Определение № 276 от 17.10.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. Варна, 17.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600340 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по жалба от адвокат П. В., като процесуален представител на осъденото лице Х. А. Р., срещу определение № 891/27.09.2023 г. по ЧНД № 1132/23 г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1, т.2 от НК.

В жалбата се твърди, че мотивите на решаващия съд относно липсата на предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на Р. са неправилни, поради което се иска отмяна на постановеното определение, респ. уважаване на молбата.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

С определение по ЧНД 4417/2022 г. на Районен съд Варна са били групирани две наказания лишаване от свобода, наложени на осъдения Х. Р. с отделни присъди, като е формирано общо наказание в размер на две години и два месеца при първоначален строг режим. Деянието, санкционирано с по-тежкото наказание, е било кражба при опасен рецидив, което обуславя изискването, за нуждите на настоящото производство, осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от две трети от този срок.

По делото е безспорно, че към момента на разглеждането му в окръжния съд, осъденият е изтърпял 1 година, 7 месеца и 19 дни, което е повече от изискуемите от закона две трети, и следва да бъде направена преценка относно наличието на доказателства за поправяне и превъзпитание. Внимателният прочит на документите, съдържащи се в делото, установява напреднал процес на положителна градация, но те не обуславят несъмнен извод, че корекционният процес е завършен.

1

На осъдения е бил изготвян двукратно профил на риска от рецидив, който остава в ниските стойности – 32 т, а опасността от вреди за обществото се оценява със средни стойности /вероятен, но не непосредствен риск/.

Доказателствата по делото несъмнено сочат, че лишеният от свобода е постигнал позитивен напредък в корекционната дейност, режимът му е бил заменен с общ, и известно време той е полагал труд. В молбата си за предсрочно условно освобождаване осъденият е посочил, че е преустановил работа в резултат на здравословен проблем, но в затворническото досие е налична заповед № Д185/27.06.2023 г., с която, на основание чл.170, ал.3 от ППЗИНЗС, е било наредено да бъде спрян от работа „поради несправяне с възлаганата работа и несериозно отношение към работния процес“. Това е било и основанието на окръжния съд да приеме, че доказателствата за поправянето на осъдения Х. Р. не са категорични, респ. да остави без уважение молбата му.

Горното разбиране на първостепенния съд следва да бъде споделено, тъй като то намира законова опора в текста от Правилника, на който се позовава заповедта за спиране от работа. Съгласно чл.170, ал.1, активното участие в трудова дейност се стимулира и отчита при определяне степента на поправяне и превъзпитание на лишените от свобода, и обратно, в ал.2 е предвидено да се считат за утежняващо обстоятелство при разглеждане на правното положение на лишените от свобода всички тежки нарушения на трудовата дисциплина, дефинирани общо като негативно отношение към трудовата дейност.

Същевременно в текущия доклад за лишения от свобода, изготвен на 26.04.2023 г., е било записано, че има доста по обем бъдеща работа с цел реализиране на правни възможности, които да облекчат неговия правен статус, а при препланирането от 28.04.2023 г. са били заложени цели и предвидени задачи с продължителност от една година. В становището относно молбата за УПО, изготвено от инспектор в ОЗ Варна на 24.07.23 г., във връзка с изпълнение на плана на присъдата не е отбелязано изрично, че целите са постигнати, същевременно е отбелязано, че наред с провежданите индивидуално-корекционни беседи и участие в групови мероприятия, друг метод на работа с лишения от свобода е участието в трудов процес, но, както вече беше отбелязано, този метод очевидно не е довел до желаните резултати. Сред доказателствата за неговото поправяне безспорно са налице такива, свързани с последователно добро поведение, но не и за добросъвестно полагане на труд, както и липсват данни за участие в образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, или за общественополезни прояви, съгласно изискванията по чл.439а, ал.1 от НПК, респ. данни за недостъпност по смисъла на чл.439а, ал.3 от НПК.

Всичко изложено обосновава извод, че не са налице категорични доказателства за трайни и цялостни промени в съзнанието на осъденото лице, в неговите характер и 2 поведение, които да сочат без никакво съмнение, че същият се е превъзпитал и поправил, респ. все още не са изпълнени визираните в чл.36 от НК цели на наказателната репресия, при което не е налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК. Към настоящия момент все още е необходимо продължаването на работата в условията на пенитенциарното заведение за трайна положителна промяна и завършен поправителен процес при осъдения Х. Р..

По изложените съображения и по реда на чл.440, ал.2, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 891/27.09.2023 г. по ЧНД № 1132/23 г. на Окръжен съд Варна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3