Решение № 4037 от 09.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4037 гр. Пловдив, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка З. Запрянова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Гражданско дело № 20225330110481 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД Б. Р. А. от гр. Пловдив, с което се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 268,03 лева, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН *****, находящ се в гр. П., ул. „О.“ № *, бл. ***, вх. *, ет.

*, ап. *, сумата от 44,13 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2020 г. – 22.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – **** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № ***** г. по ч.г.д. № ****г. по описа на Районен съд Пловдив.

Претендира се присъждане на сторените разноски в заповедното производство и в исковото.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. П., ул. „О.“ № *, бл. ***, вх. *, ет. * ап.**, има качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна 1 енергия, за битово горещо водоснабдяване, за периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г. в размер на 268,03 лева, както и обезщетение за забава в размер на 44,13 лева за периода 02.07.2020 г. – 22.03.2022 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **** г. по ч.г.д. №****г. по описа на Районен съд Пловдив, която била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК. Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от Б.

Р. А..

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената до същия призовка /л. 35 от делото/, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има ищецът. В исковото производство се претендират разноски в общ размер на 275,00 лева. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 75,00 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.

Р. А., ЕГН **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.

Данов” № 37, следните суми: сумата от 268,03 лева, представляваща 2 стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г. по партидата на длъжника за обект на потребление с ИТН ****, находящ се в гр. П., ул. „О.“ № *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 44,13 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.07.2020 г. – 22.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – **** г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **** г. по ч.г.д. № *** г. по описа на Районен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Б. Р. А., ЕГН ********** , да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, 275,00 лева - съдебноделоводни разноски в производството по г.д.№ **** г. по описа на Районен съд Пловдив, както и 75,00 лева – разноски в заповедното производство, сторени по ч.г.д.

№ ****г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п./_______________ 3