Акт от 01.03.2019, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 99

01.03.2019г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Съдия:

Хайгухи Бодикян при секретаря Ангелина Латунова, като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 634 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) ), във връзка с чл. 124 Закона за държавния служител ЗДСл).

Образувано е по жалба на П.С.Л. ***, против Заповед № ЧР-51 от 14.06.2018г. на кмета на Община Хасково, с която на основание чл.12, ал.1, изр. 1 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, считано от 14.06.2018г.

Оспорващият твърди, че атакувания административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Нарушена била разпоредбата на чл.35 от АПК, като не били съобразени обстоятелствата, че: на 17.11.2015г., на основание чл.68, ал.4, т.4 от КТ бил сключен трудов договор между него и кмета на Община Хасково; на 12.03.2016г. било подписано допълнително споразумение към него за преназначаване, в което било записано основание чл.70, ал.1 от КТ, означаващо включен от работодателя срок за изпитване, който бил изтекъл на 12.09.2016г.; бил проведен конкурс, обявен на основание чл.28, ал.2 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители, на който жалбоподателят се представил успешно, в резултат на което на основание чл.67, ал.1, т.4 от КТ срочният му договор следвало да се счита за трансформиран в безсрочен; след спечеления от оспорващия конкурс за длъжността „Началник отдел ПНО“, кметът на Община Хасково издал Заповед №19/05.10.2017г., на основание чл.10д, вр. с чл.12, ал.1 от ЗДСл, с която бил назначен на длъжността по служебно правоотношение, считано от 09.10.2017г.; след влизане в сила на щатното разписание от 05.02.2018г. на жалбоподателя била връчена заповед, с която му било определено месечно възнаграждение, като в същата било отразено, че заповедта е с едногодишен срок на изпитване, във вр. с чл.12, ал.1 от ЗДСл, валиден от 10.10.2017г. до 10.10.2018г.; В рамките на този срок била издадена и процента заповед за освобождаване от длъжност.

Твърди се, че така изложените обстоятелства дават основание да се направят няколко извода.

На първо място, приложима в случая била разпоредбата на §36, ал.1 и ал.2 от ДЗР на ЗИД на ЗДСл, тъй като първоначално оспорващият заемал длъжността „Началник отдел Правно-нормативно обслужване“ по трудово правоотношение, което било преобразувано в длъжност по служебно правоотношение от 09.10.2017г. Към тази дата бил изтекъл шестмесечният изпитателен срок по трудовото правоотношение, съгласно допълнително споразумение от 12.03.2016г. към сключения на 17.11.2015г. трудов договор, т.е. заемал длъжността по безсрочно трудово правоотношение с изтекъл изпитателен срок. Сочи се, че именно това обстоятелство обосновавало приложимостта на §36, ал.2, изр.2 от ДЗР към ЗИД на ЗДСл, съгласно което разпоредбата на чл.12 от ЗДСл не се прилагала.

Определеният от органа по назначаване срок за изпитване, считано от 09.10.2017г. бил в противоречие с материалните разпоредби, поради което не пораждал права за органа в последствие да прекрати служебното му правоотношение на основание чл.12, ал.1 от ЗДСл. В обобщение се сочи се, че съгласно §36, ал.1 и ал.2 от ДЗР на ЗИД на ЗДСл шестмесечният срок за изпитване бил изтекъл на 12.09.2016г., или до преобразуване на правоотношението му от трудово в служебно, и се включвал в срока по чл.12, ал.1 от ЗДСл, като бил изтекъл на 09.04.2018г. Предвид последното с счита, че неправилно в оспорената заповед срокът за изпитване бил определен в периода от 10.10.2017г. до 10.10.2018г., без да бил включен шестмесечния изпитателен срок, изтекъл по трудовото му правоотношение. От това следвало, че заповедта за освобождаване била в противоречие с действащите материални разпоредби, поради изтекъл срок на изпитване към дата на издаването ѝ. На следващо място в жалбата се навежда довод и за издаване на заповедта при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради несъобразяване с важни за служебното му правоотношения обстоятелства. На последно място, твърдението за нарушение целта на закона се аргументира с това, че основанието на което заповедта била издадена представлявала превратно упражняване на власт и не кореспондирала на целта на чл.12. ал.1 от ЗДСл. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, процесуалният представител на оспорващия изтъква, че има дублиране на две заповеди за назначаване на длъжност по служебно правоотношение, с един и същ номер от една и същата дата, а именно Заповед №19/05.10.2017г., за двама различни служители, единият от които е жалбоподателят. В тази връзка се приема за недоказано обстоятелството, че срокът за изпитване посочен в заповедта се отнасял именно за П.Л.. В представени писмени бележки се акцентира отново върху това, че съгласно §36, ал.2, изр.2 от ДЗР на ЗИД на ЗДСл, за лицата заемали длъжността по безсрочно трудово правоотношение, какъвто бил настоящият случай още преди 05.10.2017г. (издаване на Заповед №19/05.10.2017г.), разпоредбата на чл.12 от ЗДСл не се прилагала, т.е. не се предвиждал изпитателен срок от една година, съответно не било налице материалноправното основание за издаване на оспорената заповед. Едногодишният срок за изпитване се явявал определен в нарушение на §36, ал.2, изр.2 от ДЗР към ЗИД на ЗДСл. Изтъква се също, че в нарушение на закона административният орган първоначално сключил с жалбоподателя трудов договор вместо да го назначи по служебно правоотношение до провеждане на конкурс, каквато възможност давал чл.10, ла.5 от ЗДСл. Последното се твърди, във връзка с довода, че заеманата от Л. длъжност, съгласно действащите длъжностни разписания по времето на сключване на трудовия договор, била с ръководно ниво 7Б и определена за заемане по служебно правоотношение.

Ответникът – кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание, писмено становище и в представени по делото писмени бележки, оспорва жалбата като счита същата за неоснователна и недоказана, моли да бъде отхвърлена.

Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 17.11.2015 год., на основание чл.68, ал.1, т.4 от Кодека на труда КТ), между Община Хасково, представлявана от кмета Д. Б., и жалбоподателя П.С.Л. е бил сключен трудов договор № 174 за длъжността директор в Дирекция „Правно-нормативно обслужване и вътрешен контрол“, с определено време: до провеждане на конкурс за длъжността. Съгласно Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от ВрИД кмет на Община Хасково, в сила от 01.10.2015г., длъжността е обявена за заемане по служебно правоотношение (л.42). В Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от кмета на Община Хасково, в сила от 09.03.2016г., длъжността „Началник отдел“ в отдел „Правно-нормативно обслужване“ в Дирекция „Администрация и правно-нормативно обслужване“ отново е обявена за заемане по служебно правоотношение (л.53). На 12.03.2016г., на основание чл.119 във вр. с чл.67, ал.1, т.4 и с чл.70, ал.1 от КТ, съгласно одобрено щатно разписание, в сила от 09.03.2016г., било сключено Допълнително споразумение №130/12.03.2016г. към Трудов договор №174/17.11.2015г. за преназначаване от длъжност „Директор“ в длъжност „Началник отдел ПНО“, с определено време до конкурс, със срок на изпитване 6 месеца, уговорен в полза на Община Хасково.

На

05.10.2017г., на основание чл.10д, във вр. с чл.12, ал.1 от Закона за държавния служител, кметът на Община Хасково издал Заповед №19, с която назначил П.С.Л. за държавен служител на длъжността „Началник отдел ПНО“ в Дирекция „Правно-нормативно обслужване“, считано от 09.10.2017г., със срок на изпитване една година. След издаване на тази заповед, на 10.10.2017г. кметът на Община Хасково издал друга, а именно Заповед №62, с която на основание чл.325, ал.1, т.8 от КТ е прекратил трудовото правоотношение на Л., считано от 10.10.2017г., поради постъпване на същия на държавна служба, след спечелен конкурс.

Със Заповед

№ЧР-7 от 12.02.2018г., на основание чл.44, от Закона за местното самоуправление и местната администрация, във вр. с чл.67, ал.1 и ал.4 от ЗДСл, чл.3 от Наредбата за заплатите на държавните служители в държавната администрация и одобрено щатно разписание влязло в сила от 05.02.2018г. на П.Л. бил определено ново месечно възнаграждение. В същата е отразено, че заповедта е с едногодишен срок на изпитване, във вр. с чл.12, ал.1 от ЗДСл, валиден от 10.10.2017г. до 10.10.2018г.;

С оспорената

Заповед № ЧР-51 от 14.06.2018г., на основание чл.12, ал.1, изр. 1-во от ЗДСл, кметът на Община Хасково прекратил служебното правоотношение на оспорващия. В заповедта е обективиран отказ на П.Л. да я подпише, удостоверен с подписите на двама свидетели.

По делото са представени: Извлечение от протокол, издадено от председателя на изпитната комисия, с окончателни резултати от проведен конкурс; писмо с рег.индекс 94П-1832-2/28.09.2017г., с което на Л. е било предоставено извлечението от протокола; длъжностната характеристика за длъжността „Началник отдел „ПНО“ на жалбоподателя П.С.Л. от 07.07.2016г; длъжностната характеристика за длъжността „Началник отдел „ПНО“ на жалбоподателя П.С.Л. от 19.06.2017г; копие-извадка от регистър на извеждани заповеди за назначаване и прекратяване на служебни правоотношения на държавни служители в общинска администрация – Хасково за 2017г., както и Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от ВрИД кмет на Община Хасково, в сила от 01.10.2015г., Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от кмета на Община Хасково, в сила от 09.03.2016г., Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от кмета на Община Хасково, в сила от 05.06.2017г., Поименно разписание на длъжностите в Общинска администрация Хасково, утвърдена от кмета на Община Хасково, в сила от 10.10.2017г.

При така установената фактическа обстановка се налагат средните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна Административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 12, ал.12, ал.1 от ЗДСл . При издаването й е спазена предписаната от закона форма и изискванията за съдържание по чл. 108, ал.1 ЗДСл.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган – Кмета на Община Хасково, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен.

Заповедта е издадена и при правилно приложение на материалния закон. Съобразена е и с целта на закона.

В заповедта като правно основание за издаването й е посочен текстът на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че органът по назначаване е назначил жалбоподателя на основание чл. 10д във вр. с чл.12, ал. 1 от ЗДСл, видно от представената заповед за назначаване.

Не е спорно между страните обстоятелството, че държавният служител е назначен считано от 09.10.2017 г. и е освободен с обжалваната заповед, считано от 14.06.2018г.

Основния спорен между страните в производството по делото е въпросът дали е изтекъл едногодишния срок за изпитване по чл. 12, ал. 1 от ЗДСЛ, през който органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без да излага мотиви за това.