Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 125 от 25.03.2026, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 1373/2023
Вид
Решение № 125
Подписан
25.03.2026
В сила
26.05.2026
Състав
Валери Владимиров Събев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 341 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Несебър, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Р.а Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20232150101373 по описа за 2023 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Предявен е иск за делба от от В. Д. С., И. Д. С. и М. Д. С. срещу Н. И. Т., за допускане до делба на съсобствен между страните недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с ид. № *** по КККР на гр. Несебър, с административен адрес в гр. ***, с площ от 83,18 кв.м., нива на обекта: 1, предназначение на обекта: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, ведно с прилежаща изба с площ от 15,64 кв.м. и 42,40 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***. Ищците твърдят, че обектът бил собственост на И. Д. С., който починал на 26.09.1998г. Сочат, че негови наследници били ответницата Н. Т. и техният общ наследодател – Д. И.ов С., починал на 02.07.2011г. Молят обектът да бъде допуснат до делба при квоти, както следва: за В. С. – 4/12 ид.ч.; за И. С. – 1/12 ид.ч.; за М. С. – 1/12 ид.ч.; и за Н. Т. – 6/12 ид.ч.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата Н. И. Т. е подаден отговор, с който се признава допустимостта и основателността на иска за делба. От съда се иска да включи в делбата и таванско помещение с приблизителна площ от 80 кв. м. и прилежащите, без самостоятелен характер идеални част от дворното място, представляващи обща част към жилището, с площ от 132 кв. м.

Отправя искане по чл. 349, ал. 2 ГПК във връзка с извършване на делбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По иска за делба:

Предявен е иск с правно основание чл. 341 ГПК за допускане до делба. В тежест на ищците е да докажат твърденията си за възникване на съсобственост между страните по отношение на 1 посочените недвижими имоти при посочените квоти. В тежест на ответницата е да докаже съсобственост върху допълнителните обекти, посочени от нея.

По предмета на съдебна делба:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 187, том I, дело № 359 от 05.12.1966г. (на л. 12 – л. 13 от делото) Х.Н.Я. и И. Д. С. придобили собствеността върху едно дворно място, съставляващо парцел IV в кв. 12 по плана на гр. Несебър. Впоследствие – на 03.08.1982г. (с нотариален акт на л. 8 – л. 9 от делото) И. С., със съгласието на съпругата си Е. С., подарил на сина си – И. С. ½ идеална част от дворното място. На 20.06.1986г., И. Д. С. и Д. И.ов С. сключили договор за групов строеж (на л. 10 – л. 11 от делото) във връзка с парцел IV-243, кв. 12, ул. „Х.“ № 9, с което се задължили да построят жилищна сграда с 2 жилища и един гараж, като И.

Д. С. да получи апартамент на първи жилищен етаж от сграда, с площ от 83,18 кв. м.

Окончателното разпределение били извършено с договор за разпределение от 21.06.1988г. (на л. 7 от делото), съобразно който И. Д. С. получил в своя собственост апартамент № 1, на първи жилищен етаж в северната част на сградата, със застроена площ от 83,18 кв. м., изба в западната част на площ от 15,64 кв. м., както и 42,40 % от общите части на сградата и правото на строеж.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, която не е оспорена от страните, приета е от съда и се кредитира като обективна, компетентна и безпристрастна (на л. 154 – л. 162 от делото) се установява, че жилището се състои от дневна, две спални, кухня, санитарни възли и балкон. Към него прилежащо е избено помещение № 1, с площ от 15,64 кв. м., което се намира в полуподземния етаж на сградата. Установява се, че в подпокривното пространство са обособени баня с тоалетна и 4 складови помещения, като това пространство (съгласно отговор на допълнителен въпрос от вещото лице – на л. 187 – л. 194 от делото) не е предвидено в архитектурния проект на сградата, но въпреки това строежът не е незаконен, тъй като няма данни надзидовете към фасадите, оформящи самия тавански етаж, да са завишени. Обособените помещения нямат архитектурно-технически характеристики на жилищни, а наличието на санитарен възел не дава възможност за обособяването им като самостоятелни обекти, тъй като не отговарят на изискванията на ЗУТ.

С оглед дадените от вещото лице отговори, съдебният състав намира, че до делба следва да бъде допуснат самостоятелен обект в сграда с ид. № *** по КККР – по начина описан в придобивното основание (договор за разпределяне на жилища в сграда), който съответства и на посоченото в кадастралните регистри. Т.е. жилището следва да бъде допуснато до делба, ведно с изба от 15,64 кв. м. и 42,40 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Не следва да бъде допускано до делба отделно таванското помещение, тъй като от приетата експертиза се установява, че подпокривното пространство не отговаря на изискванията за самостоятелен обект и съдът приема, че същото представлява обща част към сградата по своето естество по смисъла на чл. 38 от Закона за собствеността. Не следва да се допуска отделно до делба и площ от 132 кв. м. идеални части от поземления имот, тъй като не са представени доказателства за отделни придобИ.е от страна на общия наследодател на тази площ. Както се посочи – до делба следва да се допусне самостоятелният обект на правото на собственост – жилище, ведно с прилежащото избено помещение и съответния процент общи части, тъй като именно това е собствеността, придобита от общия наследодател. Всички общи части към сградата (независимо дали подпокривното пространство или поземленият имот) представляват част от придобитите общи части и се допускат като прилежаща площ към жилищния имот.

2

По притежаваните квоти:

Съдът намира, че посочените в исковата молба квоти не отговарят в пълнота на наследствените права в общата вещ, поради което делбата следва да бъде допусната при определени от съда квоти, съответстващи на приетите по делото доказателства.

Няма спор, че на 21.06.1988г. И. Д. С. е придобил собствеността върху процесната вещ – към момента индивидуализирана като самостоятелен обект в сграда с ид. № *** по КККР . Към този момент той е бил в брак с Е. Николов С. (което се установява както от удостоверение за наследници на л. 5 от делото, така и от нотариалния акт, с който е подарил част от земята на своя син, със съгласието на съпругата си, дадено по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Семеен кодекс, обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968г. – към момента отм.). Придобивното основание е извършено разпределение на обектите в жилищна сграда, построена въз основа на договор за групов строеж. В т. 4 от Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС е прието, че в съпружеската имуществена общност се включва сградата, построена през време на брака върху земя, дори и същата да е индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг. Както е прието и в новата практика на ВКС, постановена по задължителния ред на чл. 290 ГПК, цитираното постановление не е загубило смисъла си и при действието на новия СК от 2009г. – в този смисъл напр. Решение № 137 от 12.08.2011г. на ВКС по гр. д. № 1516/2009г., I г. о., ГК .

Следователно посоченият недвижим имот е придобит от И. Д. С. и Е. Н. С. в режим на СИО.

И. Д. С. е починал на 26.09.1998г. и при действието на чл. 26, ал. 1 от действалия към този момент СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г.) със смъртта му имуществената общност е прекратена. По арг. от чл. 27 от СК (отм.) при прекратяването дяловете на съпрузите са били равни. Т.е. Е. С. е станала собственик на ½ идеална част от жилището, а останалата ½ идеална част е наследена при равни квоти (арг. от чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от ЗН) от Е. Н. С. – съпруга, Н. И. Т. – дъщеря и Д. И.ов С. – син. Т.е. към 26.09.1998г. съсобственици в делбения имот са били Е. Н. С. – с 4/6 идеални части, Н.

И. Т. с 1/6 идеална част и Д. И.ов С. – с 1/6 идеална част.

От своя страна Д. И.ов С. починал на 02.07.2011г. и неговата 1/6 идеална част била наследена от ищците (при равни квоти по смисъла на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН), т.е. по 1/18 идеални части за всеки от В. Д. С. – съпруга, И. Д. С. – син и М. Д. С. – син.

Е. Н. С. е починала на 27.12.2021г. (т.е. след сина си Д. И.ов С.). Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗН предвижда, че низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. Следователно и по арг. от чл. 5, ал. 1 от ЗН наследници на Е. С. са били дъщеря й Н. И.

Т. и децата на починалия преди нея син Д. И.ов С., а именно: И. Д. С. и М. Д. С.. Следователно притежаваните от нея 4/6 идеални част от обекта са наследени както следва: половината (т.е. 2/6 идеални части) от дъщеря й Н. Т. и половината (т.е. 2/6 идеални части) от сина й Д. И.ов С. – чрез неговите низходящи – И. Д. С. и М. Д. С.. Следователно всеки от последните двама е получил по наследство от Е. С. по още 1/6 идеална част от обекта – към вече притежаваните.

С оглед горното – към 27.12.2021г. (и към момента) правата в наследствения имот са следните:

Н. И. Т.: 2/6 идеални части плюс 1/6 идеална част, т.е. 3/6 идеални части;

В. Д. С. – 1/18 идеална част;

И. Д. С. – 1/18 идеална част плюс 1/6 идеална част, т.е. 4/18 идеални части и 3

М. Д. С. – 1/18 идеална част плюс 1/6 идеална част, т.е. 4/18 идеални части;

При всички изложено до тук делбата следва да бъде допусната върху процесния имот при квоти: 9/18 идеални части за Н. И. Т., по 4/18 идеални части за всеки от И. Д. С. и М. Д. С. и 1/18 идеална част за В. Д. С..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между съсобствениците В. Д. С., ЕГН **********, И. Д. С., ЕГН **********, М. Д. С., ЕГН **********, тримата с адрес в гр. Несебър, ул. „Х.“ № 9 и Н. И. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. М., ул. „С.С.*** , на следния имот: самостоятелен обект в сграда с ид ентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, с административен адрес в гр. ***, с площ от 83,18 кв.м., нива на обекта: 1, предназначение на обекта: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, ведно с прилежаща изба с площ от 15,64 кв.м. и 42,40 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: ***, при следните дялове:

- за В. Д. С. – 1/18 идеална част;

- за И. Д. С. – 4/18 идеални части;

- за М. Д. С. – 4/18 идеални части;

- за Н. И. Т. – 9/18 идеални части.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4