Решение № 8 от 04.01.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Стара Загора, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря М. Огн. Н. като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20235530101278 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени установителни искове както следва:

1/ с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 3469,01 лв., представляваща неплатена главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № **********/ ***** г., 2/ с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 190,00 лв., представляваща неустойка за просрочена главница за периода 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г., 3/ с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 235,30 лв. представляваща законна лихва за просрочена главница за периода 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г. и 4/ с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 29,70 лв. представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за периода 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г.

Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че между него и ответника Р.

1

Н. Д. бил сключен Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №********** от ***** г., по-долу ,Договора“ /Приложение 1/ по силата на който Банката е предоставила, а ответникът е усвоил сума в размер на 3000,00 лева. Съгласно чл. 7 във връзка с чл. 12.2.1. от Договора, длъжникът се е задължил да изплаща чрез анюитетни вноски дължимата лихва за усвоен разрешен овърдрафт на всяко 25-то число от месеца, считано от 25.10.2015 г., както и да върне цялата ползвана главница с краен срок на погасяване - 25.09.2016 г.

Съгласно чл. 12.1 от Договора предвиденият срок в чл. 7 се е удължил с период за още 5 години - до 25.09.2021 г. Ответникът не е погасил задължението си съгласно чл. 12.1 от Договора през месец септември 2021 г., видно от представеното извлечение от счетоводните книги на Банката /Приложение 2/, поради което същото е падежирало и станало изцяло изискуемо, считано от 29.10.2021 г., за което е уведомен на 04.01.2022 г.

/Приложение 3/. Поради неизпълнението на длъжника ищецът е образувал заповедно производство по чл. 417 ГПК, приключило с издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист по ч.г.д. ****** г. по описа на Старозагорски районен съд.

Към датата на образуване на заповедното производство задълженията на били следните: 1/ Главница – 3469,01 лева, от които 469,01 лева под формата на неразрешен овърдрафт /усвоена сума над разрешения кредитен лимит/; 2/ Лихва за просрочена главница - 235,30 лв.; 3/ Неустойка за просрочена главница - 190,00 лева; 4 /Неустойка за просрочена редовна лихва - 29,70 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането на „УниКредит Булбанк“ АД към длъжника Р. Н. Д., по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ********** от ***** г. в размер на 3469,01 лева, от които: главница – 3469,01 лева, от които 469,01 лева под формата на неразрешен овърдрафт /усвоена сума над разрешения кредитен лимит/, лихва за просрочена главница от 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г. – 235,30 лева, неустойка за просрочена главница от 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г. – 190,00 лева, неустойка за просрочена редовна лихва от 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г.

– 29,70 лева, както и законна лихва от 14.06.2022 г. до цялостно погасяване на задължението.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от адвокат, като в писмено становище, моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез неговия особен процесуален представител се явява, като заема позиция за неоснователност на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно, че между ищеца и ответника е налице сключен договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ********** от ***** г., ответникът е усвоил сума в размер на 3000,00 лв., вкл. 469,01 лв. над кредитния лимит, че срокът на договора е продължаван пет пъти с период от по една година, или общо 5 години до 25.09.2021 г., че претендираните суми са правилно изчислени, както следва: главница – 3469,01 лв., от които 469,01 лв. под формата на неразрешен овърдрафт /усвоена сума над разрешения кредитен лимит/, лихва за просрочена главница от 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г. – 235,30 лв., неустойка за просрочена главница от 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г. – 190,00 лв., неустойка за просрочена редовна лихва от 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г. – 29,70 лв., като посоченото се потвърждава и от приетите писмени доказателства договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № **********/***** г. /л.

8-11 от делото/, ведно с Общи условия /л. 12-17 от делото/, се установява, че ответникът е кредитополучател по договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт, сключен с ищеца. По силата на договора ответникът е получил овърдрафт в размер на 3000,00лв., които се е задължил да върне заедно с лихва, в зависимост от ползваната сума в срок до 25.09.2016 г., като между страните бе обявено за безспорно, че срокът е бил продължен до 25.09.2021 г. /за общо пет години/. В договора е предвиден 3 размер на възнаградителната лихва, а именно – 12,95 %. Предвиден е размер на неустойката за забава – 10,02% равен на размера на законната лихва /така изрично чл. 5.5 от договора/. В процесния договор е предвиден краен срок на погасяване – 25.09.2016 г. Същевременно в чл.12.1 от договора е предвидено, че срокът на договора се удължава многократно с период от още една година, при условие, че кредитополучателят спазва условията на договора и не е в просрочие. След изтичане на срока на договора ответникът е бил поканена да заплати доброволно своето задължение, но не е бил намерен /вж. писмени доказателства, л. 21-23 от делото/.

От приложеното ч.гр.д. № ****** г. по описа на Старозагорски районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Уникредит Булбанк“ АД срещу Р. Н. Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 3469,01 лв. – просрочена главница, от които 469,01 лв. – неразрешен овърдрафт /усвоена сума над разрешения кредитен лимит/, 235,30 лв. – лихва за просрочена главница за периода от 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г., 190,00 лв.

– неустойка за просрочена главница за периода от 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г., 29,70 лв. - неустойка за просрочена редовна лихва за периода 29.10.2021 г. до 14.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.06.2022 г. до окончателното плащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на 210,48 лв. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, Старозагорски районен съд прави следните правни изводи:

„Уникредит Булбанк“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1/ наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът има 4 качеството на кредитодател, а ответницата - на кредитополучател; 2/ реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3/ настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата, 4/ неизпълнение на това задължение и 5/ валидно уговорени неустоечни клаузи.

Въз основа на обявеното за безспорно между страните и приетите по делото писмени доказателства, настоящият съд приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника Р. Д. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № **********/***** г., по силата на който ищецът, като кредитор, е предоставил на ответника, като потребител, кредит в размер на 3000,00 лева, със срок на кредита първоначално до 25.09.2016 г., а впоследствие до 25.09.2021 г., а кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита. Тези факти се установяват от приложените писмени доказателства, цитирани по-горе, които удостоверяват по безспорен начин и изложените от ищцовата страна твърдения относно сключването на процесния договор за предоставяне на кредит между страните по делото, начина и условията на сключването на процесния договор и неговите съществени условия, в т.ч. възникналите задължения за кредитополучателя. В тази връзка от обявеното за безспорно между страните и писмените доказателства се установява и факта, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника потребителски кредит в размер от 3000,00 лв.

В обобщение - установи се в хода на съдебното производство, че „Уникредит Булбанк“ АД и ответникът са били в договорни правоотношения възникнали от договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № ********** от ***** г., и заемната сума е била предоставено на ответника. Представеният по делото договор за кредит, подписан от ответника, установява възникналото заемно правоотношение между кредитора „Уникредит Булбанк“ АД и кредитополучателя – ответник, по силата на което ответникът е получил сумата в размер на 3000,00 лева и се е задължила да я върне, заедно с договорна лихва. Установи се, че крайният срок за изпълнение на договора е 25.09.2021 г.

5

По отношение на въпросите свързани с предсрочната изискуемост следва да се изясни, че нито ищецът твърди, че предсрочна изискуемост някога е обявявана, нито от доказателствата по делото се установява обявяването на предсрочна изискуемост. По делото е представено и прието като писмено доказателство копие на Покана за доброволно изпълнение, ведно с разписки, от дата 14.12.2021 г. Предвид факта, че към датата, на която е изтекъл срокът на договора 25.09.2021 г. /това обстоятелство се сочи и в самата покана за доброволно изпълнение/, ответникът вече е бил в просрочие, настоящият съд намира, че не се е изпълнило условието на чл.12.1 от договора, за да бъде продължен срокът на договора. По този начин изискуемостта на дължимите суми е настъпила с изтичането на срока 25.09.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение и било подадено едва на 14.06.2022 г. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди нито от ищеца, нито от ответника срокът на договора да е бил продължен съгласно възможността на чл. 12.1. от договора едностранно от ищеца, т.е. не се и твърди от страните, че договорът да е бил продължаван след 25.09.2021 г. Затова към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 14.06.2022 г. срокът на договора за банков потребителски кредит на физическо лице усвояван чрез овъдрафт по разплащателна сметка е изтекъл. Съобразявайки уговорените в договора срокове настоящият съд констатира, че още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК /14.06.2022 г./ е настъпил падежа на всички парични задължения на ответницата /25.09.2021 г./. Ето защо, така както е разяснено и в т. 9 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящия случай са падежирали всички парични задължения по договора за кредит, тъй като срокът на договора е изтекъл още на 25.09.2021 г. /дори в случая не е приложим чл. 235, ал. 1 ГПК, тъй като в хода на процеса не е падежирало задължение/. При положение, че срокът на договора е изтекъл и уговорените вноски не са погасявани в срок, не е налице задължение за кредитора да уведомява длъжника за настъпилия падеж на вземанията и техния размер, тъй като страна по договора тя знае за наличието на тези задължения и договорения падеж. Предвид изложеното настоящият съд приема, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда сумите по кредита са били изискуеми.