Определение № 16717 от 02.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16717 гр. София, 02.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110140591 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „,,,,“ ЕАД срещу В. Н. П. осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9315 лв., представляваща договорна неустойка за неизпълнение на задължения по договор за използване на автомобил/превозно средство от 05.02.2023 г., както и сумата от 30,19 лв., представляваща неплатена част от наемна цена по договора, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за използване на автомобил/превозно средство чрез мобилното приложение SPARK, по силата на който ответницата е получила право временно да използва предоставено от ищеца моторно превозно средство марка VW e-up!, рег. № ЕА5539АА. Поддържа, че на 05.02.2023 г. ответницата е резервирала и използвала автомобила, като в нарушение на договорните задължения е предоставила управлението му на трето лице – .... П., която на 06.02.2023 г. е управлявала автомобила с чуждестранно свидетелство за управление на МПС, без същото да е подменено по реда на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Твърди, че поради това е бил съставен АУАН и издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която регистрационните табели на автомобила са били отнети за срок от 6 месеца. Поддържа, че вследствие на това автомобилът е бил изваден от експлоатация и не е могъл да бъде използван в дейността на дружеството, поради което на основание договорната неустоечна клауза е начислена неустойка в размер на 9315 лв., изчислена на база 75 % от приложимата дневна цена за периода на невъзможност за използване на автомобила. Ищецът поддържа още, че ответницата не е заплатила и част от дължимата цена за ползване на автомобила в размер на 30,19 лв. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата чрез назначения особен представител, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Ответницата оспорва да е сключвала процесния договор и твърди, че представеният договор не доказва валидно възникнало облигационно правоотношение между страните. Поддържа, че профилът в системата на ищеца е бил деактивиран и не е установено кога е извършена 1 деактивацията и дали същата не е предхождала процесния период. Оспорва твърдението, че е предоставила автомобила на трето лице в нарушение на договора, като сочи, че не е бил предвиден ясен механизъм за получаване на съгласие от оператора за подобно предоставяне.

Навежда доводи, че не е доказана законосъобразността на наложената принудителна административна мярка, доколкото не е представен АУАН, липсват данни относно фактическите основания за налагането , както и доказателства ищецът да е упражнил правото си на обжалване на административния акт. Поддържа, че ищецът не е предприел действия за ограничаване на вредите.

Ответницата оспорва и действителността на неустоечната клауза, като поддържа, че същата представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП, доколкото предвижда необосновано висока неустойка, която не е индивидуално уговорена. Навежда и възражение по чл. 92, ал. 2 ЗЗД за прекомерност на претендираната неустойка. Оспорва да са доказани твърдените вреди и пропуснати ползи. Оспорва и претенцията за сумата от 30,19 лв., като твърди, че не са представени надлежни доказателства за възникването и съобщаването на това задължение, нито доказателства за надлежно връчване на уведомление за доброволно изпълнение. Навежда доводи за несъответствия и противоречия в исковата молба относно датите, размера на дневната цена и приложимата неустоечна клауза. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Съдът намира, че предявените искове следва да бъдат квалифицирани както следва: иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на договорна неустойка, иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неплатена цена по договор за наем/ползване на автомобил, както и акцесорен иск по чл.

86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва.

По разпределението на доказателствената тежест съдът намира, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за използване на автомобил/превозно средство, съдържанието на договорните клаузи, предоставянето на автомобила за ползване от ответницата, нарушението на договорните задължения, изразяващо се в предоставяне на автомобила на трето лице без съгласие на ищеца, неустоечната клауза да съществува с твърдяното в исков амолба съдържание, индивидуална договореност на клаузите, и настъпването на предпоставките за начисляване на договорна неустойка, начина на формиране на размера , както и наличието на задължение за заплащане на сумата от 30,19 лв. - немно възнаграждение по съществуващ договор, изправност на кредитора по този договор, предосатвена услуга по същия. В тежест на ищеца е да установи и настъпването на забава за претендираните суми.

В тежест на ответницата е да установи възраженията си, включително твърденията за липса на валидно облигационно отношение, нищожност или неравноправност на договорните клаузи, както и възражението за прекомерност на неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД, плащане.

При установяване на валидна неустоечна клауза и предпоставките за ангажиране на договорната отговорност, в тежест на ответницата е да установи погасяване на претендираните вземания.

2

Съдът отделя като безспорно между страните, че на 06.02.2023 г. процесното моторно превозно средство е било управлявано от .... П. и че във връзка с това е била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която са били отнети регистрационните табели на автомобила за срок от 6 месеца.

Съдът намира, че между страните са спорни обстоятелствата относно сключването и действителността на процесния договор, авторството на електронното изявление за сключването му, предоставянето на автомобила от ответницата на трето лице, наличието на договорно нарушение, действителността и приложимостта на неустоечната клауза, наличието и размера на вредите, размера на дължимата неустойка, както и съществуването и изискуемостта на вземането за сумата от 30,19 лв.

Съдът намира, че следва да бъдат приети представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства, доколкото същите са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на спора.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде заключение относно начина на формиране на претендираните суми, размера на начислената неустойка, приложената дневна цена, както и наличието на непогасено задължение за сумата от 30,19 лв.

Следва да бъде указано на ищеца, че не сочи доказателства относно авторството на електронното изявление за сключване на договора, начина на идентификация на ответницата при регистрацията в системата и приемането на общите условия и правилата за ползване на превозното средство.

Следва да бъде указано на ищеца, че не сочи доказателства относно връчването на уведомлението за доброволно уреждане на спора, както и относно обстоятелството дали и по какъв начин претендираните задължения са били доведени до знанието на ответницата.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и с писмения отговор писмени доказателства по делото.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно авторството на електронното изявление за сключване на договора, начина на идентификация на ответницата при регистрацията в системата, както и относно приемането на общите условия и правилата за ползване на превозното средство.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно връчването на уведомлението за доброволно уреждане на спора и относно довеждането до знанието на ответницата на 3 претендираните задължения.

УКАЗВА на страните, че договорът - потребителски- ще бъде разгледан от съда за неравноправни клаузи.

СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2026г. от 10:10 ч., за когато да се призоват страните.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4