Определение № 134 от 13.05.2025, Районен съд - Чепеларе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Чепеларе, 13.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сона Гарабедян като разгледа докладваното от Сона Гарабедян Гражданско дело № 20235450100138 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.****, бул. „****" № **** против Община Чепеларе.

С молба вх. № 929/31.03.2025 г., депозирана непосредствено преди началото на първото по делото съдебно заседание, насрочено за 31.03.2025 г., ищецът, чрез процесуалния си представител, е поискал на основание чл. 214 от ГПК да бъде допуснато изменение на основанието на иска, който де се счита предявен на основание чл. 59 от ЗЗД. С протоколно определение от същата дата искането е оставено без уважение, а делото - отложено с ново насрочване след стабилизиране на постановеното определение.

В срока за обжалване по делото е постъпила въззивна частна жалба от ищеца С., чрез пълномощника му адвокат Е. С., против протоколното определение от 31.03.2025 г., в частта, с която искането по чл. 214 от ГПК е оставено без уважение.

С разпореждане № 118/07.04.2025 г. съдът указал и е дал срок на К. С. за отстраняване на допуснатите нередовности на въззивната частна жалба. Препис от този акт на съда е изпратен за връчване на жалбоподателя, но до настоящия момент съобщението не е връчено и върнато по делото.

На 29. 04.2025 г. е постъпила молба с вх. № 1225/29.04.2025 г. от К. С., чрез пълномощника му адвокат Е. С., с която е заявено оттегляне на иска и се моли делото да бъде прекратено.

Със същата молба е направено и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представляващия ответната община, като са изложени съображения за това.

1

Препис от молбата е връчен на ответника за становище, който е депозирал такова с вх. № 1345//12.05.2025 г., чрез упълномощения адвокат Н. С., в дадения срок. Заявено е, че ответната страна не се противопоставя производството по делото да бъде прекратено, а по отношение на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, моли същото да не бъде съобразено от съда.

Молбата за оттегляне на иска е подадена от процесуално легитимирано лице, чрез изрично овластен процесуален представител с правото за това съгласно чл. 34, ал. 3 от ГПК.

Съобразявайки установеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки по чл. 232 от ГПК. Подадената молба за оттегляне на иска десезира съда от разглеждането и решаването на правния спор, което представлява основание за прекратяване на производството по образуваното г.д. № 138/2023 г. по описа на РС - Чепеларе, на което ответникът не се е противопоставил.

Ето защо производството по делото следва да бъде прекратено на основание чл. 232 от ГПК.

При това положение съдът не дължи извършване на по - нататъшни процесуални действия по администриране на депозираната от ищеца К. С. въззивна частна жалба, тъй като същата е станала безпредметна. Както вече се посочи по - горе, с валидно направеното оттегляне на иска по реда на чл. 232 от ГПК, съдът е десезиран /оттеглянето е неоттегляемо/ и висящността на спора по този иск - преустановена. С настоящото определение само се констатира това. Страните са престанали да бъдат такива по оттегления иск /в този смисъл определение от 10.12.2010 г. по ч.т.д. № 763/2010 г. на ВКС, І т.о./.

Ответникът има право на присъждане на разноски при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение /какъвто не е настоящият случай/ - чл. 78, ал. 4 ГПК, като разноските следва да бъдат реално направени – т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Още с отговора на исковата молба ответникът е заявил претенция за присъждане на разноски, като е представил и договор за правна защита и съдействие, сключен на 18.12.2024 г. От последния е видно, че страните по него са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1860 лева, платимо по сметка, за което са представени доказателства.

С молбата за оттегляне на иска и прекратяване на производството ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, която съдът намира за неснователна по следните съображения:

Съгласно трайната практика на ВКС, отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановеният съдебен акт е в нейна полза. Отговорността е обективна и се дължат реално направените разноски. Както се посочи по - горе при прекратяване на делото /извън случаите при постигнато споразумение/, съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски. Подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за 2 разноски.

На настоящия съдебен състав е служебно известна цитираната от страните съдебна практика, като счита, че следва да бъде споделено приетото с определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.г.д. № 991/2024 г. на ВКС, ІV г.о., възприето и в определение № 185/28.04.2025 г. по в.г.д. № 9/2025 г. на ОС - Смолян.

Така с определението по ч.г.д. № 991/2024 г. ВКС приема, че с преценката по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.

Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.

В случая съдът не може да обоснове преценката си само на фактическата и правна сложност на делото. И в този случай преценката следва да се концентрира върху това дали ищецът съществено е надценил труда на своя адвокат, т. е. дали е положил дължимата грижа. С оглед даденото тълкуване от СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г., съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и при определяне на отговорността за разноски следва да се съобрази с фактическата и правна сложност на делото, с обема на извършената работа, с материалния интерес по делото, с обема на доказателствения материал и приложимите национални и международни правни норми, със значимостта на извършените процесуални действия за защита интересите на страната, с икономическите условия и стандарта на живот в страната.

Адвокатското възнаграждение подлежи на плащане предварително и не се връща, ако производството по делото не се развие по очаквания начин. Съдът не може да основе преценката си по чл. 78, ал. 5 ГПК само на това, че към момента на постановяване на настоящото определение по чл. 232 ГПК адвокатът на ответника не е могъл да извърши цялата възложена му защита. Обратното, според ВКС, означава да се приеме, че в резултат на собствените си действия – на оттегляне на иска, ищецът може да ограничи отговорността си по чл. 78, ал. 4 ГПК за вече сторени от ответника разноски. И в този случай съдът концентрира преценката по чл. 78, ал. 5 от ГПК върху това, дали ответникът съществено е надценил труда на своя адвокат, т.е. дали е положил дължимата грижа.

В случая материалният интерес по делото е в общ размер на 16200 лева. В чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е предвидено, че за 3 процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 10 000 лв. до 25 000 лв. е 1300 лв. плюс 9% за горницата над 10 000 лева. При общ размер на предявените искове 16200 лева, адвокатското възнаграждение за процесуално представителство възлиза на сумата 1858 лева, т.е. само с два лева повече от определеното в Наредбата. Предмет на договора е процесуално представителство по настоящото дело до окончателното свършване във всички инстанции.

Безспорно предявените осъдителни искове са 48 на брой, но отделно възнаграждение по всеки иск съобразно предвиденото в чл. 2, ал. 5 от Наредбата нито е договорено, нито се търси от ответника. Делото се отличава със значителна фактическа сложност, тъй като заявените с исковата молба претенции е за заплащане на адвокатско възнаграждение по 48 броя изпълнителни дела. Това налага проучване на материалите по тях с оглед изготвяне на представения по делото отговор на исковата молба от адвоката на ответника и ангажиране на доказателства. Последният се е явил и на проведеното по делото съдебно заседание на 31.03.2025 г., на което е изразил становище по искането на ищеца по чл. 214 от ГПК.

Претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от 1860 лева е с пренебрежимо малка разлика от определения, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г., пазар, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност.

Следователно същото не е прекомерно.

Предвид всичко гореизложено се налага извод, че уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1860 лева не е прекомерно, поради което не подлежи на редуциране. Ето защо разноските в този размер следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 от ГПК, производството по г.д. № 138/2023 г. по описа на РС - Чепеларе.

ОСЪЖДА К. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр.****, бул. „****" № **** да заплати на Община Чепеларе направените по делото разноски в размер на 1860 лева /хиляда осемстотин и шестдесет лева/ за платено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС - Смолян.

Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________

4