Решение № 6864 от 29.05.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 792/2026
- Вид
- Решение № 6864
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 29.05.2026
- Състав
- Васил Пеловски
Други актове по делото
- Разпореждане № 3320 от 17.03.2026 · Васил Пеловски
- Определение № 3335 от 17.03.2026 · Васил Пеловски
- Определение № 3596 от 23.03.2026 · Васил Пеловски
Цитирани разпоредби
- чл. 172, ал. 2, пр. последно и ал. 5, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "ж" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. З) · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 6864
Варна, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XIV състав, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ административно дело № 20267050700792 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5, вр. чл. 171, т. 1, б. "З" Г)Г) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Г. И. М., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], ет. 2, ап. 20, подадена чрез адв. А. Д. от АК-Варна, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1281261/07.03.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“, при ОДМВР-Варна – Т. И. Т., с която за нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че същата е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Навеждат се възражения, че в заповедта липсва ясно и конкретно описание на нарушението, като не били изложени достатъчно фактически основания за издаването . Поддържа се, че неправомерно са смесени две самостоятелни производства – административнонаказателното производство по ЗАНН и производството по прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 ЗДвП. Жалбоподателят оспорва да е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради което не е знаел, че управлява МПС с прекратена регистрация. Сочи, че липсват доказателства уведомлението да е достигнало до него, като изпращането му само по себе си не доказва редовно връчване. Излагат се доводи, че при издаването на заповедта административният орган не е изяснил всички относими факти и обстоятелства, в нарушение на чл. 35 АПК и принципа на служебното начало. Поддържа се още, че приложената ПАМ е несъразмерна, доколкото жалбоподателят упражнява трудова дейност като шофьор и отнемането на СУМПС препятства възможността му да работи и да издържа семейството си.
В депозираното по делото писмено становище чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа изложените в жалбата доводи и допълва, че към момента на издаване на процесната заповед не са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Позовава се на съдебна практика на ВАС относно задължението собственикът на МПС да бъде надлежно уведомен за прекратената регистрация, както и относно необходимостта ПАМ да съответства на целта на закона и принципа на съразмерност.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответникът – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при наличие на всички материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Сочи се, че към момента на извършената проверка управляваният от жалбоподателя автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, което обстоятелство е безспорно установено от приложената административна преписка и извършената справка в информационните масиви на МВР. Поддържа се, че административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и при наличие на предпоставките по чл. 171, т. 1, б. „ж“ ЗДвП е бил длъжен да приложи предвидената в закона принудителна административна мярка. Излагат се доводи, че производството по налагане на ПАМ е самостоятелно и независимо от административнонаказателното производство, поради което възраженията относно АУАН и евентуалната административнонаказателна отговорност са ирелевантни за законосъобразността на процесната заповед. Ответникът счита за неоснователни възраженията относно липсата на уведомяване за прекратената регистрация, като поддържа, че за прилагането на ПАМ е достатъчно обективното установяване на факта, че МПС е било с прекратена регистрация към момента на проверката. Прави искане жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GRAM-1281261/07.03.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна – Т. Т., на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „ж“ ЗДвП, на Г. И. М., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Заповедта е връчена на адресата на 07.03.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена на 09.03.2026 г.
Заповедта е обоснована с това, че на 07.03.2026 г. около 00:23 часа в гр. Варна, по А. мост на северен пътен възел в посока центъра на града, Г. И. М. управлявал собствения си лек автомобил „Волво“ с рег.№ [рег. номер], като при извършена проверка било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 24.02.2026 г., поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Така описаното нарушение е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 ЗДвП. За същото нарушение срещу Г. И. М. е съставен АУАН серия GA № 522412/07.03.2026 г.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, включително справка за нарушител/водач, справка за прекратена регистрация на МПС, уведомление по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, справка от Гаранционен фонд, АУАН серия GA № 522412/07.03.2026 г., както и представените от жалбоподателя трудов договор, договор за наем на недвижим имот, удостоверение за раждане и писмени становища.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка с разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, е била издадена от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г., с чиято т. 2.6. служители на длъжност „Младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР-Варна, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП, поради което издателят на акта е материално и териториално компетентен.
В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. З)ГГ) ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия GA № 5224212/07.03.2026 г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.
Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.
Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. З) ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус – такова по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. По делото не се спори, че на 07.03.2026 г. Г. И. М. е управлявал процесния лек автомобил „Волво“ с рег. № [рег. номер]. От събраните по делото доказателства се установява, че към момента на проверката автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, считано от 24.02.2026 г., поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. „ж“ ЗДвП, представляват форма на държавна принуда, чрез която се налагат неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на определен от закона правен резултат. Правният резултат, който законодателят цели чрез прилагането на ПАМ по чл. 171 ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Същевременно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК въвеждат принципа на съразмерност, според който административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Принципът на съразмерност изисква от една страна да бъде постигната целта на закона, а от друга – ограничаването на правата на гражданите да не надхвърля необходимото за нейното осъществяване.
В конкретния случай съдът намира, че наложената ПАМ не се основава на реална необходимост от прилагане на ограничението с оглед постигане целите на закона. От доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Липсват доказателства изпратеното уведомление да е достигнало до адресата преди извършване на проверката. При това положение не може да се приеме, че жалбоподателят съзнателно е управлявал МПС с прекратена регистрация.
Наред с това по делото са представени доказателства, че Г. И. М. упражнява трудова дейност като шофьор, като отнемането на СУМПС препятства възможността му да упражнява труд и да осигурява доходи за семейството си, включително за малолетното си дете. При установените по делото факти не се установява как наложената ПАМ би изпълнила присъщите превантивни и преустановителни функции, доколкото липсват данни за системно противоправно поведение или за съзнателно заобикаляне на закона от страна на жалбоподателя.
Разпечатката съдържа 26 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f06a1061-d294-491b-815a-568c557da4ff