Решение № 5191 от 17.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5191 гр. София, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100510634 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20063946 от 10.03.2021 г. СРС, 81 с-в, по гр.д.№ 49201/2019 г. e осъдил Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания „Алеко Константинов“ да заплати на Н. В. К. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради настъпила трудова злополука на 06.06.2019 г. със законната лихва от датата на злополуката до окончателното плащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника- Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания „Алеко Константинов“ с оплаквания, че същото е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е установил фактическите обстоятелства относно причините за настъпване на трудовата злополука и не е обсъдил релевантни за спора обстоятелства, вкл. заявеното от него възражение за съпричиняване.Неправилно съдът не е кредитирал показанията 1 на свидетелката С.И., чиито показания са от съществено значение за правилното решаване на спора и е тълкувал превратно показанията й, като е дал изцяло вяра на показанията на свидетелката М..Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил превратно и писмените доказателства по делото-не е посочил всички задължения по длъжностната характеристика на ищцата.Изразява становище, че при определяне на размера на обезщетението съдът е нарушил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като не е взел предвид обстоятелството, че в исковата молба не са посочени емоционални страдания, а само физически болки и страдания, не е съобразил и продължителността и интензивността на физическите болки-липса на счупване, на операция, настаняване за активно лечение в болница, необходимост от рехабилитация и последици за здравето на ищцата.Моли съда отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.Претендира разноски.

Ответницата по въззивната жалба- Н. В. К. оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Излага твърдения, че причината за настъпване на трудовата злополука е установено от представеното разпореждане на НОИ и че правилно съдът е посочил, че ищцата е изпълнявала добросъвестно своите задължения.Счита недоказано възражението за съпричиняване на злополуката от ищцата.Наличието на причинна връзка на полученото нараняване с падането на ищцата е установено от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза.Правилен е и изводът на съда, че показанията на свидетелката И. са противоречиви.Неоснователни са и оплакванията, че съдът е обсъдил превратно писмените доказателства, тъй като съдът е обсъдил тази част от длъжностната характеристика на ищцата, която е свързана с твърденията на работодателя за необходимост то разрешение при всякакви действия от страна на ищцата като детегледач.Твърди, че размерът на присъденото обезщетение съответства на събраните по делото доказателства и че не е необходимо да се доказва, че физическите болки и страдания водят и до емоционални такива.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ.Ищцата- Н. В. К. твърди, че по силата на трудов договор № 109 от 2

26.04.2017 г. с Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМУ/ „Алеко Константинов“ е работила при ответника на длъжността „детегледач“.На 06.06.2019 г. в 18,30 ч. при работа на работното си място в дневната стая на центъра в гр.София, жк „Надежда-4“ на ул. **** е претърпяла трудова злополука докато е въдворявала ред в дневната стая и е организирала следобедни занимания, при което е влязла в конфликт с едно от децата, сборичкали са се, тя е паднала и е получила навяхване на левия глезен /навяхване и разтягане на други и неуточнени части на стъпалото/.При падането е усетила силна болка в областта на левия глезен.На 07.06.2019 г. с помощта на колежката си Силвия М. е отишла на преглед при личния си лекар, тъй като глезенът на левия й крак е бил отекъл, посинял и тя е изпитвала много силни болки.Поставена й е диагноза-навяхване и разтягане на други и неуточнени части от стъпалото.Диагнозата е потвърдена при последващи посещения при хирург в „ДКЦ XXIV София“ ЕООД на 21.06.2019 г. и на 03.07.2019 г.При посещение на 05.08.2019 г. в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ й е направена рентгенова снимка на глезена и е констатирано подобрение на състоянието й.Ищцата твърди, че след злополуката не е могла да изпълнява трудовите си задължения, за което са и били издадени три броя болнични листове за временна неработоспособност за периода от 07.06.2019 г. до 16.07.2019 г. вкл.- за 40 календарни дни.Трудовият й договор с ответника е прекратен по взаимно съгласие на 17.07.2019 г.Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 23491 от 27.06.2019 г. на НОИ-Териториално поделение София град.Твърди, че в резултат на злополуката търпи болки и страдания, които продължават и към момента на подаване на исковата молба, като в началото болките са били силни.Твърди, че е приемала болкоуспокоявящи лекарства /аулин и др./, което продължава и до момента, външно прилага мазане с болкоуспокояващи средства /диклопрам, репарил и др./, но ефектът не е голям.Повече от месец след злополуката глезенът на левия й крак силно е отекъл и е болезнен.Постепенно отокът намалява, но болките се качват от стъпалото нагоре към коляното на левия й крак, нощем не може да спи поради силните болки, не може да се движи нормално, тъй като левият й глезен е отекъл и нестабилен.Ищцата излага твърдения, че претърпяната злополука е пречка за завръщането й на работа, създава й затруднения в ежедневието, налага се тя сама да се грижи за себе си и да се справя с домакинските задължения, тъй като през този период съпругът й е на 3 работа в чужбина.Твърди, че понастоящем болките в левия й крак продължават, при съвсем кратко ходене кракът й се подува, болките се връщат и се налага да прави почивка, за да може да продължи.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди /болки, страдания и битови неудобства/ със законната лихва за забава върху сумата от датата на злополуката-06.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът- Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания „Алеко Константинов“ е оспорил иска с твърдения, че ищцата е допринесла за настъпване на трудовата злополука, като е проявила груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения-влизане в словесен конфликт и физически спречквания с дете с увреждания, като е посегнала към него в момент, когато е с гръб към нея, самоволно решение за налагане на наказание на детето-да не гледа телевизия, неуведомяване на ръководството и експертите в Центъра за раздразнено поведение от страна на дете с увреждане, непослушание и необходимост да се вземе решение за преодоляване на това му поведение.Излага и твърдения, че ищцата е имала и друго заболяване/нараняване на крака, което е основната причина за настъпилия след 06.06.2019 г. здравословен проблем.

Видно от представените писмени доказателства-трудов договор № 019/26.04.2017 г. и извлечение от трудова книжка ищцата е била в трудово правоотношение с Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания /ЦНСТДМУ/ „Алеко Константинов“ за длъжността „детегледач“, прекратено на 17.07.2019 г. на основание чл.325, т.1 КТ.

С разпореждане № 23491 от 27.06.2019 г. на основание чл.60, ал.1 КСО на НОИ-ТП-София град злополуката, декларирана с вх.№ 563/26.06.2019 г. от осигурителя- Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания „Алеко Константинов“, станала с Н. К. на 06.06.2019 г., е приета за трудова такава по чл.55, ал.1 КСО.Видно от декларацията за трудова злополука и от разпореждането на НОИ-ТП-София град злополуката е станала през време и по повод на извършваната работа-при въдворяване на ред в дневната стая и организиране на следобедни занимания пострадалата е влязла в конфликт с едно от децата, сборичкали са се, вследствие на което е паднала и е получила навяхване на левия глезен и разтягане на други неуточнени части от лявото стъпало.

4

Представена е и длъжностна характеристика за длъжността „детегледачка“, връчена на ищцата на 26.04.2017 г., в която е посочено, че сред основните задължения на лицето, заемащо длъжността са да спазва дневния ритъм на децата, настанени в ЦНСТ, изготвен съобразно индивидуалните особености на всяко дете и подходящо за възрастта му; да осигурява индивидуални грижи и внимание и подходящо отношение и общуване; да спазва индивидуалния план на всяко дете; да отговаря за сигурността и безопасността на децата от ЦНСТ по време на смяната си.

С доклад изх.№ 39/10.06.2019 г. директорът на ЦНСТДМУ „Алеко Константинов“ е уведомил директора на Дирекция СУДВ при СО и директора на Дирекция Социално подпомагане-отдел „Закрила на детето“-Сердика относно обявяване за издирване на К.И.Д..В доклада е посочено, че на 06.06.2019 г. около 18,30 ч. К. е ударил дежурната детегледачка, съборил я е на земята, след което е прескочил оградата на центъра и е избягал в неизвестна посока.На 07.06.2019 г. около 23,30 ч. К. се е прибрал сам в центъра.

От заключението на медицинската експертиза на вещото лице М. Г. е установено, че е налице пряка причинно-следствена връзка между падането на ищцата и навяхването на лявата й глезенна става.Към момента на извършения личен преглед движенията на левия крак са нормални и без изменения.За конкретния случай наличните данни за самото увреждане не позволяват да се уточнят точните вътреставни травматични изменения.Фактът, че е имало кръвонасядане в тази област, дава основание да се приеме, че е имало разкъсани кръвоносни съдове и е било причинено навяхване на глезенните стави на левия долен крайник от тежка степен.Това е наложило продължителен период на амбулаторно лечение и контрол на възстановяването на ставата, проведен с образно изследване в „Пирогов“.Навяхването е силно болезнено, отокът и кръвонасядането, разтегнати/разкъсани връзки и капсула на ставите, са придружени с висок интензитет на болките и страданията и всяко стъпване на травмирания крайник са силно болезнени.Препоръчва се за лечение обездвижване, може да се постави гипсова превръзка, криотерапия /лед/ и постепенно раздвижване на ставата.Болките могат да продължат с месеци и години и самото навяхване, особено при жените, може да рецидивира при неправилно стъпване със същия интензитет на болковия синдром.Възможността за извършване на ежедневни дейности и работа може да се извършват според степента на увредата след 5 срок от около 20-30 и повече дни-в конкретния случай 30 дни съгласно приложените болнични листове, което позволява да се приеме, че изкълчването е от тежка степен.При личния преглед на ищцата е установен стар белег от детска възраст в областта на пръстите на лявото стъпало, който не е в областта на глезенните стави на същия долен крайник.Към момента на изготвяне на експертизата след претърпяно навяхване не може да се установят вътреставни изменения поради изминалия период от време.Белегът не е резултат от навяхването.Навяхването на глезенните стави се лекува консервативно и не остават белези, в случая лечението е дало резултат и не е било наложително оперативно лечение.

По делото е разпитана свидетелката С.М., която твърди, че са работили заедно с ищцата в ЦНСТ.Твърди, че злополуката е станала на 06.06.2018 г.Ищцата й се е обадила на следващия ден и й е разказала, че е имало спречкване с едно от децата-момче на 15 години поради това, че не е разрешено да гледа филма „Опасни улици“ и детето я е блъснало, тя е паднала и кракът се е изкълчил, подул се е и след това е отишла на лекар.На въпросното дете е било забранено от администрацията- от социалният работник тогава и от директора, да гледа този филм, защото после имитира сцени от филма и не му е влияело добре.По това време свидетелката е била в болница със сина й и когато са ги изписали от ищцата я е помолила да отиде да занесе някои неща до тях, защото не е можела да става.Когато е отишла да занесе покупките кракът на ищцата е бил доста отекъл и посинял.Тя живее в къща, мъжът не е там през цялото време там и тя е сама.Твърди, че ищцата не е можела да се справя с домашните си задължения, защото е било трудно да става да се движи, била е болнични доста време.Казвала й е, че пие какви ли не обезболяващи, но не помагат и се маже с някакви гелове.В момента се движи се, но споделя, че все още има болки от време на време и кракът й се подува.Не й е казвала преди това да я е болял крака или да е имала проблем.По принцип детегледачите имат право да вземат решения, но ако е нещо по-сериозно трябва да попитат директора или социалния работник какви мерки да вземат-напр. какво наказание, но могат наказват децата да не гледат телевизия, да не излизат навънка, да се хранят по-късно от обичайния час или по-рано-да не са на масата с другите деца.Правили са се събрания всяка седмица с децата и веднъж седмично с персонала и на такава среща са решили, че този филм не е подходящ за това дете. Всички служители са били 6 на това мнение вкл. и социалният работник С.И. и директорът.Свидетелката твърди, че е напуснала Центъра по взаимно съгласие и потвърждава, че е писала сигнали срещу центъра до Инспекцията по труда във връзка със спор по повод едно допълнително материално стимулиране, като отрича да е писала сигнал до РЗИ.Отговорът на сигнала е бил, че не са установени нарушения и ако има някакви претенции да се обърне към съда.Малко преди да получа отговора от ИТ е получила това, което смятала, че трябва да получи.