Решение № 16029 от 12.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16029 гр. София, 12.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110147366 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от „ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК 831830482 срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615 осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 592,94 евро (1159,69 лева), представляваща изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 2203029568 по застраховка „Автокаско” за причинени вреди на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе”, с рег. № ********* в резултат на ПТП, настъпило 28.09.2022 г. в гр. София, бул. „Черни връх”, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба (26.09.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 28.09.2022г. в ********* е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис”, рег. № ********** и МПС марка “Хюндай Сантафе”, с рег. № *********. Посочва, че докато водачът на МПС марка „Хюндай Сантафе“ ********* търсил място за паркиране на паркинг, до него спряло МПС марка „Тойота Ярис” и шофьорът рязко отворил вратата, с което нанесъл щети на МПС марка “Хюндай Сантафе”. Посочва, че МПС марка „Хюндай Сантафе”, с рег. № ********* е бил застрахован по застраховка “Автокаско” в ЗД “БУЛ ИНС”АД със застрахователна полица №: Е22610011114 към момента на събитието, като в компанията е била заведена щета под № 2203029568 и след направена оценка на щетата е било изплатено застрахователно обезщетение в размер 549,79 на 25.11.2022г. и 594,90лв. на 06.02.2023г. (общо 1 144.69лв.), както и са сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди, че собственикът на МПС марка „Тойота Ярис”, с рег. №:********** е сключил задължителната застраховка за “Гражданска отговорност” с ЗАД „Далл Богг”Живот и Здраве”АД с № BG/30/122002429475. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск. Счита, че исковата молба е нередовна, доколкото механизмът на ПТП не бил описан ясно. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на МПС марка „Тойота Ярис”, с рег. № ********* по силата на застрахователна полица, валидна към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач. Оспорва претендираните вреди да са в резултат на процесното ПТП. Твърди, че водачът на л.а. марка „Хюндай Санта фе“, не е спазил необходимата минимална странична дистанция с другото МПС и така се е поставил в положение да бъде увреден.

Счита, че ищецът е изплатил обезщетение в завишен размер и същото не отговаря на реално причинените вреди. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.

Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца застраховател по имуществената застраховка; 2) деликт, който е застрахователно събитие по имуществената застраховка – за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е било при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител при условията на пълно обратно доказване.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, включително че настъпилото ПТП е по вина на водача на застрахования при ищеца лек автомобил или че същият е съпричинил настъпването на процесното ПТП.

От представената по делото застрахователна полица за застраховка „Каско“ № E22610011114 от 22.06.2022 г. се установи, че при ищеца по отношение на процесния лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе”, с рег. № *********, е сключен договор за застраховка „Каско“, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, ведно с общите условия, 2 приложими към тази застраховка, със застрахователна сума от 12500,00 лева и застрахователна премия от 615,78,00 лв., валидна в периода от 00:00 часа на 26.06.2022 г. до 24:00 часа на 25.06.2023 г.

На следващо място, от приетите по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП, гласни доказателства, събрани посредством разпита на свидетеля А. С. Б., както и заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установи наличието и на всички елементи на деликта по чл. 45 ЗЗД, а именно: на 28.09.2022 г., около 20:00 часа, в гр.

София, в паркинг на бул. „Черни връх“, разположен между магазин Била и Мол Парадайс, лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе”, с рег. № ********* и лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис”, с рег. № ********** се движат един до друг, водачът на л. а. „Тойота Ярис“ спира и внезапно се отваря дясната врата на автомобила (тази на пасажера), при което водачът на л. а. „Хюндай Санта Фе“ няма време за реакция и реализира ПТП с л. а. „Тойота Ярис“. По този начин с поведението си пътникът в л. а. „Тойота Ярис“ е станал причина за настъпилите по л. а. „Хюндай Санта Фе“ материални щети – предна броня и ляв фар.

Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 4 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за вреди, причинени на трети лица, като пряко следствие от отварянето на врати на моторното превозно средство и когато превозното средство е спряно и не са взети мерки за безопасността на останалите участници в движението по пътищата, включително тези, които са извън моторното превозно средство. Съобразявайки посочената материалноправна уредба, съдът намира, че ответното дружество, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис”, с рег. № **********, носи отговорност за вредите, причинени на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе”, с рег. № *********, доколкото същите са пряка и непосредствена последица от предприетото от пътника в л. а. „Тойота Ярис“ отваряне на врата, в нарушение на разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водач и пътници могат да отворят врата, да я оставят отворена, да се качват и слизат от превозно средство, спряло за престой или паркирано, след като се уварят че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Ето защо описаното деяние се явява противоправно.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното. От страна на ответника не се проведе пълно обратно доказване за оборване на посочената презумпция. Същевременно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по САТЕ се установи категорично, че ПТП е настъпило изключително вследствие поведението на пътника, който се е пътувал в лекия автомобил, застрахован при ответното дружество.

По делото се установи и че всички описани щети са настъпили вследствие на процесното ПТП, респ. налице е причинно-следствена връзка между деянието и описаните материални щети по лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе”, с рег. № *********.

В отношенията между страните по делото не е спорно, че във връзка с процесното ПТП при ищецът е заведена щета № 2203029568 от 28.09.2022 г. относно материалните щети по процесния лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе”, с рег. № *********, както и че ищцовото застрахователно 3 дружество е изплатило застрахователно обезщетение на сервиза, извършил ремонт на този автомобил в размер общо на 1144,69 лева, като това обстоятелство на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните с доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните.

В отношенията между страните по делото не е спорно, а и от приетата застрахователна полица се установи, че към датата на ПТП по отношение на процесния лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис”, с рег. № ********** е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на назначената по делото САТЕ се установи действителният размер на вредите, настъпили вследствие на процесното ПТП. В отношенията между страните не е спорен размерът на ликвидационните разходи.

От заключението на САТЕ се установи, че стойността необходима за възстановяване на увредения л. а. е в размер на 1191,98 лв. без включване в тази сума на ликвидационните разноски. Доколкото ищецът претендира помалка сума, в съответствие с диспозитивното начало съдът не може да присъди повече отколкото претендира самият ищец. Размерът на ликвидационните разноски не е спорен и в случая той възлиза на 15,00 лева.

Ответникът нито твърди, нито представи доказателства, от които може да се установи, че е изплатил сумите по регресната претенция.

По отношение на възражението за съпричиняване:

За да е налице съпричиняване, е необходимо увреденото лице да е допринесло с поведението си за настъпване на вредите, като установяването на това обстоятелство е било в тежест на ответника. По делото от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице се установи по безспорен начин, че настъпването на процесното ПТП се дължи на изключително на поведението на пътника, който се е пътувал в лекия автомобил, застрахован при ответното дружество, като от техническа гледна точка само той е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като изчака преминаването на другия автомобил и едва след това отвори своята врата. В частност не се установи водачът на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе”, с рег. № ********* по някакъв начин да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП. Напротив, от ангажираните по делото доказателства и заключението на САТЕ се извежда извод, че именно пътникът в застрахованото при ответника МПС е нарушил правилото, регламентирано в разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗДвП. Именно с това свое поведение е станал причина за настъпване на ПТП, а оттам и за настъпилите от ПТП материални щети. Ето защо възражението за съпричиняване се явява неоснователно.

При това положение исковата претенция се явява установена както по своето основание, така и по размер и следва да се уважи изцяло.

Като законна последица от уважаване на исковата претенция следва да се присъди и законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в общ размер на 475,56 4 евро, от които 25,56 евро за ДТ, 50,00 евро за депозит за свидетел, 150,00 евро за депозит за вещо лице, 250,00 евро за адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят в цялост.