Решение № 1075 от 27.03.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14032/2024
- Вид
- Решение № 1075
- Подписан
- 27.03.2025
- В сила
- 25.04.2025
- Състав
- Марина Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2, изр.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 т.9 и т.10 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1075 гр. В., 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110114032 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. А. А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „П. Н.“ № ** срещу „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ****** , със седалище и адрес на управление: град С., район М., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет.** с искане да се осъди, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на П. А. А., ЕГН ********** сумата от 769,46 лева, представляваща недължимо начислена и заплатена, при липса на основание, неустойка по чл.11 от договор за паричен заем № ******/05.01.2024 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит на 05.01.2024 г., по силата на който й е предоставена в заем сумата от 950 лева при ГЛП от 40% и ГПР от 48,09%. Твърди, че е налице включена неустойка, която възлиза на 769,46 лева за целия период на договора. Съгласно чл. 5 от договора, е налице клауза, с която потребителя се задължава да предостави едно от предвидените обезпечения. В чл.11 е предвидено, че при непредставяне на обезпечение, предвидено в чл. 5, се дължи неустойка в размер на 769,46 лева, която следва да се заплати разсрочено заедно с погасителната вноска. Предвидената неустойка няма присъщата й обезщетителна функция. Заобиколено е правилото на чл. 19, ал.4 ЗПК, поради което клаузата на чл. 11 е нищожна като накърняваща добрите нрави и поради нарушаване на разпоредбите на чл. 11 т.9 и т.10 ЗПК.
Поставянето на изисквания, които са изначално неизпълними от страна на потребителя, относно представянето на обезпечение, цели обогатяването на кредитора. Вземането за неустойка е следвало да се включи в ГПР като 1 невлючването представлява нелоялна практика. Уговарянето на неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, поради което клаузата относно нейната дължимост е недействителна. Освен това в ГПР не е посочено кои разходи се включват и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че неустойката следва да се включи в ГПР и при включването й същият ще надвиши предвидения законов максимум. Посочва, че е заплатила сумите по договора за паричен заем и моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Признава исковата претенция по реда на чл. 237 ГПК, но оспорва присъждането на разноски, тъй като не е дало повод за завеждане на исковата претенция. Ищцата не е предприела действия за доброволно уреждане на правния спор извънсъдебно. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице. Прави възражение за прекомерност.
При съобразяване на действащата нормативна уредба и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира от правна и фактическа страна следното:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти и обстоятелства: че между П. А. А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „П.
Н.“ № ** и „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., район М., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет.** е сключен договор за паричен заем № ******/05.01.2024 г., че П. А. А., ЕГН ********** е погасила задълженията по договора за паричен заем като е заплатила и сумата от 769,46 лева, представляваща начислена неустойка по чл.11 от договор за паричен заем № ******/05.01.2024 г. поради непредставяне на обезпечение, предвидено в чл. 5 от договора; че клаузата на чл. 11 от договор за паричен заем № ******/05.01.2024 г. е нищожна.
С оглед признанието от страна на ответника относно дължимостта на претендираната сума ищецът чрез процесуалния си представител, с валидно учредена представителна власт, видно от представеното по делото пълномощно, л.23 от делото, е поискал съдът да се произнесе с решение съобразно признанието, с оглед депозираната молба преди първото по делото заседание от 20.03.2025 г. С протоколно определение от 20.03.2025 г. съдът е намерил, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което е прекратил съдебното дирене и е постановил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.
Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда, поради което не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, препятстващи възможността за постановяване на решение при признание на иска. С оглед изложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде изцяло уважена, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за нейната 2 основателност не следва да бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение се основава на признанието на исковите претенции – арг. от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
По отношение на разноските: В полза на ищеца следва да се присъдят и сторените разноски в исковото производство, на основание чл. 78 ГПК.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Нормата на чл. 38, ал.2, изр.2 от ЗА посочва, че съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. При съблюдаване на тази норма следва изводът, че съдът е този, който определя какво следва да е възнаграждението на процесуалния представител, указал безплатна правна помощ. С оглед гореизложените мотиви и при съблюдаване на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. /обнародвана в ДВ бр.14 от 18.02.2025 г./ за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото възнаграждение в настоящото производство възлиза на 400 лева.
С Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на цитираното решение на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл. 38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба № 1/09.07.04 г. минимални размери на адв. възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. В този смисъл и определение № 343/15.02.2024 г. по т. дело № **90/2023 г. по описа на ВКС, II т. о.
Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, а възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, обем на извършената от адвоката работа. В този смисъл са Определение № 2948 от 12.06.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1567/2024 г., Определение № 1570 от 13.06.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 664/2024 г.
В конкретния случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия, съдът намира, че не следва да намалява възнаграждението на процесуалния представител на ищеца под установения минимален размер.
Възнаграждението е съобразено с обема и съдържанието на предоставената от 3 адвоката правна защита и съдействие. Същият е справедлив, обоснован и съответства на достойнството на професията. Определяне на по-ниско възнаграждение не би изпълнило целта на закона за адекватно възмездяване на положения от адвоката труд, изразяващ се в подготовка на исковата молба, с обективирани в нея доказателствени искания, депозиране на становище, преди първото по делото заседание, с обективирано изложение по съществото на спора. С оглед гореизложените релевантни параметри, съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 450 лева, формирани както следва – 400 лева за осъществена безплатна правна помощ от страна на процесуалния представител Н. и 50 лева – заплатена държавна такса от страна на ищцата.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищцата е разполагала със средства, поради което не са били налице основанията на осъществяване на безплатна правна помощ. Действително, от справката на ТД на НАП – В. се установява, че през 2023 г. е получила доходи в общ размер от 10355,09 лева, но това е обстоятелство е неотносимо към датата на предявяване на исковата претенция 05.11.2024 г. За 2024 г. реализирания доход е 195 лева. От справката от Община В. и сектор „Пътна Полиция“ се установява, че същата притежава ½ ид.ч. от право на ползване, но не притежава недвижимо имущество, нито МПС, не се установява и да реализира доходи, видно то представената справка на ТД на НАП -В., поради което възраженията на ответника за липса на основания за предоставяне на безплатна правно помощ се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., район М., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет.** да заплати на П. А.
А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „П. Н.“ № **, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 769,46 лева, представляваща недължимо начислена и заплатена, при липса на основание, неустойка по чл.11 от договор за потребителски кредит № ******/05.01.2024 г., сключен между „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ****** и П. А. А., ЕГН ********** ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., район М., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет.** да заплати на адвокат П. Й. Н., член на Варненска адвокатска колегия, адрес: град В., бул. „Ц. О.“ № **, ет.**, офис ** сумата от 400 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за предявената искова претенция, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв
4
ОСЪЖДА „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., район М., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет.** да заплати на П. А.
А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „П. Н.“ № **, на основание чл. 78 ГПК, сумата от 50 лева, представляваща сторени в производството разноски за заплатена държавна такса
УКАЗВА НА „К. П. Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: град С., район М., бул. „Ц. ш.“ № ***, ет.**, че може да заплати присъдените в полза на П. А. А., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „П. Н.“ № ** суми по нейна банкова сметка или чрез друг начин на плащане Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5