Решение № 206 от 02.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр.В.Т, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Любка Милкова

Ангелина Богданова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20244100500203 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 29.12.2023 година, постановено по гр.дело № 2236 по описа на Великотърновски районен съд за 2023 година, уволнението на М. В. М. по заповед № РД-10973 от 29.05.2023 година на ректора на ВТУ, гр.В.Т, е признато за незаконно и отменено.

Ищецът е възстановен на заеманата длъжност доцент в катедра „Нова и най-нова история на България“ в историческия факултет на университета. Ответникът е осъден да заплати сумата от 8 914,19 лв., обезщетение по чл. 225, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, сумата от 12 185,23 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск, и разноски, съразмерно на уважената част от исковете. За разликата от присъдените суми до пълния претендиран размер съответно от 11 701,68 лв. и 14 240,57 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни. В тежест на ответника е възложено заплащане на държавна такса върху уважените искове.

Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответника са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от ВТУ, гр.В.Т, в частта, с която са уважени исковете.

Претендира отмяна и постановяване на нов, акт, отхвърлящ претенциите с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилно приложение на чл. 189 от Кодекса на труда. Наложеното наказание било съответно на тежестта на дисциплинарното нарушение.

Неправилно първостепенният съд приел, че закъснението за работа на 11.04.2023 година е формално нарушение на трудовата дисциплина.

Ответникът по жалбата

- М. В. М. - излага доводи за безпорочност на

1 решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, 2 и 3 и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда.

Ищцовата страна - М. В. М. - излага в исковата си молба, че по силата на договор от 1988 година работи като доцент в катедра „Нова и най-нова история на България“ в историческия факултет на ВТУ. Със заповед № РД-10-973 от 29.05.2023 година на ректора на учебното заведение бил дисциплинарно уволненза четири закъснения на работа с повече от един час на 11 – 13 април и на 19 април, 2023 година.

С доводи за неправомерност на уволнението по реда на настоящото производство претендира признаването му за незаконно, отмяна, възстановяване на заеманата длъжност, присъждане на обезщетение за принудителна безработица, последица от незаконното уволнение, в размер на от 8 914,19 лв., сумата от 12 185,23 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск, законна лихва върху всяко вземане от предявяване на исковете насетне и разноски.

Ответната страна - ВТУ, гр.В.Т - оспорва исковете с доводи уволнението да е постановено при спазена процедура и налично дисциплинарно нарушение, по тежест съответствуващо на наложеното наказание. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установено е от обясненията на страните, че въз основа на договор са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността доцент в катедра „Нова и най-нова история на България“ в историческия факултет на университета. С атакуваната заповед е дисциплинарно уволнен за това, че на 11 – 13 април и на 19 април, 2023 година се явил на работа със закъснение повече от час.

Работодателят се е позовал на нормата на чл. 11, ал. 2, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред в университета, според която преподавателят без аудиторна заетост е длъжен да присъства в университета не по-малко от четири часа всеки работен ден от 8:00 до 12:00 часа – мотивите на атакуваната заповед.

В цитираните от заповедта четири дни ищецът се е явил на работа със закъснение повече от час. Събраните доказателства в тази насока са косвени, но презумпция за точно изпълнение на трудовата дисциплина законът не съдържа, заради което в задача на ищеца е да докаже, че се е явил на работа в 8:00 часа и е бил на работното си място до обяд.

Преки доказателства това да е сторено по делото липсват.

След отмяна на предходно уволнение по съдебен ред ищецът е започнал работа на 11.04.2023 година – изявление на работодателя в този смисъл, а конкретни трудови задачи са му възложени, на заседание на катедрения съвет от 25 април, 2023 година – докладна записка на доц. д-р Л.Г на лист 46 и следващите от преписката по 2 първостепенното производство.

Изложените факти налагат извод за основателност на исковете, касаещи уволнението и неоснователност на претенцията за обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Съдът постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения.

Според изричния текст на чл.186 във връзка с чл. 187 от Кодекса на труда работодателят има право на санкционира служителя ако деянието му съставлява нарушение на трудовата дисциплина. По аргумент от чл. 128 от Кодекса на труда трудови са задълженията, обслужващи престирането на работната сила. Присъствието в университета, когато преподавателят няма лекторски и други подобни ангажименти, е лишено от смисъл щом не обслужва изпълнението на дейността, за която е нает. За преподавателската работа изрично е предвидена възможността по чл. 11, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред в университета да се работа на место извън учебното взаведение. При положение, че с решение на катедрения съвет на ищеца реално е възложена работа едва след 25 април, 2023 година не е ясно как неявявянето на ищеца на работа в 8:00 часа е накърнило интереса на работодателя – без възлагане на работа присъствието на работното място е безсмислено.

Затова съдът приема, че явяването на ищеца посочените в заповедта дати след 8:00 часа не съставлява дисциплинарно нарушение. Уволнението е незаконно само на това основание и е излишно да се обсъждат останалите въпроси, обуславящи правото на работодателя да санкционира служителя – процедура за налагане на дисциплинарно наказание, давност, преценка по чл. 189 от Кодекса на труда, защита по чл. 333 от КТ и други .

Доводите на ответника не могат да бъдат споделени.

Те са в пряко противоречие с цитираното по-горе съотношение между текстовете на закона и изцяло се градят на неправилното квалифициране на поведението на ищеца като дисциплинарно нарушение. Затова самостоятелни съображения по неоснователността на тези доводи съдът намира за безцелно да излага.

Незаконността на уволнението води да основателност на исковете да отмяната му и за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност, защото друг елемент, освен неправомерното уволнение, във фактическия състав на тези права законът не е предвидил.

Незаконността на уволнението и липсата на спор, че за исковия по чл. 225, ал.

1 от КТ период ищецът е работил на по-ниско платена работа налага да му се присъди обезщетение в размер на разликата в заплатите – така приложения трудов договор с фондация ВМРО и правилото на чл. 225, ал. 2 от КТ. Искът е основателен в размер на 8 914,19 лв. Вземането следва да се присъди със законна лихва от предявяване на исковете насетне.

Искът по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда е неоснователен. Трудовото правоотношение между страните се възстановява по силата на настоящото решение и компенсирането на платения годишен отпуск с парично обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда влиза в непримиримо противоречие със забраната по чл. 178 от КТ. По този въпрос 3 отношенията между страните следва да се уредят по правилата на чл. 172 и сл. от КТ.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК сочат, че страните имат право на разноски, съразмерно на уважената, респективно на отхвърлената, част от исковете. При разходи за две инстанции в размер на 1 500 лв., ищецът има право на 1 125 лв. Ответникът е доказал разноски за двете инстанции в размер на 1 401,99лв. От тях следва да му се присъдят 350,49 лв. Върху уважените искове за първостепенното производство ответникът дължи такса от 456,57 лв.

Исканията на страните по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК са неоснователни, предвид фактическата сложност на делото. Следва да бъдат отхвърлени на това основание.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отменя по реда на чл. 271 от ГПК решението от 29.12.2023 година, постановено по гр.дело № 2236 по описа на Великотърновски районен съд за 2023 година в частта, с която ВТУ, гр.В.Т, е осъден да заплати на М. В. М. сумата от 12 185,23 лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск, с която са присъдени разноски и държавна такса над сумата от 456,57 лв., вместо което постановява:

Отхвърля предявения от М. В. М., ЕГН: **********, гр.В.Т, ул.А.К, против ВТУ, гр.В.Т, ЕИК, и с к, с който търси присъждане на сумата от 12 185,23 (дванадесет хиляди сто осемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки) лв., обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, като неоснователен.

Осъжда ВТУ, гр.В.Т, да заплати на М. В. М., ЕГН: **********, гр.В.Т, ул.А.К, сумата от 1 125 (хиляда сто двадесет и пет лева) лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал.

1 от ГПК.

Осъжда М. В. М., ЕГН: **********, гр.В.Т, ул.А.К, да заплати на ВТУ, гр.В.Т, сумата от 350,49 (триста и петдесет лева и четиридесет и девет стотинки) лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Потвърждава решението в останалата обжалвана част.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок, от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5