Решение № 156 от 24.06.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Кюстендил, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20241500500096 по описа за 2024 година

И. Е. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ************** чрез пълномощника адв. Е.

Й., обжалва решение №44/12.01.2024 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.

№1861/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт РС Кюстендил е отхвърлил като неоснователен предявения от И. Е. И., ЕГН ********** от гр.*************, против „*************************“ ЕАД, ЕИК: **************, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „*****“, бул. „П.В.“ *********, Бизнес център „***** 6“, ***, иск да бъде постановено решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 949,28лв. /деветстотин и четиридесет и девет лева и двадесет и осем ст./,представляваща главница по договор за кредит № CREX[1]01064722/16.12.2005 год., сума в размер на 453,17лв. /четиристотин и петдесет и три лева и седемнадесет ст./, представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2006 г. до 19.07.2010 год., за които е издаден изпълнителен лист от 01.02.2011 г. по ЧГД № 250082010 г. по описа на РСКюстендил, ведно със законната лихва върху същите, считано от 1.07.2010 год. до окончателното им изплащане, сума в размер на 100лв. /сто лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по цитираното заповедно производство и сума в размер на 28,05лв. /двадесет и осем лева и пет ст./, представляваща държавна такса по същата, поради изтекла погасителна давност. С решението

И. Е. И. е осъден да заплати на

„*************************“ ЕАД, сумата от 100лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на последното, както и сумата от 48,00 лева, представляваща сторените разноски за заплащане такса на ЧСИ Е.Х. с рег.№ *** на 1 камарата на ЧСИ за изготвяне на заверени преписи по нейни изп.дела № № 20237430400538 и 20117430400216.

Въззивникът релевира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, произтичаща от неговата необоснованост и незаконосъобразност. Позовава се на приетото в т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк. дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. На тази плоскост пояснява, че ищецът е направил едно доброволно плащане на 18.06.2018 г., след което не са извършвани по отношение на него годни изпълнителни действия за периода от повече от пет години, включващ и спрения давностен срок по смисъла на ЗМДВИП, поради което процесните вземания са се погасили по давност. Акцентира, че молбата за образуване на изпълнително дело сама по себе си не прекъсва давността на вземанията, дори да е било извършено налично овластяване по чл.18 ал.1 ЗЧСИ. Липсва и признание от страна на ищеца, което да е направено с определено волеизявление в изпълнителното производство, в което да се съдържа отказ от субективното му право на погасителна давност. Изразява виждане, че наложените запори върху банкови сметки на длъжника не са принудително осъществен способ, защото не е спазена законова разпоредба по чл.508 ал.1 от ГПК.

Аналогично възражение е направено и по отношение на наложения запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение. Доколкото поисканият от взискателя по изпълнителното дело опис на притежавани от длъжника движими вещи не е бил осъществен, въззивникът застъпва виждане, че искането не е прекъснало погасителната давност за вземането.

На самостоятелно основание се обосновава наличие на предпоставките за перемиране на производството по принудително изпълнение, като се излагат съображения, че последното настъпва по силата на закона, а не зависи от констатацията на органа по принудително изпълнение.

Въз основа на изложеното се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – „*************************“ ЕАД. Оспорва се основателността на въззивната жалба като се излагат аргументи за обоснованост и законосъобразност на решаващите изводи на районния съд. Правилно, според въззиваемото дружество, РС Кюстендил е приел, че началният момент на давността е от 26.06.2015 г., позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС. Подробно и в съответствие с материалите по делото били обсъдени от решаващия съд прекъсващите 5годишната погасителна давност изпълнителни действия, като е отчетен и фактът, че с доброволните плащания от страна на длъжника- въззивник е направено признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а". За аргументиране на своя довод се позовава и на Тълкувателно решение № 4/14.10.2022 г. по тьлк. дело № 4/2019 г., ОСГТК на ВКС където е прието, че изявлението или действията на длъжника, с които се признава вземането, не е задължително да бъдат направени в присъствието на кредитора. Възразява се срещу въведения от въззивника довод за невъзможността наложените запори да прекъснат давността с твърдението, че запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК. Акцентира се, че законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Твърди се, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника е валидно изпълнително действие, което изгражда съответния способ и прекъсва погасителната давност и в тази връзка релевантна е волята на взискателя за събиране на вземането, която следва да се отчете като безспорно изразена. В тази връзка се позовава на цитирана в отговора съдебна практика.

В заключение се излага и довод, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело е 2 без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД“.

Искането е за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Окръжният съд е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Производството пред РС - Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от И.

Е. И. срещу „*************************“ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439, ал.1 от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи поради погасяване по давност следните суми:

949,28лв.главница, 453,17 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 15.02.2006г.-19.07.2010г. ,ведно със законната лихва, считано от 19.07.2010г. до окончателното плащане, произтичащи от сключен между ищеца и „*****************“ ЕАД договор за кредит № CREX[1]01064722/16.12.2005 год., за които е издаден изпълнителен лист от 01.02.2011 г. по ЧГД № 2500/2010 г. по описа на РС-Кюстендил,сума в размер на 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, и сума в размер на 28,05лв,представляваща държавна такска по по заповедното производство .

В обжалваното решение районният съд е приел, че от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, обективираща процесните вземания, респ.от издаване на изп.лист от 01.02.2011 г. по ЧГД № 2500/2010т.на КнРС е започнал да тече 5-годишен давностен срок за вземанията, установени по основание и размер с влязлата в сила заповед за изпълнение.Аргументирал е, че видно от приложените изпълнителни дела по описа на ЧСИ Е.Х., с налагането на запор от 02.06.2015 год. върху МПС,собственост на ищеца, давноста е била прекъсната.С доброволното плащане от страна на ищеца давността е била прекъсната втори път на 18.06.2018 год.,от когато е започнала да тече нова 5-годишна давност,която , според КнРС, би могла да изтече на 05.09.2023 год.Следващото принудително действие от страна на ЧСИ Х. е предприето преди крайния срок , тъй като – след прекратяване на изп.производство 216/2011г.на осн.чл.433,т.8 от ГПК, ответното ТД е подало нова молба за образуване на изпълнително производство на 03.05.2023 год. и въз основа на нея ЧСИ Х.

3 образувала изп.дело № 53882023 год./приложено като заверено копие към настоящото/, по което на 21.08.2023 год. наложила запор върху сметки на ищеца,намиращи се в „***************“АД, с което давността е прекъсната. С оглед на гореизложеното, решаващият състав на РС-Кюстендил е приел, че вземанията по издадената по ч.гр.д.№ 2500/2010г. на КнРС заповед за изпълнение не са погасени по давност, поради което предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК съдът е счел за неоснователен и като последица от този правен извод го е отхвърлил.

Установява се от ангажираните в производството доказателства, че вземането, за което е издаден изпълнителния лист по ч.гр.д. № 2500/2010 г. по описа на КнРС, произтича от договор за кредит

№

CREX[1]01064722/16.12.2005г., придобито от

„*************************" ЕАД с договор за цесия.

От изпълнително дело № 20117430400216 по описа на ЧСИ Е.Х. се установява, че е образувано на 28.02.2011г. въз основа на молба от „*****************" ЕАД и изпълнителен лист от 01.02.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 2500/2010 г. по описа на КнРС. С молбата е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ.

Видно от запорно съобщение изх.№8613/14.09.2015г. органът по принудително изпълнение е наложил запор върху притежавани от длъжника две МПС, като е постановено запорът да се отрази в КАТ „ПП“. До длъжника е изпратено съобщение от същата дата за наложените запори, както и за размера на дължимите суми, които същият следва да заплати.

С молба от 30.06.2016г. до ЧСИ ответникът по делото „*************************“ ЕАД е поискал да бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер на вземането на „*****************“ ЕАД срещу длъжника по изп.дело №.20117430400216 по описа на ЧСИ Е.Х.. Тази молба е оставена без уважение от ЧСИ, тъй като молителят не е представил писмени доказателства за редовното уведомяване на длъжника за цесията.