Решение № 4042 от 06.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4042 гр. София, 06.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20231110215580 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба на Ц. Р. Ц., ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-015428 от 03.08.2023 г., издадено от началник-група при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.06.2023 г., в 19.39 часа в гр. София, по ул. „Бяла черква, с посока от бул.

„Витоша“ към бул. „П. Ю. Тодоров“ управлява лек автомобил, марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № СВ 0669 МВ, собственост на „Б. Л. Лизинг“ АД, като на кръстовището с бул. „Витоша“, при трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, навлиза и преминава на забранен сигнал (червен).

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 18.10.2023 г.

На 25.10.2023 г. от Ц. Р. Ц., ЕГН: **********, е подадена жалба срещу горепосоченото НП, с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че не е видял 1 да преминава на червен сигнал на светофарната уредба и не е създал условия за настъпване на ПТП. В подкрепа на твърдението си е направил искане да бъдат изискани видеозаписи от мястото на твърдяното нарушение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си, както и направеното доказателствено искане и го конкретизира.

Въззиваемата страна Началник група СДВР, редовно призована, не се представлява, чрез юрисконсулт депозира писмени бележки с вх. № 74203 от 06.03.2024 г., в които изразява становище за неоснователност на жалбата.

Твърди се, че АУАН е редовен и съответно, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН има доказателствена сила до доказване на противното. Твърди се, че описаните в АУАН и в НП нарушения се явяват доказани по безспорен начин. Претендира се потвърждаване на обжалваното НП и присъждане в полза на въззиваемата страна на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Както АУАН, така и НП са изготвени от компетентни за това органи и по съдържанието си съответстват на изискванията на ЗАНН. От тази гледна точка липсва формално основание за отмяна на атакуваното НП.

Според настоящия съдебен състав в случая е налице основание за отмяна на обжалваното

НП поради недоказаност на административнонаказателното обвинение.

Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че описаната в процесните АУАН и НП фактическа обстановка не е доказана по изискуемия от процесуалния закон безспорен начин. Съдът не споделя становището на въззиваемата страна за това, че е достатъчно позоваването на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с оглед въведената с тази разпоредба презумптивна доказателствена сила. Визираната презумптивна доказателствена сила на АУАН е приложима единствено в административната фаза на производството. В хода на съдебното производство задължителни се явяват правилата за доказване по НПК, към 2 който препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН. В чл. 14, ал. 2 НПК е установено принципното правило, съгласно което доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, като действаща е презумпцията за невиновност, представляваща своеобразна гаранция на правото на защита и гаранция за справедливост на производството. Ето защо в хода на съдебното производство е в тежест на административнонаказващия орган да докаже с всички допустими доказателствени средства твърдяното нарушение и е недопустимо да се предполага, че щом обвинителния титул (АУАН) е изготвен законосъобразно от формална страна, то обвинението е доказано. Подобен подход е логически абсурд, но по-същественото в случая е, че противоречи на базисни изисквания към дейността по доказване в случаите на повдигнато обвинение, вкл. от административнонаказателен характер.

За установяване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съдът е събрал гласни доказателствени средства - показания на свидетел-очевидец, а именно на посочения като актосъставител Мартин Иванов Стоянов, като липсва основание за съмнение в достоверността на показанията на този свидетел. От тези гласни доказателствени средства обаче не се установяват съществени за случая обстоятелства, а се установява единствено, че именно свидетелят е съставил процесния АУАН, което свидетелят заявява след предявяване на акта и изрично заявява, че не си спомня конкретния случай, след което разяснява какви принципно са действията на полицейските служители при подобен тип случаи. При това положение показанията на посочения в АУАН съставител не могат да послужат за изясняване на обективната истина, респ. в случая не могат да бъдат проверени оспорените от жалбоподателя обстоятелства, описани в АУАН и в НП. В тази връзка многократно са изискани и видеозаписи от района на описаното в АУАН нарушение, но е установено, че такива не съществуват с оглед краткия срок на съхранение. По изложените съображения съдът приема, че в конкретния случай административнонаказателното обвинение е недоказано, при което жалбата се явява основателна, съответно атакуваното с нея НП следва да се отмени.

При това положение право на разноски има единствено жалбоподателят, но същият не е сторил разноски във връзка с производството по делото и такива не следва да му се присъждат. При основателност на жалбата 3 въззиваемата страна няма право на разноски и такива не следва да се присъждат.

По изложените мотиви, съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 23-4332-015428 от 03.08.2023 г., издадено от началник-група при СДВР, с което на Ц. Р. Ц., ЕГН:

**********, на основание чл. 183, ал. 6, вр. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на сумата от 200,00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.06.2023 г., в 19.39 часа в гр. София, по ул. „Бяла черква, с посока от бул. „Витоша“ към бул. „П. Ю. Тодоров“ управлявал лек автомобил, марка „Киа“, модел „Сийд“ с рег. № СВ 0669 МВ, собственост на „Б. Л.

Лизинг“ АД, като на кръстовището с бул. „Витоша“, при трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим, навлиза и преминава на забранен сигнал (червен).

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4