Решение № 291 от 09.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Сливен, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20242230100378 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от И. Х. Б. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на нищожността на сключен Договор за паричен заем, за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на гаранция, сключен за обезпечаване на договора за заем и за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца недължимо заплатени суми по Договора за паричен заем, съответно по Договора за предоставяне на гаранция.

Ищецът твърди, че на 29.10.2021 г. сключил с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 4301246, по силата на който усвоил главница в размер на 1000,00 лв., платима на 11 четиринадесетдневни вноски от по 98,42 лв., при фиксиран ГЛП от 35,00 % и ГПР от 40,01 %, като общата сума, която следвало да върне ищецът, била в размер на 1082,62 лв. В чл. 4 от Договора за паричен заем било предвидено кредитополучателят да обезпечи задължението си с поне едно от следните обезпечения - две физически лица - поръчители, банкова гаранция или гаранционна сделка с одобрено от заемодателя дружество -поръчител. Във връзка с чл. 4, ал. 1 от Договора за паричен заем и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя бил предоставен Договор за предоставяне на гаранция с ответника

„ФАЙНЕНШЪЛ

БЪЛГАРИЯ“

ЕООД, носещ същия

1 идентификационен номер, както номера на договора за заем, като по Договора за предоставяне на гаранция от кредитополучателя се изисквало заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 402,38 лв.

Ищецът погасил предсрочно задълженията си по двата договора като заплатил посочените суми.

Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването. В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за гарант не е включено при изчисляването на годишния процент на разходите.

Предвид обстоятелствата, че договорът за паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за заем. Предвид изложеното, ищецът твърди, че кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР, въпреки че го е включил в погасителния си план, като при условие, че същото е било включено, действителният ГПР би възлизал на повече от 122 %. Ищецът излага, че неправилното изчисляване и посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. Посочването в договора за заем на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация, която подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Ищецът излага още, че договорът за паричен заем е нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на договорна лихва 2 накърнява „добрите нрави“. Съдебната практика приема, че при формиране на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размерът на законната лихва, без последният да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай в договора е предвидена лихва в размер на 35 % годишно, който размер надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Ищецът твърди още, че клаузата на чл.

4, ал. 1 от Договора за паричен заем е нищожна и на самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл.

19, ал. 4 ЗПК, както и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Въведените изисквания в цитираната клауза от договора за вида обезпечение - поръчителство при многобройни кумулативно поставени изисквания за две физически лица, банкова гаранция или поръчителство от определено от кредитодателя дружество и срока за представянето им, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.

Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено възнаграждението за дружеството - поръчител, което води до скрито оскъпяване на кредита. Соченото обстоятелство се потвърждава и от факта, че ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на дружеството - поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съответно двете дружества са свързани лица по смисъла на Търговския закон и приходът от предоставеното възнаграждение постъпва именно в търговската група на кредитора. Наред с това, нито банковата гаранция, нито изисканото поръчителство представляват обезпечения по смисъла на закона. Ищецът акцентира, че всъщност уговореното възнаграждение за гарант е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващ лимит на годишния процент 3 на разходите.

На изложените основания ищецът моли да бъде прогласена нищожността на Договора за паричен заем и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, моли ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД да бъде осъден да му заплати сумата от 82,62 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожния Договор за паричен заем.

На следващо място, ищецът твърди, че сключеният Договор за предоставяне на гаранция също е нищожен. На първо място, на основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл.

147 ЗЗП. Договорът противоречи и на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В настоящия случай за кредит в размер на 1000,00 лв., от кредитополучателя се изисква да заплати за допълнителна услуга по поръчителство сума в размер на 402,38 лв., която е почти съизмерима с размера на усвоената главница по кредита и надвишава многократно размера на договорната лихва, тоест възнаграждението на кредитора по кредитната сделка. Поради накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, като нарушаването на императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Ищецът твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Уговорката за заплащане на такава допълнителна услуга поставя в по-неблагоприятна позиция потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по процесното правоотношение. Посоченият договор за предоставяне на гаранция е сключен с цел изпълнение условието на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за обезпечаване на Договора за паричен заем. При обезпечаването на заема с поръчителство обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на Договора за паричен заем в правото си да избира кой да бъде поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в правата и задълженията на страните. В случая правата на кредитополучателя са 4 нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга. Ищецът излага още, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание чл. 26, ал. 2, предл.

4 ЗЗД, поради липса на основание /кауза/. Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на поръчителство е каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, предвид акцесорния му характер спрямо главния договор договора за паричен заем.

На изложените основания ищецът моли да бъде прогласена нищожността на Договора за предоставяне на гаранция и с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, моли ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да бъде осъден да му заплати сумата от 50,00 лв., като част от общата сума от 402,38 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожния Договор за предоставяне на гаранция. Ищецът моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни. Не оспорва сключения Договор за предоставяне на гаранция, но оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него основания, като изтъква, че договорът за поръчителство не е част от Договора за паричен заем и е извън приложното поле на ЗПК. Описва подробно, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора за паричен заем, че то е формирано в еквивалентен размер след извършена преценка на риска, а сключването на договора за гаранция е било единствено възможност, а не и задължение за ищеца и не представлява „заблуждаваща търговска практика“.

На изложените основания ответникът моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД също е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва изцяло предявените искове като 5 недопустими и неоснователни. Не оспорва сключения Договора за паричен заем, но оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора на всички изложени от него основания. Излага, че договорът за паричен заем е сключен при спазване на всички изисквания на закона, вкл. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, а ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и размерът му съответства на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Наред с това изискването за представяне на обезпечение е напълно допустимо и законно, а кредитополучателят е можел да избира измежду три вида обезпечения.

Сключването на договор за гаранция било единствено възможност, а не и задължение за ищеца, като изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по договора. Оспорва и твърденията на ищеца за наличие на неравноправни клаузи в договора за паричен заем. На изложените основания моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и претендира присъждане на направените по делото разноски.