Решение № 80 от 15.03.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. гр. Добрич, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233200500021 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 3383/14.11.2022 год. на Л. А. К., гражданин на Руската федерация, родена на ********** г. в Т.о., СССР, с адрес: гр. К., чрез упълномощения адвокат М. К. от АК – гр. Добрич, срещу решение № 118/28.10.2022 год. на Каварненския районен съд по гр. дело № 326/2021 год., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че на основание чл. 23, ал. 1 от СК К. Б., Британски гражданин, роден на ********** г. в О., В., притежаващ паспорт № ***, издаден на ***г . от Паспортна служба В., валиден до *** г., е собственик на придобития с изцяло лични средства по време на брака на страните с договор, обективиран в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 043, том 2, рег.№ 891, дело № 184 от 22.05.2017 г. на Нотариус С.А., рег.№ 091, вписан в СВ – К. под акт № 149, том 3, дело № 467/2017 г., вх. рег. № 1046/22.05.2017 г.: недвижим имот с кадастрален идентификатор ***, представляващ МАГАЗИН № 2, находящ се в гр.К., ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, със застроена площ от 15,40 кв.м., с брой нива на обекта: едно, ведно с прилежащи части: 2,91 кв.м. ид.

1 части от общите части на сградата и съответните ид.части от отстъпеното право на строеж, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, в който е разположена сградата с идентификатор

***, която сграда е с предназначение – апартаментен хотел и в която се намира самостоятелния обект – магазин № 2.

Със същото решение КРС е осъдил Л. А. К. да заплати на К. Б. сумата от 688,73 лв., представляваща сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е подадена на 14.11.2022 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя на 01.11.2022 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.

Въззивницата намира решението за неправилно поради погрешно прилагане на материалния и процесуалния закон; решението също така противоречи на действителното правно положение и събраните по делото доказателства.

Според представителя на Л. А. К. няма достатъчно убедителни доказателства, че е осъществена трансформация на личното имущество на К.

Б. при придобиването на процесния имот. В тази връзка се оспорва характера на банковия влог на ищеца като негово лично имущество. Сочи се, че жалбоподателката също е притежавала парични средства, които са използвани за обзавеждането и привеждането на имота във вид, годен за обитаване. Поддръжката и ремонта на жилището също е осъществяван със 2 средства на Л. К..

Оспорва се изводите на съда в обратния смисъл, като се настоява, че районният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства, представени от страна на жалбоподателката в хода на производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна, която я счита за неоснователна.

Въззиваемият настоява, че решението на районният съд е правилно и законосъобразно, с оглед доказаните правопораждащи факти, поради което следва да бъде потвърдено. Иска се присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Сочи се, че едва с въззивната жалба се въвеждат възражения относно произхода на средствата, с които е закупен процесния имот. В тази връзка се настоява, че е доказано по делото как е финансирана покупката на имота – със средства от банковия влог на К. Б. открит в България, които средства първоначално са се намирали в сметката му във В., което изключва твърденията на жалбоподателката за принос от нейна страна при придобиването на имота.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. дело № 326/2021 г. по описа на Каварненския районен съд е образувано по искова молба на К. Б., Британски гражданин, роден на **********г. в О., В., притежаващ паспорт №***, издаден на *** г. от Паспортна служба В., валиден до *** г., чрез упълномощения адвокат Д. П. от АК – гр. В., с която срещу Л. А. К., гражданка на Руската федерация, родена на ********** г. в Т.о., СССР, притежаваща паспорт тип Р, код R U S № *** г., издаден от ФМС 55001, валиден до 01.06.2022г., с адрес: ***, гр.*, с адрес за призоваване: настоящ адрес с. С.К., общ. В., обл. В., е предявен иск 3 по чл. 23, ал. 1 от СК за признаване за установено в отношенията на страните, че ищецът е изключителен собственик, поради пълна трансформация на лични средства, на придобития по време на брака му с ответницата недвижим имот, представляващ МАГАЗИН № 2, находящ се в гр.К., ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, със застроена площ от 15,40кв.м., с брой нива на обекта: едно, ведно с прилежащи части:

2,91кв.м. ид.части от общите части на сградата и съответните ид.части от отстъпеното право на строеж, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, в който е разположена сградата с идентификатор

***, която сграда е с предназначение – апартаментен хотел и в която се намира самостоятелния обект – магазин № 2.

В условията на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, ищецът е предявил иск по чл. 23, ал. 3 от СК за признаване за установено в отношенията между страните, че К. Б. е собственик на 9/10 идеални части от процесния имот, поради частична трансформация на лични средства.

Според твърденията в исковата молба процесният недвижим имот е закупен за сумата от 8 000 евро, като цената е била платена напълно на продавача по банков път в деня на подписване на нотариалния акт – 22.05.2017 г. лично и изцяло от лична банкова сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк”АД. Изцяло с лични средства на К. Б. са заплатени и всички дължими такси по сделката – по ЗННД, по ЗМДТ и на СВ, за което е представено извлечение от неговата банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД.

На следващо място се сочи, че по време на брака на страните ответницата не е работила, респ. не е реализирала трудови доходи, като нейната издръжка е била изцяло финансирана от ищеца. Л. А. К. не е притежавала лични средства, за да плати продажната цена на имота. Страните не са разполагали с общи семейни спестявания, както и никой от съпрузите не бил теглил кредит за закупуването на имота.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата, чрез упълномощения адвокат М. К. от АК – гр. Добрич, е депозирала писмен отговор, според който предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен, поради липсата на установените от закона „материалноправни предпоставки“ за неговото уважаване.

4

К. е оспорила твърденията на ищеца относно наличието на пълна трансформация на негово лично имущество при придобиване на правото на собственост върху процесия недвижим имот, като се сочи, че паричният влог, от който е извършено плащане на цената не е бил лично имущество на К. Б., респ. презумцията за съвместен принос на страните при закупуване на имота не е била опровергана.

Според ответницата процесният недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ магазин, съгласно нотариалния акт, всъщност се е използвал за жилищни нужди и е бил изцяло обзаведен и оборудван за живеене единствено от ответницата. Л. А. К. настоява, че е заплащала всички необходими разходи за имота – поддръжка, режийни и фонд „Ремонт и обновяване”, съгласно ЗУЕС и приетите от Общо събрание решения на етажната собственост. Оспорва твърденията на ищеца, че не е притежавала собствени средства в лична банкова сметка.

Безспорно е установено по делото, че К. Б. и Л. К. са бивши съпрузи, като същите са сключили граждански брак на *** г. в гр. Д., остров М. – в тази връзка по делото е приложено удостоверение за вписване на брак под № 31 от *** г., в гражданския регистър на Остров М., заверено с Apostille № /М/IOM 510877 на 18.07.2019г. от Негово превъзходителство – в официален превод на български език.

Не се спори, че бракът между страните, от който нямат родени деца, е прекратен с развод на *** г. по силата на Окончателно решение от *** г., постановено по дело № ZZ20D21298 на Семейния съд, заседаващ в Центъра на Съдебната и арбитражна служба на Нейно Величество Кралицата на В. и Северна Ирландия.

По силата на сключения на 22.05.2017 г. Договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 43, том II, рег. № 891, дело № 184 от 22.05.2017 г. на нотариус с район на действие при Каварненския районен съд, с рег. № 91 на Нотариалната камара, който акт е вписан в СВ – К. под акт № 149, том 3, дело № 467/2017 г., вх. рег. № 1046/22.05.2017 г., страните са придобили, по време на брака си, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. К., представляващ МАГАЗИН № 2, находящ се в гр.К., ул. „Осма” вх. А, ет. 0, с предназначение на 5 самостоятелния обект: за търговска дейност, със застроена площ от 15,40 кв.м., с брой нива на обекта: едно, ведно с прилежащи части: 2,91 кв.м. ид.части от общите части на сградата и съответните ид.части от отстъпеното право на строеж, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, в който е разположена сградата с идентификатор

***, която сграда е с предназначение – апартаментен хотел и, в която се намира самостоятелния обект – магазин № 2.

От съдържанието на договора се установява, че той е сключен между „Калиакра пропърти“ ЕООД, като продавач, и Л. А. К., като купувач. В тази връзка твърденията на ищеца са, че цялата парична сума, вложена за закупуване на имота, е изцяло негова лична собственост. Произходът на тези средства е от продажбата през 2005 г. на собствения на К. Б. недвижим имот, находящ се в Обединено кралство В. и Северна Ирландия, за сумата от 179 000 паунда, както и от спестени суми от получаваната от ищеца пенсия.

Това обстоятелство напълно изключвало приноса на ответницата при придобиването.

В условията на евентуалност ищецът настоява, че притежава 9/10 ид.ч. от собствеността върху описания имот.

В подкрепа на твърденията си, че цялата покупна цена от 8 000 евро, платена по банков за придобиването на процесния имот, е с произход от негова лична банкова сметка, открита в „УниКредит Булбанк“ АД, ищецът е представил на л. 25-27 от делото Информация за сметка № 70001522861148 за период: 10.02.2017 г. – 25.06.2019 г. на името на К. Б. с клиентски № 30500859, от която се установява, че на 22.05.2017 г. – това е датата на която е сключен процесния договор, е извършен банков превод на сумата от 15 903 лв., равняващи се на 6 985,29 британски паунда, по сметка на продавача по договора – „Калиакра пропърти“ ЕООД. На 22.05.2017 г. от посочената банкова сметка е изтеглена на каса от ищеца и сумата от 6 010 лв., равняващи се на 2 696,28 британски паунда. Ищецът сочи, че сметката в „УниКредит Булбанк“ АД е захранвана с парични средства, получени от банковата му сметка, открита в Nedbank Private Wealth, Douglas, Isle of Man. Произходът на притежаваните от него парични средства ищецът обосновава с извършената през 2005 г. продажба на недвижим имот, находящ се във В., за сумата от 179 000 британски паунда.