Решение № 1235 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1235 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110215805 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Н. П. срещу наказателно постановление/НП/ № 25-4332-022292/01.09.25 г., издадено от началник група към СДВР, О”ПП” при СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл. 638, ал.

3 КЗ.

В жалбата се сочи, че жалбоподателят е собственик на МПС и това обстоятелство правилно е било отразено в АУАН, но в НП се твърди нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, като са изнесени твърдения, че жалбоподателят не е собственик на МПС, като е управлявал МПС, за което не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. НП се счита за незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява и моли за отмяна на НП по съображенията в жалбата и в писмено становище, подадено от процесуален представител.

Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.06.2025г. около 09.17 часа в гр. София жалбоподателят П. П. управлявал лек автомобил „***” с рег. № *** негова собственост, като се движел по ул. „Тинтява“ с посока на движение от ул. „Тодор Стоянов“ към ул.

„Димитър Гичев“. Пред бл. 38 водачът П. П. бил спрян за извършване на полицейска проверка, като св. К.С. извършил проверка със служебен таблет и установил, че П. управлява МПС, за което не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата и часа на проверката.

На 27.06.2025г. свидетелят К.С. съставил на жалбоподателя П. Н. П. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ за това, че като собственик на МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, нарушение правно квалифицирано в АУАН по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на П. Н. П. за нарушение на чл.

638, ал. 3 КЗ, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. за това, че е управлявал лек автомобил

„***“ с рег. № *** на посоченото в НП място и време, като МПС е отразено, че е собственост на „*** с ползвател Н.Т.Т., като е вменено на жалбоподателя, че не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Въз основа на АУАН и заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 4332з-143/15.02.16г. на директора на СДВР съдът приема, че НП е издадено от компетентен орган.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие чрез разпита на св. К.С., както и въз основа на събраните и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, включително свидетелство за 2 регистрация част I.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво установяват възприетата по-горе фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им анализ.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.

При съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП не са спазени изискванията на процесуалния закон, допуснато е съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяната на НП на формално основание.

Налице е съществено разминаване между словесното и цифрово описание на нарушението в АУАН и това в НП.

Практически в АУАН и НП са описани две различни нарушения, което съществено засяга правото на защита на жалбоподателя.

Така в АУАН е описано словесно изпълнителното деяние на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като на жалбоподателя се вменява, че като собственик на МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение, не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Фактът, че жалбоподателят е собственик на описаното в АУАН и НП МПС, се доказва от писмените доказателства по делото – справка с базата данни на ОПП-СДВР, както и свидетелство за регистрация част I.

Приложената към административнонаказателната преписка справка за собственост касае друго МПС, като в НП са отразени данни за собственост, които не съответстват на МПС с рег. № *** а за МПС с рег. № *** При така описаното в АУАН нарушение с НП на жалбоподателя се вменява словесно и като правна квалификация нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, 3 което урежда различен фактически състав, свързан с управление на МПС от лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Пълното разминаване между описанието и правната квалификация на нарушението в АУАН и НП несъмнено следва да се приеме като съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП на формално основание.

С оглед на това съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от приобщения договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил 200 евро адвокатско възнаграждение, поради което съдът намира, че СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя П. Н. П. 200 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за съдебното производство.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-022292/01.09.2025 г., издадено от началник група О”ПП” при СДВР, с което на П. Н. П. е наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 638, ал. 3 КЗ.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя П. Н. П. 200 евро, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4