрез адв. Р. К. от КАК, и „Ди Енд Ди 08“ ЕООД – трето лице-помагач на Д. Ц. И., чрез адв. В. Д. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 1411/05.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1222/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 2 с-в, с което е потвърдено решение № 260061/26.01.2023 г., поправено с решение № 260106/01.03.2023 г., постановени по т. д. № 2709/2019 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, VІ-6 с-в, с което изцяло са уважени предявените от „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с предходното търговско наименование „Райфайзенбанк (България), чийто универсален правоприемник е „Обединена българска банка“ АД, срещу Д. Ц. И. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо, че „Кей Би Си Банк България“ ЕАД е носител на парични вземания срещу Д. Ц. И., породени от договор за срочен банков кредит № 83393/05.11.2012 г., които са обективирани в заповед за незабавно изпълнение от 16.08.2018 г. по ч. гр. д. № 46483/2018 г. по описа на СРС, 34 с1 в, както следва: 1) 32027 евро – главница, представляваща остатъкът от усвоения кредит, ведно със законната мораторна лихва от 13.07.2018 г. до окончателното заплащане; 2) 2455,15 евро - възнаградителна лихва за периода от 15.06.2016 г. до 04.12.2017 г.; 3) 2037,20 евро - мораторна неустойка (наказателна лихва), изтекла за периода от 15.07.2016 г. до 12.07.2018 г.; 4) 3301,81 евро - мораторна неустойка (наказателна лихва) върху предсрочно изискуемата главница от 24980 евро, изтекла за периода от 05.12.2017 г. до 12.07.2018 г.; 5) 274,82 лв. - изискуема комисиона за управление, дължима по чл. 3.2 от договора за периода от 15.11.2015 г. до 15.11.2016 г. и 6) 25 лв. - такса за подновяване на залози.

Касаторът Д. Ц. И. поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като вследствие на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на наведените във въззивната жалба правни доводи и несъобразяване на всички правнорелевантни факти, апелативният съд необосновано е достигнал до фактическия извод, че уведомлението, адресирано от банката до касатора – солидарен длъжник по процесния договор за банков кредит, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е достигнало надлежно до неговия адресат, макар и от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза да се установявало, че подписът, положен за получател в обратната разписка, не изхожда от ответницата, респ. че е изразена само една вероятност, че двете имена „Д. И.“, са изписани от нея. Счита за незаконосъобразен правния извод на въззивния съд, че претендираните парични притезания не са покрити с изтекла погасителна давност, респ. че клаузата, с която е уговорена мораторна неустойка, не е нищожна на поддържаните във въззивната жалба основания.

Този касатор не обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с конкретно посочване на някоя от специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, но с оглед на обстоятелството, че по втората група процесуалноправни въпроси (под т. 6 и т. 7) твърди, че те са разрешени в противоречие със задължителната практика, намерила израз по т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 4/2013 г., ОСГТК, настоящият съдебен състав счита, че касаторът твърди, че по тези два въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с този тълкувателен акт, поради което е поискано въззивното решение да бъде 2 допуснато до касационен контрол по специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „Правилно ли първоинстанционният и въззивният съд са счели, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в гр. Костинброд, лично, при условие, че от приетата пред първоинстанционния съд съдебнопочеркова експертиза се установявало, че ръкописният текст, изобразяващ името на получателя Д. И., както и изписване на „20066171140“ (неправилно обозначено от вещото лице като ЕГН) са изпълнени от Д. И., като вещото лице приема, че подписът, положен след ръкописно изписаното име Д. И., е несъпоставим с подписите, положени от същата и използвани като сравнителен материал, но всички ръкописни буквени и цифрови текстове са положени от едно и също лице?“; 2. „При това заключение на вещото лице не е ли неправилен изводът на въззивния съд, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в гр.

Костинброд, доколкото в заключението си вещото лице-графолог сочи, че подписът, положен в процесната бланка известие, не е положен от Д. И.?“; 3.

„При условие че вещото лице заключава, че „Допускам, че ръкописният текст, съдържащ ръкописно изписаното име „Д. Цв. И., както и ръкописният цифров текст, съдържащ се в описаното ЕГН “2006171140“, изпълнени в известие за доставяне, обр. 243 на Български пощи, доставено на 20.06.2017 год. на Д. Цв.

И., са изпълнени от Д. И., както и че подписът е несъпоставим с подписите, положени от Д. И., не е ли следвало въззивният съд да назначи допълнителна експертиза, от която да се установи по безспорен начин дали подписът е положен по категоричен начин от Д. И., както и дали ръкописният текст по безспорен начин е изписан от нея, доколкото вещото лице предполага за тези обстоятелства в заключението си и не отговаря по категоричен начин?“; 4.

„При условие че са налице предположения на вещото лице, касателно че ръкописният текст е изписан от Д. И. и противоречието, че положеният подпис не е положен от нея, правилен ли е изводът на въззивния съд, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 часа, видно от представеното известие за доставяне, в гр. Костинброд?“; 5. „При условие 3 че липсва категоричност и е налице съмнение по отношение, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в гр. Костинброд, правилен ли е изводът на въззивния съд, че дружеството дължи сумите по осъдителното съдебно решение?“ (по тези пет въпроси не се твърди те да са решени от въззивния съд в противоречие с конкретна задължителна практика на ВКС и ВС, респ. на казуална практика на ВКС); 6. „Ако се счете, че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита не е получено надлежно от страната, допустимо ли е подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение при условие, че кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита?“ и 7. „При липса на уведомяване на длъжника от кредитора, че кредитът става предсрочно изискуем, допустимо ли е подаване на заявление от страна на кредитора за издаване на заповед за изпълнение?“ (по тези два процесуалноправни въпроси се твърди противоречие със задължителната практика - т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).

Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Третото лице-помагач на касатора не е изложило писмено становище по тази касационна жалба.

Касаторът „Ди Енд Ди 08“ ЕООД – трето лице-помагач на ответника Д.

Ц. И., поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като, с оглед на обстоятелството, че след прекратяване на съдебното производство по отношение на него – в процесуалното му качество на ответник, са били прекратени пълномощията на първоначалния му процесуален представител – адв. Н. И. от САК, а препис от първоинстанционното решение, респ. всички съдебни книжа от въззивния съд до него са връчвани именно чрез този адвокат, той е бил лишен като трето лице-помагач на ответника от процесуалното право на участие във въззивното производство. Навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, изразяващо се в 4 необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – 1) уведомлението, адресирано от банката до ответника – солидарен длъжник по процесния договор за банков кредит, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е достигнало надлежно до неговия адресат, до който необоснован фактически извод е достигнал въззивният съд и 2) породи необсъждане на фактическото твърдение, че въз основа на дадено съгласие от „Ди Енд Ди 08“ ЕООД за директен дебит банката е могла да удовлетвори възникналите и изискуеми парични задължения по процесното кредитно правоотношение, въззивният съд незаконосъобразно е достигнал до правния извод, че е породено и надлежно упражнено потестативното право на кредитора за обявяване - по отношение на ответницата, на процесния кредит за предсрочно изискуем.

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал.

2, предл. 2 ГПК – поради вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение, като поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „Следвало ли е решение № 260061/26.01.2023 год., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260106/01.03.2023 год., постановени по т. д. № 2709/2019 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, 6 състав, да се връчи надлежно на страната на „Ди Енд Ди 08“ ЕООД или на негов представител, или на упълномощения адвокат по делото - адв. М.?“; 2. „Невръчването надлежно на горецитираното решение довело ли е до нарушаване правото на защита в процеса на страната и опорочават ли се по този начин всички съдопроизводствени действия, извършени от въззивния съд?“; 3.

„Ненадлежното призоваване на страната „Ди Енд Ди 08“ ЕООД или на неин представител, или на упълномощения адвокат по делото - адв. М., за участието в първото съдебно заседание по делото довело ли е до ограничаване на правата на страната и довело ли е до нарушение на съдопроизводствените действия от въззивния съд при разглеждане на въззивното производство по делото?“; 4. „Следвало ли е решение № 1411/05.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 20231000501222 по описа за 2023 год. на САС, 2 гр. състав, да се връчи надлежно на страната на „Ди Енд Ди 08“ ЕООД или на негов представител, или на упълномощения адвокат по делото - адв. М.?“; 5.

5

„Невръчването надлежно на горецитираното решение довело ли е до нарушаване правата на страната и опорочават ли се по този начин всички съдопроизводствени действия, извършени от въззивния съд?“; 6. „При наличие на гореописаните нарушения на съдопроизводствените действия, допуснати от въззивния съд, следва ли ВКС да върне делото на първоинстанционния съд на етап връчване на решение № 260061/26.01.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260106/01.03.2023 г., постановени по т. д. № 2709/2019 г. по описа на Софийския градски съд, ТО, 6 състав, надлежно на страната на „Ди Енд Ди 08“ ЕООД или на негов представител, или на упълномощен адвокат с оглед отстраняване на нарушенията и реализиране правото на защита на страната?“ (не се твърди тези процесуални въпроси да са решени в противоречие със задължителна или казуална практика на ВКС); 7. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди изцяло и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, като направи собствен анализ на доказателствата и мотивира решението си?“; 8. „При приета по делото почеркова експертиза, която не дава еднозначен отговор относно оспорен от страната подпис, следва ли съдът служебно да назначи повторна експертиза, която да даде отговор на въпроса: подписала ли е оспорилата страна оспорения документ? Следва ли въззивният съд да кредитира приетото заключение на вещото лице по почерковата експертиза, когато заключението на вещото лице се базира на „вероятност“, а не на сигурност на дадените отговори?“ (не се твърди тези два процесуални въпроси да са решени в противоречие със задължителна или казуална практика на ВКС) и 9. „При липса на уведомяване на длъжника от кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, допустимо ли е подаване на заявление от страна на кредитора за издаване на заповед за изпълнение за целия дълг?