Решение № 2387 от 16.05.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 423/2026
- Вид
- Решение № 2387
- Подписан
- 16.05.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 2387 гр. Пловдив, 16.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20265330100423 по описа за 2026 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Куалита“ ООД, ЕИК: 115667253, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Мария Луиза” № 16, представлявано от управителя Ж. Г. М., чрез пълномощник адв. И. П., е предявил против „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК:
115552190, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от членовете на СД- З. Б. и С. В., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 324, 54 евро- обезщетение за забава за периода 13.09.2024 г.- 04.12.2025 г. върху сумата от 4 000 лева- присъдена главница по решение рег. № 936/ 04.03.2025 г., постановено по гр. дело № 15917/ 2024 г. на ПРС.
В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение рег. № 936/ 04.03.2025 г., постановено по гр. дело № 15917/ 2024 г. на ПРС, ответникът бил осъдена да заплати на ищеца сумата от 4 000 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неправомерно преустановяване на ел. захранването на обект на ищеца.
С исковата молба по предходното дело ищецът поканил ответника да му заплати обезщетение за пропуснати ползи, както и разноските по делото. Лихва за забава обаче била дължима от поканата до заплащане на задължението, или в случая от 13.09.2024 г. до 04.12.2025 г., като с настоящата претенция се търси именно тя в размер на 324, 54 евро за посочения период. Претендира и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен 1 отговор, с който твърди, че искът бил недопустим, защото според задължителната съдебна практика всички последици от неизпълнението, включително и лихвата, следвало да се предявят в един общ процес, защото представлявали част от едно общо правоотношение.
Лихвата била акцесорно вземане и тя следвало да се разгледа в рамките на същия процес, в който се претендирала и главницата. Ищецът имал възможност да я претендира в предходното дело и като пропуснал това, правото му сега било преклудирано. По същество искът бил и неоснователен, а размерът му бил недоказан. Ответникът бил изпълнил задължението си по влязлото в сила решение. Не се представяли доказателства ответникът да е поканен да изпълни и да е изпаднал в забава. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се представлява и не взема писмено становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение рег. № 936/ 04.03.2025 г., влязло в сила на 06.11.2025 г., постановено по гр. дело 15917/ 2024 г. на ПРС, XII гр. с-в, ответникът е бил осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 4 000 лева- главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) от неполучена наемна цена за периода 01.05.2021 г.- 31.08.2021 г. По решението е издаден изпълнителен лист № ************ г. в полза на ищеца против ответника за присъдената главница.
Делото е изискано и е приложено по настоящото производство, като исковата молба по него е с вх. № *********** г.
Видно от ПДИ по изпълнително дело № ********* г. по описа на ЧСИ *********** ***********, рег. № *******, образувано по горния изпълнителен лист, връчена на ответника на 26.11.2025 г., същият е уведомен за задължението си към ищеца по гр. дело № 15917/ 2024 г. на ПРС, XII гр. с-в.
С платежно нареждане от 03.12.2025 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 5 174, 20 лева, във връзка с изпратената ПДИ по изпълнителното дело.
От съда е изготвена служебно справка за размера на мораторната лихва, изчислена посредством онлайн калкулатор.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Няма спор, че с влязло в сила решение ответникът е бил осъден да заплати в полза на ищеца парична сума в размер на 4 000 лева, за която е издаден изпълнителен лист и въз основа на него е образувано изпълнително производство, като след получаване на ПДИ ответникът е погасил изцяло задължението си.
Действително в предходното съдебно производство ищецът не е предявил претенция спрямо ответника за заплащане на лихва за забава наред с главницата, но това обстоятелство не означава, че възможността му да предяви настоящия иск самостоятелно в отделно производство е преклудирана. Няма подобна законова забрана, поради което претенцията е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
2
При забава в плащане на едно парично задължение се дължи съответна лихва- чл. 86 от ЗЗД, като началният й момент е този на поканата за плащане (чл. 84 от ЗЗД), а крайниятна самото плащане. В случая с исковата молба по предходното дело, подадена на 13.09.2024 г., с което е заведена претенцията за главницата, ищецът се счита, че е поканил ответника да изпълни задължението си по неудовлетвореното му вземане, поради което именно това е и началният период на лихвата. Плащането е станало вече в хода на изпълнителния процес на 03.12.2015 г., което е и крайната дата.
Претенцията за лихва за забава е акцесорно вземане, което следва съдбата на главното и след като то е дължимо (признато за такова с влязлото в сила решение, с което искът за главницата е бил уважен изцяло), се присъжда и лихвата за него, като законна последица.
Размерът на иска се доказва по реда на чл. 162 от ГПК- чрез извършена от съда и приложена по делото справка за изчисляване на размер на законната лихва от онлайн електронен калкулатор (***********), според която върху главница от 4 000 лева, за периода 13.09.2024 г.- 04.12.2025 г. лихвата за забава възлиза на сумата от 634, 79 лева. Ищецът претендира сума от 634, 75 лева/ 324, 54 евро, която е в рамките на посоченото в справката с минимално отклонение, поради което искът следва да се уважи в търсения му размер.
С оглед изхода на делото- уважаването на иска изцяло, ответникът на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК дължи направените разноски от ищеца в пълен размер. Такива се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК, а са налице и доказателства, че те са реално заплатени: внесена държавна такса от 50 лева/ 25, 56 евро, както и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната от 600 лева/ 306, 77 евро, по отношение на което не е направено възражение за прекомерност от ответника.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: 115552190, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от членовете на СД- З. Б. и С. В., да заплати на „Куалита“ ООД, ЕИК: 115667253, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Мария Луиза” № 16, представлявано от управителя Ж. Г.
М., сумата от 324, 54 евро- обезщетение за забава за периода 13.09.2024 г.- 04.12.2025 г. върху сумата от 4 000 лева- присъдена главница по решение рег. № 936/ 04.03.2025 г., постановено по гр. дело № 15917/ 2024 г. на ПРС, XII гр. с-в.
ОСЪЖДА „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК: 115552190, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от членовете на 3
СД- З. Б. и С. В., да заплати на „Куалита“ ООД, ЕИК: 115667253, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Мария Луиза” № 16, представлявано от управителя Ж. Г.
М., направените по делото разноски, както следва: внесена държавна такса в размер на 25, 56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 306, 77 евро (триста и шест евро и седемдесет и седем евроцента).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4